Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2016 16:54 - Работна заплата
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 385 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Съдържание:

I. Теория на Маркс

— Закон за стойността на работническата сила и заработената заплата.

— Фор­ми на заработени заплати.

— Динамика на заработената заплата и стойността на работната сила.

— Национални различия в заработената заплата и заработената заплата в Русия.

— Класова борба и заработена заплата.

II. Буржоазни и социал-фашистски теории за заработена заплата.

— Физиократи и класици.

— "Железният закон" на Ласал.

— Теория на фонда.

— Англо-американ­ска школа.

— Социална школа.

— Социал-фа­шисти.

III. Заработената заплата в СССР      

— Същност на заработената заплата в СССР.

— Система на заработена заплата.

— Дви­жение на заработена заплата.

— Буржоазни и опортюнистиче­ски теории.

I. Теория на Маркс.

Закон за стойността на работната сила и заработената заплата. Маркс разглеждал заработената заплата, като превръщане формата на стойността и цената на работната си­ла— единственната стока, единствен собственик, който се явява работника. Стойността и цената на работната си­ла приемат ирационална форма на стойно­ст и цена на самия труд. Тази форма на заработена заплата изтрива всякакви следи от разделението на работното време на необходимо и добавено, на заплатено и незаплатено. В условията на робство картината е об­ратна. Даже този труд на роба, който отива на компенсация на средства за съществуване на самия роб е труд на стопанина. Целият труд на роба по форма се явява незаплатен труд. Обратно, целия труд на наемния работник представлява заплатен труд. По форма заработената заплата се явява заплата на целия труд, но в действителност — заплатта на стойността на работната сила. Тази фор­ма маскира, прикрива тайната на капиталисти­ческата експлоатация. Тази форма служи за обек­тивна основа на твърдението на буржоазните иконо­мисти за пълното заплащане на труда на наемните работници, на всички "апологетични увъртания на вулгарната икономия"(Маркс).

"Работната сила не винаги е била стока и труда не винаги е бил наемен труд" (К. Маркс, Наемният труд и капитала, гл. I). Наемният труд се явява характерна особеност на капитали­стическото общество, защото само в него работната си­ла се явява стока. Стойността на тази специ­фична стока се определя от стойността на необходимите средства за съществуване на работника, т. е. стойността на средствата, необходими за възпроиз­водството на работната сила.

Това определение на стойността на работната сила със стойността на необходимите средства за съществуване се развиват от Маркс по следния начин:

а) В капиталистическото общество средствата за производства са отделени от производителите. Сред­ствата за производство се намират в ръцете на класата от капиталисти, работника е освободен от средствата за производства, той се явява "свободен" собственик само на своята работна сила.

б) Затова в капиталистическото общество съединяването на работната сила и средствата за производство са възможни само при условия на покупкопродажба на работна сила.

в)    Непрекъснатостта на процеса на производство е въз­можна в капиталистическото общество само при условие на непрекъснато повтаряне на акта на покупкопродажба на работна сила.

г) За да може този акт непрекъсанот да се повтаря, работника неизбежно трябва да излиза от капиталистическия про­цес на производство на наемните работници, т. е. ли­шен от средствата за производства е принуден да продава своята работна сила. Този процес е стихиен  в капиталистиче­ското общество, явява се необходимо усло­вие за неговото съществуване.

От всичко това следва, че стойността на работната сила се определя от стойността на нейното възпро­изводство, т. е. стойността на средствата за съществу­ване, необходими за това възпроизводство. Стойността на работната сила се изменя "…с изме­нение стойността на тези средства за съществуване, т. е. с изменение величината на работното време, необходимо за тяхното производство" (Маркс, Капитал, т. I, стр. 114, 1931). Низшата граница се образува от стойността на физически необходи­мите средства за съществуване (физиологически минимум), без които човек не може да продъл­жи своето съществуване. Паденето на заработената заплата до тази точка води до това, че "…работната сила може да се поддържа и проявява само в хилещ вид" (там, стр. 115). Та­ка Маркс дава социална характе­ристика на тязи низша физиологическа граница на стойността на работната сила.

Вече от самия характер на стоката — работна сила излиза, че освен стойност работната сила се отличава от стойността на другите стоки, по тове че в нея се влага истори­чески или социален елемент. "…Размерът на т. н. необходими потребности, както и способите на тяхното удовлетворяване, сами представляват продукт на историята и зависят в голяма степени от културното ниво на страните, между впрочем и от това, при какви условия, а следователно, с какви привички и жизнени искания на сформиралата се класа на сво­бодните работници" (там, стр. 113). Един от важните, определящи моменти се явява условието по зараждане на работническа класа в една или друга страна.

