За да «не изобретим велосипеда» и не губим излишно време, ще разясним едни или други грешки на нашите другари в разбирането на дадената сталинска работа, редакцията на РП решила да даде статия, публикувана в списание «Въпроси на философията», 1952 г., № 6, стр. 41-62, която разяснява много добре това което се опитваме да направим ние — да дадем разбиране как този труд на Сталин се възприемал от неговите съвременници и единомишленници — съветския народ от началото на 50-те г. Както обикновено, ние ще съпроводим тази статия със свои коментари.
Трудът на Й. В. Сталин «Икономически проблеми на социализма в СССР» — програма за строителство на комунизма
Акад. Г. Ф. Александров
1
Народите на нашата Родина, ръководени от Комунистическата партия, съзнателно творят историята на социализма и комунизма. Направлявайки съзнателно творчеството на народните маси, Комунистическата партия на Съветския Съюз разгръща своя многосторанна дейност на основа марксистско-ленинската наука за законите за развитие на обществото. Всеки път, когато в развитието на нашата страна започне нов етап, основателтеи и вождове на Комунистическата партия и Съветската държава В. И. Ленин и Й. В. Сталин давали на партията и народа ясен план за по-нататъшни действия на основа дълбок марксически анализ на достигнатата степен на развитие на обществото, благодарение на гениалното научно проникване в бъдещето. Характеризирайки великата роля на труда в строителството на комунизма в СССР, другаря Маленков говорил в своя забележителен доклад на XIX конгрес на партията: «…Плановете на партията за бъдещето, определящи перспективите и пътищата на нашето движение напред, опирайки се на знанието на икономическите закони, опиращи се на науката за строителството на комунистическото общество, са разработени от другаря Сталин»[1].
Днес СССР преживява един от най-важните периоди в своята история. Възстановяването на стопанството и залечаването на дълбоките рани след Великата Отечественна война, далеч предвижиха напред в развитието производителните сили, икономиката и културата, укрепвайки още повече Съветската държава, социалистическото общество, съветския народ в цяла мощ по разгърната борба за постепенен преход към комунизъм.
Комунистическата партия на Съветския Съюз си поставя своя главна задача да построи комунистическо общество по пътя на постепенен преход от социализъм към комунизъм, непрекъснато повишаваща материалното и културно ниво на обществото, възпитавайки членовее на обществото в дух на интернационализъм и установяване на братски връзки с трудящите се от всички страни, укрепвайки активната отбрана на съветската Родина от агресивните действия на нейните врагове. Така са определени и главните задачи н КПСС в Устава на партията, приет на XIX конгрес.
За осъществяването на постепенен преход към комунизма Комунистическата партия трябва научно да обоснове магистралното направление, пътя за по-нататъшно развитие на Съветската страна, тези основни предварителни условия, които е необходимо да се изпълнят, за достигане на великата цел. Трудът на другаря Сталин «Икономически проблеми на социализма в СССР», положен от партията за основа на решенията на целия XIX конгрес, в основа на переработените програми на Комунистическата партия, дават ясна, научно обоснована програма по построяване на комунистическо общество. В марксистската класическа литература още не е имало произведения, в които толкова ярко и дълбоко, в сгъстено, научно доказано положение да се разкрие сложния и огромен по своето съдържание процес на закономерно развитие на обществото към комунизъм.
Марксизмът учи, че историята на човешкото общество представлява не хаотично, безсвързано конгломериране на събитията, а строго определен процес, подчинявайки се на обективни закони, не зависими от съзнанието и волята на хората. Отричайки обективния характер на законите на развитие на обществото, буржоазната социология отрича самата възможност за науката на обществото. Признавайки обективния характер на законите на общественното развитие, марксизма-ленинизма счита, че тези закони могат и трябва да бъдат познати на прогресивните сили на обществата, че следователно науката за обществото и законите на неговото развитие — то значи тя е точна наука, като например биология. Марксизмът-ленинизмът изхожда от това, че може да се овладее науката за обществото, строи своята дейност на нейна основа, на основа точни знания на обективните закони на общественото развитие.
Марксизмът винаги е водил последователна борба против всевъзможни субективни тълкувания на законите на общественото развитие. За съжаление, субективното, немарксическо тълкуване на обективните икономически закони на социализма получило разпространение сред значителна част от икономисти и философи до излизането на свят на работата на другаря Сталин «Икономически проблеми на социализма в СССР». Подобен род грешни възгледи, по принцип е указано в статията на др. М. Суслов «По повод статията на П. Федосиев», поместена във вестник «Правда» от 24 декември 1952 година, проповеждани на страниците на списание «Болшевик», «Въпроси на икономиката», «Планово стопанство». За работата в «Болшевик» до юли 1949 година и указанитепо горе принципни грешки, допуснати от редакцията на това списание, носи отговорност и автора на настоящата статия, бивш тогава член на редколегията на списанието.
В труда «Икономически проблеми на социализма в СССР» другаря Сталин нанесе смъртоносен удар по субективистско-волунтаристските «гледни точки» и «концепции» относно законите на социализма.
За познаването на обективните закони на развитие на обществото не е достатъчно повърхностно запознаване с факти, тяхното описание, систематизация. Тези закони изразяват съществени отношения между обществените явления, между процеси,ставащи независимо от волята на хората; обективните икономически закони изразяват развитието на основните, коренни сили и тенденций в обществения живот, те изразяват историческата необходимост в развитието на обществото. Законите на развитие на обществото показват най-дълбоките процеси, ставащи в недрата на обществата. В класическият труд «Икономически проблеми на социализма в СССР» другаря Сталин учи кадрите на Комунистическата партия на Съветската държава на умение да виждат зад външните събития в дълбоките процеси, за повърхностните явления — законите на движение на обществото, за отделни факти — историческата необходимост. Марксическият анализ, пише другаря Сталин, изисква да се проведе «строго различие между съдържанието на икономическия процес и неговата форма, между дълбоките процеси на развитие и повърхностните явления…»[2]. Другарят Сталин учи, че Комунистическата партия трябва да знае как общите закони на развитие на обществото, както и законите на развитие на всяка дадена историческа епоха, за да се използва действието на тези обективни закони в интерес на обществото. (Това означава, че ние днес живеем в периода на реставрирания капитализъм е необходимо да се разберат обективните закони на нашата епоха, време, т.е. законите на контрареволюцията, унищожаващ социализма и възстанавяващ капиталистическите отношения в социалистическо общество. За да може в бъдеще да умее да се противопостава на контрареволюционите процеси, не допускайкитяхното развитие до критически опасни за социализма предели, и да вижда къде тези закони неизбежно водят до реставриране на капиталистическия строй, и как именно го водят, за да помогнат на работническата класа на нашата страна окончателно да се унищожи капитализма. — прим. РП)
В труда на другаря Сталин «Икономически проблеми на социализма в СССР» е развита по-нататък, вдигната на нова, висша степен на всяка марксистско-ленинска наука за обществото, в особенно учение за законите на развитие на социалистическото общество, в закони за строителство на комунизма.
Откритите от другаря Сталин обективни икономически закони на социализма идейно въоръжават партията в нейната дейност по ръководство на строителството на комунизма в СССР. Отричайки обективния характер на икономическите закони — значи да се ликвидира принципа на научно въведение на делата в промишлеността, транспорта, селското стопанство, да се ръководи икономическия живот на сляпо, да се подменя науката на стопанисване «на очи», «на може би», да се обезоръжат кадрите от съветски и стопански работници. (Което и беше фактически извършено в следсталинското ръководство на партията и страната, ако то разбира се не е действало съзнателно във вреда на съветския социализъм. — прим. РП).
За да може революционната класа да може да действа съзнателно, безгрешно са нужни, учи другаря Сталин, две условия: добре да се знаят обективните закони на развитие на обществото и да умее да използва тези закони, полагайки ги в основата на дейността на партията и народа. (Добре щеше да бъде, ако тази истина беше усвоена от руската работническа класа, която засега още не се учи, но самия живот все повече и повече я кара да прави това — прим. РП) Първото условие е достигане на марксистско-ленинската наука, второто — в процеса на цялата практическа, организационна, политическа и идеологическа дейност на Комунистическата партия, на Съветската държава.