Потребителската стойност на стоката — работна сила — се заключава в способността да се създава стойност, а следователно и добавена стойност, без което тя няма да е потребителна стойност за капиталиста. Потребителската стойност на работната сила се реализила само в процеса на нейното потребление. Процесът на потребление на работната сила се явява процеса на труда. Като стока работната сила не трябва да се отделя от собственика, например, като стол, маса и т. н. По­требителската стойност на работната сила е нераз­ривно свързана с личността на неговия собственик — на­емния работник. "Своеобразната природа на тази оригинална стока, работна сила, се изразява между впрочем в това, че със сключването на договор между купувача и продавача неговата потребителска стойност не преминава още фактически в ръцете на купевача. Неговата стойност, подобно на стойността на всяка друга стока е би­ла определена по-рано, отколкото встъпилата в обръ­щение, защото определено количество обществен труд вече е било изразходвано за производството на работна сила, но нейната потребителска стойноост се състои само в нейните по-късни активни прояви. Така отчуж­даването на силите и тяхната реална проява, т. е. нейното битие, като потребителска стойност се разделя във времето"(там, стр. 115).

Теорията за заработената заплата от Маркс изяснява дълбоко скри­тия механизъм на капиталистическата експлоатация. Тя показва, че заработената заплата се явява заплат само на част от изразходвания труд на работника, че другата част от трудае добавен труд, отиващ при капиталиста във формата на печалба. Ето защо анализа на заработената заплата според Маркс представлява анализ на процеса на производство на добавената стойност. Маркс в главите на "Капитала", посветени на анализа на про­цесите на производство на добавена стойност, по­казват този скрит механизъм на деление на целия труд на работника на необходим и прибавен, на цялата отново създадена стойност — на стоъността на работната сила и добавената стойност. В главите, посветени на проблемите със заработените заплати, Маркс показва процеса на превръщане на стойността на ра­ботната сила в заработена заплата, скриващ делението на тру­да на необходим и добавен. Маркс под­чертава, че тази форма поражда "всички ми­стификации на капиталистическия способ на произ­водството". И анализирайки по-нататък процеса на превръщане на добавевата стоийност в печалба, Маркс подчертава в този процес ролята на фор­мата на заработената заплата, скриваща незаплатения труд. "Тъй като благодарение на формата на заработената заплата излиза, че целия труд е заплатен, то излиза че в същото време, незаплатената част на труда пораж­да не труд, а капитал, и не променлива негова част, а целия капитал. Благодарение на тази свръхстойност се получава форма на печалба без количественна разлика между едната и дру­гата" (Писмо на Маркс до Енгелс 30 апр. 1868).

Такa ирационалнaта форма на заработената заплата лежи в основата на ирационалността на формите на другите категорий. Разкривайки тази "въвождаща в заблуж­дение форма на проява" на стойността на работната сила служи, като основание и за разкриване на "въвеж­ащата в заблуждение форма на проява на сврх­стойността" (Маркс). Съвършенно понятно е защо изходен пункт в буржоазната икономия се явява заработената заплата, а не стойността на работната сила и защо буржоазните и реформистски икономисти така много са хвърлили сили на опровержение на откри­тия от Маркс закон за стойността на работната сила.

Форми на заработена заплата. При една и съща заработена заплата в пари, но при различни цени на стоките може да бъде купено различно количество средства за същест­вуване. Следователно, необходимо e да се различава номинална заработена заплата (сума пари, получавани от работниците във вид на заработена заплата) и реална, или действителна заработена заплата (количество средства за съ­ществуване, купувани от работниците на заработена заплата).

В началoто на капиталистическото развитие е имало разнообразни форми на натурални форми на заплати, заплащане с продукти. Осо­бенно била разпространена тази форма в селското стопанство. В една или друга степен тази форма се е съхранила в по-късния период от капиталистическото разви­тие: например, ратая е получавал продоволствие плюс парично заплащане. Oсвен това се е практикува­ло при по-развития капитализъм т.н. Truck System (система за заплащане със стоки). Работниците били принудени всичко необходимо да ­купуват от фабриканта. Често разплатата ставала с квитанции на фабричната лавка. Тази система значително увеличавала зависимостта на работниците от фабрикантите и от печалбите на последните. 3аплатата на работниците при тази система се съкратявала на 15—30%. Освен това качеството на стоките, придобивани от работниците, било ниско, което също се диктувало от изгодата на фабриканта.