2
Другарят Сталин е създал цялостно учение за комунистическата формация. Той творчески е разрабит по-нататъшни указания и положения на Маркс, Енгелс, Ленин за двете фази на развитие на комунистическото общество и техните общи и особенни обективни черти, които са присъщи както на първата степен на социалистическото общество, построено в нашата страна, така и до неговия висш стадии — истинския комунизъм, който с успех строи съветския народ.
Ленин отбелязвал, че Маркс, издигайки положението за двете фази в развитието на комунистическото общество, последователно използва тук материалистическа диалектика, учение за развитие, «дава анализ на това, което може да се нарече степен на икономическа зрялост на комунизма»[3].
Първата фаза на комунизма — социализма възниква не на своя собствена основа и в икономическо, нравствено, умствено отношение изживява «родимите петна» на старото общество, пережитките на капитализма в икономиката и съзнанието на хората.
Висшата фаза на комунизма, учи марксизма, развивайки се на своя собствена основа, на основа построено социалистическо общество. И тъй като социализма и кммунизма не представляват две различни формаций и се основават на единен способ на производство, но на различни степени на историческо развитие, то и прехода от социализъм към комунизъм се извършва постепенно, според подготовката на необходимите материални и прочие условия. В труда «Икономически проблеми на социализма в СССР» ние четем: «…В нашите социалистически условия икономическото развитие се извършва не в порядки на преврати, а на постепенно изменение, когато старото не просто се отменя на чисто, а сменя своята природа приемателно към новото, съхранявайки само своята форма, а новото не просто унищожава старото, а прониква в него, изменяйки неговата природа,функции, не сменяйки формата му, а използвайки я за развитие на новото»[4].
И тъй като социализма и комунизма се явяват единна обществено-икономическа формация, то и двете фази имат редица коренни общи черти и закономерност в развитието. И тъй като социализма и комунизма са две различни фази от развитието на едн и същ комунистически способ на производство, всяка от тях има свои коренни отличия както в икономиката, така и в културата.
Общoто между социализма и комунизма преди всичко е това, че основа се явява обществената собственост на средствата за производство, макар и встъпваща в различни форми. Обществената собственост — е тази която отличава двете фази на новото общество от всички антагонистически формаций. Разкривайки закономерностите от първата степен на комунистическото общество — социализма — Ленин писал в своето гениално произведение «Държава и революция»: «Tъй като общата собственост става средства за производство, тъй като думата «комунизъм» и тук е приемливо, въпреки че не трябва да забравяме, че това не е пълен комунизъм»[5].
По-нататък, както на първия стадии от комунистическото формиране, вече построено в нашата страна, така и на висшата фаза отсъства експлоатация и угнетение на хората. Това означава, че при социализма, както и при комунизма, всеки се труди за своя народ, за обществото, за себе си, във вид че работното време вече не се дели на необходимо и добавено, представляващо източник на експлоатация и обогатяване на класата от капиталисти. (Трудиш се на себе си, защото имаш в собственост всички необходими и достатъчни средства за производство — прим. РП). Другарят Сталин говори, че «странно е днес да се говори за «необходим» и «добавен» труд: защото труда на работниците в нашите условия е отдаден на обществото на разширение на производството, развитие на образование, здравеопазване, на организацирана отбрана и т. н., не се явява толкова необходим за работническата класа, стоящ в друга власт, както и труда, даден за покритие на лични потребности на работника и неговото семейство.
Следва да се отбележи, че Маркс в своя труд «Критика на Готската програма», където той изследва вече не капитализма, а между впрочем първата фаза на комунистическото общество, признава труда, отдаден на обществото на разширение на производство, образование, здравление, управленчески разходи, образование на резервите и т. н., толкова необходим, както и труда, изразходван за покритие на потребителските нужди на работническата класа»[6].
На първата и втора фаза от развитието на комунистическото общество целта на общественото производство се състои в подем на материалното благосъстояние и културното ниво на народа. Осигуряването на максимално удовлетворяване на постоянно растящите материални и културни потребности на цялото общество по пътя на непрекъснатен ръст и усъвършенстване на производството на база висша техника се явява основен икономически закон за развитието на обществото в епохата на социализма.
И при социализма и при коммунизма светогледа на обществото, от който те се ръководят в своята дейността се явяват марксизма-ленинизма.
Не трябва да се къса с марксизма, да се противопоставя и отделя непроходима стена между първия стадий на развитие на комунистическото общество от втория. Такова противопоставяне, имаща понякога в педагогическата практика, се явява груба теоретична и политическа грешка. Във всеки случай, това противопоставяне предвижва прехода към комунизъм в далечно, неопределено бъдеще. Разбираемо е колко теоретически грешни, практически несъстоятелни и вредни са подобни възгледи.
Но за марксиста е недостатъчно да се установят общи черти на различните фази на развитие на една и съща комунистическа формация. Необходимо е ясно да се видят и коренните различия между тези две фази. Само при това условие може правилно да се оцени пътя на вече преминалия от нашата странай, правилно да се определи, какво още предстои да се направи, на каква степен от развитието на комунистическата формация се намира нашата страна.
В края на краищата до победата на социализма, а още повече в периода на борба на нашата партия за социалистическа революция в Русия да се занимаваш в детайл с въпросите на различия между социализъм и комунизъм означавало да се отстраним от насъщните революционни задачи в областта на абстрактното теоретизиране, което винаги е било чуждо на Комунистическата партия. В. И. Ленин говорил, че е смешно да се говори по този въпрос на пръв план в условия на капитализма. Но Ленин отбелязал в своята книга «Държава и революция», че различията между низшата и висша фаза на комунизма с времето ще бъде вероятно, грамадно. Сега е настъпило именно това време, за което е говорил Ленин.
Комунизмът означава коренен преход към по-висша в сравнение със социализма общественна икономика.
С прехода на обществото към комунистическа икономика на общественно производство ще има не два сектора — държавен и колхозен, а един общонароден стопански сектор;
Стоковото обръщение ще бъде заменено с продуктообмен. Преходът към тази висша икономика ще означава, че разгърнатото в цялата си мощ общественно производство е способно да удовлетвори всички разумни потребности на културно развити хора. Принципът на социализма — «от всеки според способностите, на всеки според труда» ще се замени с принципа на комунизма — «от всеки според способностите, на всеки според потребностите».
Именно висшето развитие на производителните сили и производственни отношения, а така също културата на цялото общество води до преодоляване на същественните различия между града и селото, между умственния и физически труд, към изчезването на класовите различя между работниците и трудещите се селяни, до изчезването на различията между тях и интелигенцията. Заедно с по-нататъшния подем на обществената култура и развитието на политехническото образование у хората ще възникне възможност свободно да се избира професия, а не да бъдеш прикован за цял живот в сила на съществуващо разделение на труда към една каква да е професия.
От това е видно, че не трябва не само да се противопоставят, но и отъждествяват низшия и висш стадии в развитието на комунизма.
Неразбирането на качественните различия между социализма и комунизма водят до смесване на задачите от първата фаза на комунизма със задачите на строителството на втората фаза, води до демобилизация на партията и народа, защото изхожда от предпоставки, уж различия между тези две фази са несъщественн и могат да са необмисленни. (Именно тази демобилизация в СССР стана и то за радост на световната буржоазия или по нейно пряко указание. Дори да се скрие и замаскира, за да се увеличи демобилизацията бе изнислен даже «развит социализъм», етап на социализма, който не съществува в природата. — прим. РП) Да се придъежаме към подобна гледна точка — значи грубо да опростим задачите на прехода към комунизъм, да нанесем вреда както на теориите, така и на практиката на комунистическото строителство.