Основна форма за заработена заплата се явява времен­ната заплата, т. е. заплата за определено време работа: за месец, седмица, ден. Работната си­ла се продава само за време, след завършването на което работника се принуждава отново да продаде своята работна сила. Само в усло­вия на робство става продажата на работна си­ла на неограничено време, т. е. става въпрос за продажата на самия работник. В условия на капитализма експлоатацията на работника приема друг характер. Работникът се явява принуден да продаде своята работна сила за време.

Ако вземем цената на труда, като отношение на днев­на стойност на работна сила към число часове среде­н работен ден, то една и съща ежеднавна, седмична и т. н. заработена заплата не се явява показател за равенство на цената на труда. Цена труда различна и зависит от продолжительно­сти рабочего дня и от интенсивности труда. Aко работния ден е равен на 10 и 12 часа, то при надница от 4 рубли цената на 1 час труд ще е равна на 4 рубли : 10 ч. и 4 рубли : 12 ч. Същото ще се наблюдава, ако работния ден се увеличи интензивно, т. е. ако в 10-часов работен ден се вложи труд за 12-часово ден. Цената на 1 ча­с труд отново ще е равна на 4 рубли. : 10 ч. и 4 рубли. : 12 ч. Временното заплащане "…се явява тази превръщана форма, в която непосред­ственно се изразява дневната стойност на работната сила, седмична стойност и т. н." (Маркс, Капитал, т. I, стр. 423).

Другая форма на заплата — на парче, или изработена заплата, представлява превърната форма на повременна заплата. Тя още повече замаскира капиталистическата експлоатация, защото при заплащането на парче работника става зависим от изработването. Видимостта на това заплащане се определя от дееспособно­стта на производителя. Но "различията във формата на даване на заработената заплата сама по себе си с нищо не сменя нейното същество…" (там, стр. 430—431). Например съществуващите дела не изменят това, ще се заплати ли само половината от заработеното работно време или ще се заплати поло­вината от изразходвания труд на всяка про­изведенна единица стока.

Произведената, или изработената на парче форма за заплащане дава възможност на капиталиста максимално да ин­тензифицира труда на работника, т. к. количест­вото и качеството на труда се контролира самата фор­ма на заплата. Произведената форма на заплата силно намалява разходите на капиталиста за надзор на тру­да на работника, увеличавайки в същото време екс­плоатацията на работника. Направеното заплащане става в зависимост от качеството на произведения про­дукт, и самата форма на заплащане се явява "…обиле­н източник на отнета заработена заплата и капиталистическо мошенничество" (там, стр. 431).

Многообразните форми на заработена заплата, съществащи в съвременния капитализъм се явяват само видоизменение на тези две основни форми. К тези форми се отнасят системите на Хелси, Таун, Хант, Роуен, Тейлър, Бедо, Реф и т. н. Всички тези форми се явяват форми, увелича­ващи интензивността на труда и повишава­щи нормата на експлоатация. По системата на Хелси (виж. Хелси система на заработена заплата) работника получава премия, ако той изпълни своята ра­бота в по-кратък срок, т. е. ако интензифицира своя труд. Размерът на премията силно изостава от системата на интензификация на труда.

Система на Тейлър (виж. Тейлър система), която Ленин е нарекъл "научна система за изпотяване", се явява една от най-из­вестните премиални системи. При използването на тази система се изучават и фотографират движе­нията на работника по време на работа, като го заставят да избягва "излишните", ненужни за работническия про­цес движения и създаването на способстваща за това обстановка; след това се установява посредством синхронизиране времето, нужно за извършване на един или друг процес, привличайки към изпитването най-издръжливите, прилежни, силни работници. Останалите работници, под заплаха да останат без работа, трябва да се равняват по тези "образци". Става отбор. Работната сила е достатъчна, за да се изберат най- силните. Така например, в едни артели товарачи от 75 човека. само 8 можели да пренесат 47 т чугун на ден; останалите 67 товарачи били уволнени.

Така се установява норма, в за­висимост от изпълнението на който работника и получава заплата. При това, ако работникът е изпълнил нормата, получава премия. При неизпълнение на нормата заплата му рязко пада. Например, при изтегляне на стоманени изделия работника при обикновена произведена заплат получавал за единица 97 коп., при дневна изработка от 5 единици. — 4 р. 85 коп. При системата на Тейлър и при установяването на времева норма от 10 единици работника за изпълняването на норма (10 единици) получал 6 p. 80 коп. Но при намаляване например от 9 единици. работника получавал само 4 р. 41 к. Просто съпоставяне говори за ог­ромна интензификация на труда и фактическо намаляване на заработената заплата.