* * *
Велика историческа заслуга на марксизма се явява научно обоснованото закономерно развитие на обществото в направление към комунизма. Подлагайки на рязка критика утопичната, метафизчна представа за комунизма, като някакво изобретение на разума и неизменен, макар и съвършен обществен строй, Маркс винаги е разглеждал комунизма, като естествено-исторически, закономерен резултат от цялото предшестващо общественото развитие и в същото време, като коренен преврат в развитието на обществото, начало на нова ера в историята на човечеството. Именно в този смисъл, че комунизм не може да бъде сменен от друга обществена организация на производството, Маркс и Енгелс считали комунистическата формация «последна форма на организация на човешкия род»[7]. С това те противопоставяли комунизма на всички предишни антагонистически форми на обществото.
Основоположниците на марксизма не са се ограничили с такова противопоставяне. Te развили в своитe трудове и тази мисъл, че комунизма открива пред човечеството невиждани по-рано перспективи на бурен подем и развитие на всички области от икономическия и културен живот.
Отбелязвайки факта, че пътя към социализма и комунизма още не е преминал от нито един народ, че съветския народ за първи път в световната история е застанал на този път, Ленин говорил, че ние не знаем и не можем да знаем през какви етапи, пътища и какви практически мероприятия ще премине човечеството към комунизма. И той указвал по-нататък, че е важно да се изясни, колко безкрайно лъжлива е буржоазната представа за социализма като застинал един път завинаги строй, докато всъщност само със социализма ще започне бързо, истински действително масово, произходящо при участието на болшинството от населението, а след това и цялото население движение напред във всички области от обществения и личен живот.
Днес Съветската страна е натрупала световно-исторически опит на победоносно строителство на социализма, и благодарение на теоретическото обобщение на този опит в трудовете на другаря Сталин, в решенията на КПСС съветския народ, цялото прогресивно човечество знае, какви пътища, етапи, посредством какви практически мероприятия ще премине човечеството към висшите цели — към комунизма.
Този велик опит на СССР, обобщен в трудовете на Й. В. Сталин, лежи в основата и е едно от най-големите научни открития на нашето време — откритието на основния икономически закон на развитието на социалистическото общество.
Основният икономически закон на социализма се натрупал и разгърнал своето действие в хода на социалистическото строителство в СССР, в процеса на създаване на социалистическия способ на производство. През целия този исторически период другаря Сталин давал научно обосновани на отделни част и положения от този закон. Така например в отчетния доклад на XVII конгрес на партията другаря Сталин критикувал хората, които не разбирали обективните закони на строителството на социалистическото общество, не виждали коренните цели на организацията на социалистическото производство. Другарят Сталин подчертавал тогава, че социализма означава унищожаване нищетата и лишение на хората на труда, организация на заможен и културен живот за всички членове на обществата.
Цялостно, всестранно разкриване на основния икономически закон на социализма е дадено в новия труд на другаря Сталин «Икономически проблеми на социализма в СССР». В този труд другаря Сталин пише: «Същественни черти и искания на основния икономически закон на социализма може да се формулира примерно така: осигуряване на максимално удовлетворяване на постоянно растящите материални и културни потребности на цялото общество по пътя на непрекъснат ръст и усъвършенстване на социалистическото производство на база висша техника»[8]. Той указва, че в докато съвременното капиталистическо производство е подчинено на осигуряването на максимални печалби, социалистическото производство е подчинено на осигуряването на максимално удовлетворение на материалните и културни потребности на обществото.
Не случайно в отчетите на правителствата на главните капиталистически страни: правителството на САЩ — Конгреса, правителството на Англии — Палатата на общинте, правителствата на Франция, Италия — техните парламенти — главен показател за състоянието на нещата в промишлеността служи количеството на печалбата, получавана от монополите. Това е и разбираемо, защото основната маса от националния доход е загребен в тези страни от финансовите тузове и промишленни влиятели. (Същото е и в буржоазна РФ. Главният показател — печалба. Това и се нарича от буржоазните икономисти «икономика». — прим. РП).
Другарят Маленков привел в своя дълбок и ярък доклад на XIX конгрес на Комунистическата партия характерни цифри: даже по занижени официални данни, печалбите на капиталистическите монополи в САЩ от 1938 до 1951 година са се увеличили 13 пъти и са съставили в 1951 година 42,9 милиарда долара. За годините на втората световна война американските милиардери и милионери са получили 115 милиарда долара чиста печалба; за 7 послевоенни години те са получили печалби от почти 220 милиарда долара.
С разгърнатия и задълбочен по-нататък научен анализ на съвременния капитализъм, другаря Сталин показва, че на капиталистическото производство е присущ прехода от подем към кризи и от кризи към подем, при това развитието на капиталистическата промишленост, включва периоди на депресия от особен род, периоди на застой. Другарят Сталин отбелязва, че ръста на производство в капиталистическите страни стои и ще стои и в бъдеще на свита база, като обема на производство в тези страни, следователно ще се съкращава.
Поради периодически повтарящи се кризи в капиталистическото стопанство, а така също заради общата криза на капиталистическата система промишлеността им независимо от раздутото военно производство, или тъпчи на място или се развива крайно бавно и то главно в отрасли, произеждащи въоръжение. Показателен е индекса на промишленото производство в САЩ: в първото тримесечие на 1952 година той е бил равен на индекса от първото тримесечие на 1951 година, а през второто тримесечие на 1952 година е бил 94% в сравнение с дадения период от 1951 година. От 1929 до 1951 година промишлената продукция на САЩ е нараснала 2 пъти, в Англия на половина, а във Франция останала на едно и също ниво. За социалистическото общество е характерен непрекъснат ръст на производството. Социалистическото производство не знае спънки, спирания, прекъсвания в развитието. За това време промишлената продукция в СССР нараснала 13 пъти. Успешното осъществяване на четвъртата петилетка и първите две години на петата са ярко свидетелство за непрекъснатия ръст на общественото производство в СССР.
Периодическите застои в развитието на техниката в капиталистическите страни, съпровождани с разрушаване на производителните сили на обществото, говори другаря Сталин, се заменят при социализма с непрекъснато усъвършенстване на производството на база нова техника, което в кря на краищата осигурява непрекъснато развитие на целия социалистически способ на производството.
Така съветското социалистическо общество е достигнало такава степен в своето развитие, когато в пълна сила се е разгърнал и действа основния икономически закон на социализма, формулиран от другаря Сталин, когато този закон с успех се използва от партията и народа в строителството на висшата фаза на комунизма. Този основен икономически закон изразява целта на съветското общественно производство и средствата за осъществяване на тези цели, определя, какви задачи Комунистическата партия и съветския народ подчиняват на общественото производство при социализма.
Въпросът за целите на общественното производство в СССР трябва да се подчертаят с цялата си сила, защото у нас са се появили самодейни «икономисти», които започнали да разсъждават на криво за това, че има «примат» в съветското обществ — производство или потребление. Другарят Сталин се изсмя и упрекна подобни схоластични упражнения, казвайки, че ако ние разсъждавахме по маниера на хората, които считат, че трудещите се произвеждат при социализма не заради удовлетворение на своите потребности, а заради производството, то ние няма да видим коренните различия между капиталистическото производство, в което човек не се приема в разчетите и социалистическто производство, където целта и смисъла на производството е да се удовлетворят материалните и културни потребности на народа. Издигайки тезисите за т.н. «примати» на производството пред потреблението, лъжеикономиста Л. Ярошенко пробил марксизма, защото приписал на социализма черти, присъщи на капитализма и се оказал изцяло в плен на буржоазната идеология. (След това по неговите стъпки тръгнаха всички послесталински ръководители на партията и държавата. До къде ни доведоха те всички знаем — до реставрацията на капитализма в страната. Ето ти и «проста дискусия по икономика»! Оказва се това не е нищо повече от много остра класова борба в сферата на идеологията, но която може да окаже сериозно влияние на материалния живот на цялото общество. — прим. РП).