Тейлър подчертава, че премията, получавана от работниците при изпълняването на нормите, не трябва да превишава 60%, защото, според неговото мнение — получава­нето от работника на такава премия ще го направи  пестелив във работата, по малко интензивен, получаването на голяма премия води до неакуратност, не­внимателност и т. н. За интензификация на труда, за отбиране на най-силните, Тейлър освен време и т. н. предлага още  да се прибягва до психологическо въздействие на ра­ботниците, при това препоръчва да се действа на всеки работник поединично. Класовата същност на системата на Тейлър е ясна, тя се явява "научна" система на изпотяването, средство за огромноусилване експлоатацията на работника. Тази система ярко се илюстрира със следния пример, приводим от Ленин. Сравнява се работата при натоварване на желязна количка до след въвеж­дането на системата на Тейлър.

  До въвеждането След въвеждането
Число работници, заети при натоварването 500 110
един рабтник. товари средно т. 16 59
Средна заработка на работника 2 р. 30 к. 3 р. 75 к.
Разход на фабриканта на натоварване т. 11/2 к. 2/3 к.

Разходите на капиталиста силно се съкратили. Работникът изпълнявал на ден работа, която преди е изпълнявал за 3—4 дни, а получавал от не­мния повече отколкото е получавал преди за ден. Така значително количество работници ставали безработни.

Система на Хант по същество се явява ви­доизменена система на Тейлър. У Хант фор­мално както и може да очаквате няма две разценки, с които я се е сблъскал Тейлър. У Тейлъ­р, както и преди бе казано, има една разценка при изпълняване на норма и друга — при неизпълняване (напр. 68 коп. и 49 коп.). У Хан­т има гарантиран минимум. Както и в системата на Тейлър, тук се установява опре­делена норма на изработка, например 5 единици за 1 час. Установява се разценка, напр. 2 пенса. Часовото заплащане е равно на 10 пенса. Тази часова заплата и се явява гарантиран минимум. При изпълняване или преизпълняване на тази норма работника получава пре­мия, т. е. заплащането на парче се веднага се увеличава. Така този характер на фиксирано часово заплащане и премия при изпълнение на нормата скрива съществуващата фактически двойна разценка. В системата на Тейлър е пони­жено заплащането на парче, което е в резултат от неизработена норма, а системата на Хант започва с по­нижено заплащаен на парче и се увеличава при изработката на нормата.

Система Бедо- явява се също видоизме­нена система на Тейлър, представляваща слож­на система от изчисляване на изработени норми и пре­миални. Премиалните се заплащат на работника при условие на изработване на нормите от разчета на 75% от разценката. Важна роля в тази система играят премиалните на майсторите и завеждащите. Те получават премии в зависимост от премийте на работниците. Всички указани системи се явяват само видоизменении на направените форми на заплащане и още в по-голяма степен маскират същ­ността на капиталистическата експлоатация.

Тази маскировка още повече се засилва в тези форми на заплащане, които са свързани с участи­ето на работниците в печалбата. Тази форма, за изключване на отделни периоди, не е получи­ла голямо разпространение. Превръщайки ра­ботниците може би в "предприемачи", тази фор­ма се явява в ръцете на капиталиста средство за интензификация на труда на работниците, защото така те са заинтересувани в увеличение на доходността на предприятието. Освен това участието в печалбата води често до понижаване на заплатите, които се извършват под предлог за увеличаване доходността на предприятията, в което уж са заинтересовани и ра­ботниците. Обикновено дохода на предприятието се урязва от различни отчисления в пол­за на капиталиста, а остатъка се дели между работниците и акционерите, при това на 50% от акциите на компаниите. Основната заработена заплата на такива предприятия е по-ниска от обичайните. В същността системата на участие в печалбата се явява своеоб­разна система на участие на капиталистите в заплатите на  работниците. Тази система приема различни форми до "капитализация" на заработените заплати, т. е. разглеждането на труда, вложен от работниците, като капитал, на който той по­лучава проценти, и т. н.