Особено научните, марксически обобщения и открития на другаря Сталин се явяват гениално проникновение в най-дълбоките процеси, извършвани днес. Заедно с това в трудовете на Й. В. Сталин се разкриват в бъдещето социалистическото общество в неговото закономерно течение. Забележителен пример на дълбоко проникновение в бъдещето се явява указаното от другаря Сталин, че при комунизма количество труд, изразходено на производството на продуктите ще бъде измервано не с околния път, не чрез стойността и неговите форми, а пряко и непосредствено от количеството часове, изразходвани на производството на продуктите. Другарят Сталин отбелязва също така, че разпределението на труда между производствените отрасли ще се регулира с ръста на потребност на обществото от продукти. «Това ще бъде общество — учи другаря Сталин — където производството ще се регулира от потребностите на обществото, а отчитането на потребностите на обществото ще придобие първостепенно значение за планиращите органи»[9]. (А и капитализма е подготвил за тази потребност всички условия! Този интернет за тези цели пряко може да се използва, за да може точно да се знае на кого и какво е нужно. — прим. РП)
В комунистическите формации общественото производство във всички периоди и на всички степени на нейното развитие имат една главна задача: удовлетворяване на постоянно растящите материални и културни потребности на цялото общество. Тази цел е свързан единно в общественото производство при социализма и комунизма, подчинявайки го на една обща задача.
Това означава, че открития и научно обоснован от другаря Сталин основен икономически закон на социализма създава обективни условия за осъществяване на основния принцип на комунизма.
Откритият от другаря Сталин основен икономически закон на социализма определя всички главни страни и процеси на развитие на социалистическото общество. Той определя например, действието на така важния икономически закон, открит от другаря Сталин, като закона за планомерно (пропорционално) развитие на народното стопанство в СССР.
Toзи закон е възникнал в противовес на специфичния за капитализма икономически закон на конкуренцията и анархията на производството. В СССР, където в резултат на социалистическата революция бяха обобществени средствата за производства, закона за конкуренцията и анархията в производството загубиха своята сила. «Но възможността — учи другаря Сталин — не трябва да се смесва с действителността. Това са две различни неща. За да може тази възможност да се превърне в действителност е нужно да се изучи този икономически закон, трябва да се овладее, нужно е да се научим да го използваме с пълни знания на делата, нужно е да се правят такива планове, които напълно отразяват изискванията на този закон»[10].
Разкривайки действието на обективните икономически закони на социализма, използвайки тези закони, Комунистическата партия и Съветската държава уверенно водят съветския народ към комунизъм.
3.
Да се построи комунизма, означава преди всичко да се развие комунистическия способ на производство от неговата първа фаза — социализма — до неговата висша фаза — комунизма. Способът на производство се характеризира от две неразривно свързани страни. Производителните сили, както учи другаря Сталин, изразява отношението на обществото към природните сили, в борбата с коитои общество добива необходимите материалнии блага. Производствените отношения са другата страна на общественото производство — изразяват отношението на хората едни към други в процеса на производство. Другарят Сталин казва: «И именно защото те се явяват различни страни на общественото производство, те могат да въздействат ерна на друга. Да се твърди, че една от страните може да бъде погълната от другата и превърната в нейна съставна част— значи сериозно да тръгнем срещу марксизма»[11].
Наличието на указаните две страни на общественото производство има всеобщ характер, то е присъщо на всяко общественно производство, било то робовладелско, феодално, капиталистическо или комунистическо. Хората, класите, социалните групи не могат да встъпват в отношения с природните сили, да ги използват, не встъпвайки в определени отношения една спямо друга, в производственни отношения. Само чрез производственни отношения се извършва отношението на хората към природата.
Преходът от една, по-малко висока и развита степен в развитието на обществото към друга, по-висока и развита, има за свой източник на развитие производителните сили. Другарят Сталин конкретизира това общо положение на марксизма применително към съветското социалистическо общество и на стадии неговия преход към комунизма. Другарят Сталин характеризира първото основно предварително условие на прехода към комунизъм по следния начин: «Необходимо e първо устойчиво да се осигури не митична «рационална организация» на производителните сили, а непрекъснат ръст на цялото обществено производство с преимуществен ръст на производства за средства за производства». Другарят Сталин говори по-нататък, че «преимуществения ръст на производствата на средства за производства са необходими не само защото те осигуряват оборудване, както на своите собствени предприятия, така и на предприятията на всички останали отрасли на народното стопанство, но и защото, без него въобще е невъзможно да се осъществи разширено възпроизводство»[12].
Снощи за пореден път си дадох сметка как...
България и Космоса ... или за престижа н...