Система Форд- явява се едновременно и премиална и система за участие в печалбата. Премиите се распределят пропорционално на заплатите и срока на служба. Форд привлича работниците, като своеобразни акционери и им изплаща дивидент. Системата на работническо акциониране въ­обще е разпространена в САЩ. Целта на тази систе­ма е да прикрепи работника към предприятието и да го за­стави да се грижи за доходността на предприя­тието. Работникът във форма на дивидент получава нищожен доход. Капиталистите от продажба на акций на работниците получават значителна изгода. В работническата маса тази форма създава илюзия на действително участие в печалбата, заинте­ресованост в повишаване на доходността на пред­приятието, илюзия за "демократизация" на капитала. По отношение към работната върхушка тя служи, като метод на истински подкуп. Буржоазията, подкупва работната върхушка, привличайки я всъщност към частично присвояване на добавена стойност, превръщайки я в оръдие при усилване експлоатацията на работниците.

Високата изработка се достига у Форд не толкова благодарение на затягане на работната си­стема на заработената заплата, но и главно благодарение на своеобраз­ната организация на производственния процес — стандартизация, разделение на труда, системата на конвейера. Скоростта на движение на конвейера е голяма, връзката между отделните звена от работа толкова установена, че с работата може да се справиш само при огромно напрежение на силите на работника. Работникът напуска своето работно място често съвършенно изморен, понякога поч­ти в полуоприпаднало състояние. Текучестта на основните работници на фордовските заводи е много голяма независимо от повишената, в сравнение с редица други предприятия, заплата.

На обувните фабрики на чехословашкия обуве­н крал Бати (загинал в 1932 г.) била въведена система за участие в печалбата, свързана с вноските на самите работници. В резултат заплатата на работниците падала, работникът получавал про­цент с отдадена му сума Новото у Бати било и в това, че работника сам трябвало да купува нужните му за работа аксесоари (конци за шиене, масло, обувно лепило и т.н.). Стойността се възместявала във вид на определена средна сума, явяваща се част от получаваната му средна заплата. Благодарение на това се достигнала значителна икономия в разходването на аксесоарите. Но печели разбира се капиталиста, а не работника, защото от средното изчисляване ра­ботника не може да извлече за себе си изгода от тази икономия.

Тясно свързана със системата на участието в печалбите т. н. система  на плъзгащи се скали, не получаващи разпространение до империалист­скитеа войни, но по време и след войните се разпро­страняват в някои страни. Тя се съ­стои в това, че заплатата се изчислява в зависимост от движението на доходността на предприятието във връзка с пазарната конюнктура и изменението на цените. Взема се определена продажна цена на продук­ти за нормална база. Установява се при какви изменения на цената трябва да бъде изме­нена заплатата. Понякога плъзгащата скала се установява в зависимост от други фактори, например от движението на безработицата.

Всички останали системи на заплащане се приближават в една или друга степен до описаните. Всички те се свеж­дат до изработена, временна или смесена система. Но тъй като и изработената заплата се явява само превърната форма на времева заплата, то всички тези системи, в края на краищата се явяват също така превърнати фор­ми на временно заплащане.

Динамика на заработената заплата и стойност на работната сила. Анализирайки движението на капиталистическото про­изводство, Маркс показва, че всеобщия закон на капиталистическото натрупване (виж.) обуславя тенденцията на заплатите към понижение. «…Общата тенденция на капиталистическото про­изводство води не към повишаване, а към намаляване нивото на заплащане или към свеждане на стойността на труда до повече или по-малко минимален пре­дел» (Маркс, Заработена заплата, цена и печалба). Ръстът на резервната армия, произтичаща от същността на капиталистическото развитие, спира нарастването на степента на нивото на заплащане. Следователно, общата тенденция на капиталисти­ческото производство е насочена към това, да се понижи заплатата до минимални граници.

Точни данни за движението на реалната заплата за XIX в. няма. Всички изчисления, имащи в рабо­тите на Боули, Кучински, Тишко и др., се бази­рат на официална статистика, даваща тенденциозна и лъжлива картина на движението на заработената заплата. Така, движението на индексите на реалната заработе­на заплата в Германия се рисува по данни на бур­жоазните статистики следния начин (1896—1901=100):[1]

1875 ……………………………………… 93,0

1890 ……………………………………… 93,0

1895 ……………………………………… 98,5

1900 ……………………………………. 100,0

Приблизително такава е и картината на движе­ние на заработената заплата рисувана от буржоазната статистика и по другите страни, например във Франция:

(1900=100)

1870 ……………………………………….. 69,0

1880 ……………………………………….. 74,5

1890 ……………………………………….. 89,5

1900 …………………………………….. 100,0

Движението на реалната заработена заплата в Англия се изобра­зява от буржоазните източници по следния начин (1900=100):

1870 53,8 1895 81,3
1875 64,0 1900 100,0
1880 1905 91,6
1885 68,2 1910 92,2
1890 82,5    

В същото време редица икономисти подчертават падането на националния доход на работническата класа (в %). Например Солнцев в своята работа "Заработената заплата, като проблем на разпределе­нието" рисува за Англия следния процес:

1860 47 1880 42
1866 45 1883 422/3
1870 441/3 1886 42
1871 451/4 1891 431/3
1877 43    

Ленин нееднократно е подчертавал лъжливостта на буржоазната статистика. Статистиката на буржoа­зията е послушна чиновничка. Тя дава извратена картина на действителността, картина, благоприятна за буржоазията. За това тя се ползва с редица методи, освен методите на сред­ните и т. н. По отношение на движението на заработената заплата тя прибягва до редица методи, скриващи действителното движение и рисуващи увеличението на заработената заплата и подобряване положението на работника. Това се достига с различни приоми. Например: 1) обхващат се не всички работници, а най-добре заплатените. 2) 3аработената заплата се съпоста­вя с движението на цените на едро, а не с цените и продуктите от първа необходимост или даже от цените на дребно. Разликата между движението на едните и другите е значителна. 3) Предполага се неизменост на работническия бюджет, постоянство на потребностите, независимо от това, че производ­ственната обстановка рязко се изменя, и т. н. 4) В редки случаи се приема във внимание на екстензивното увеличение на работния ден. Съвършенно не се приема във внимание интензивното удължаване на работния ден и т. н. 5) Съпоставят се периодите, които са били най-благоприятни. 6) Не се приемат във внимание ръста на безрабо­тицата, наличието на съкратена работна седмица и т. н. 7) Взема се движението на тарифните ставки, а не на действителните заплати. В резултат се полу­чава по отношение към определен период и страната на картината повишава заплатите като номи­нални, така и реални. Картината рязко се изме­ня, ако бъдат отхвърлени тези приоми от псев­донаучната статистика, а бъдат използвани ме­тоди от действително научната статистика, т. е. марксистско-ленинската статистика. Ако се приеме във внимание повишаването на цените на дребно на предмети от първа необходимост, огромната интензификация на труда, изменението на всякаква произ­водственна и битова обстановка, ако се вземат заплатите на всички работници, и т. н., то всичко това би дало дей­ствителна картина, рязко отличаваща се от картината, давана от буржоазната статистика.

Законът на тенденциите към намаляване на заработената заплата, както и всички закономерности в капиталистическото об­щество, си проправя път чрез голяво ко­личество отклонения, колебания и т. н. Извън съ­мнение, в отделни исторически периоди е имало място известно повишаване на реалната заплата. Например по време на икономически подеми, по време на революционен подем може и са ставали повишения на заплати, но всички тези повишения не унищожават и не могат да унищожат общата тенденция по понижение на заработената заплата.

В eпохата на империализма основния закон на дви­жение на заработената заплата, остава на едно място, или претър­пява изменение в направление на още по-лошо положение на работническата класа. Откъсването на заплатите от стойността се задълбочава. На сцената встъпват големи съюзи от предприечачи, моно­полистически обединения, водещи борба против работническите организаций. Освен това цените на предметите от първа необходимост монополите удържат на значителна височина, което рязко си отразява на движението на реалната заработена заплата. Падането на заплатата не отричат даже редица буржоаз­ни икономисти.

Движението на заплатите в началото на XX в . по редица страни също така се рисува значителна част от буржоаз­ната статистика, като вървяща по линия на повишава­не на реалната и номинална заработена заплата (за изключе­ние на отделни периоди).

Индекси на реално заработени заплати в САЩ.

1899 100 1922 111
1904 100 1923 122
1909 92 1925 118
1914 90 1926 120
1919 100 1927 122
1920 105 1928 124
1921 107    

Тази картина от може би растящо благополучие се получава от указани по-горе способи. В действителност, даже по изчисление на ня­кои буржоазни професори, например Дъ­глас, реалната заработена заплата на американски работник в 1922—1923 г. била на 5% под нивото на 1890—99 г. Следователно, в сравнение с края на миналото столетие има понижение, а не пови­шение на заплатата. Повишението се отнася само за някои групи организирани работници — главно от работническата аристокрация. За болшинството американски работници е станало понижение. Освен това в основата е бил положен бюджет на работника през 1918—19 г., което не се явява показателно за периода до и след 1918—19 г.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 848283
Постинги: 1801
Коментари: 233
Гласове: 365
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930