Общият процес на мото-механизация на Червената армия нагледно характеризира това, че в 1939 г. на един червеноармеец се падат 13 к. с., т. е. увеличение с повече от 3,5 пъти в сравнение с 1930 г. За периода 1934—39 г. значително нараснало укрепването на районите на границите на СССР. «За това време били приети мерки към усилване на по-рано построеното укрепване и даване на редица допълнителни укрепвания на райони, радикално подобряващи цялата система на отбрана на границите» (Ворошилов К., там, стр. 11).
III. Комплектуване на Червената армия и осенене на служба.
По отношение на комплектуването на Червената армияличния състав и преминаването на службата действа общо законодателство в СССР по порядки на носене на всеобщо воинско задължение — във дух на принцип, установен в Сталинската Конституция и в съответствие със «Закона за всеобщото воинско задължение» от 1/IX-1939 г. (виж Съюз на Съветските Социалистически Републики, Въоръжени сили). Законът установяващ следните срокове на действителна служба в армията: за редовия състав на сухопътните части — 2 години, за младшия състав от сухопътни части, редовия и младши състав на военно-въздушните сили — 3 години. След отбиване на срока на действителна служба редовия и младши съостав се състои в запас до 50-годишна възраст. За лицата от средния, старшияо и висшия състав на Червената армия пределната възраст на действителната служба — 30—60 години (в зависимост от званията), пределната възраст за запаса — 55—65 години. Състоящите се в запас (военнообвързани) се призовават на учебни сборове.
Призивите на действителна служба в армията и на сборовете на военнослужещите се осъществява чрез районни (градски) военни комисариати. За последните години (до 1939 г.) мрежата от тези комисариати е разширена в 31/2 пъти, а за ръководството им областни (корпусни и дивизионни) мобилизационни окръзи, създадени самостоятелни военкомати в автономните републики, в крайовете и областите, в автономните области и в градовете с районно деление. В помощ на военните органи решението на XVIII Конгрес на ВКП(б) при райкомите, горкоматите, окръжкомите, обкомите, крайкомите и ЦК на националните компартии са създадени специални военни отдели, на задълженията, на които лежи помоща на военните органи, според постановките на отчитане на военнозадължените организации призива за мобилизация в случай на война, в делата по организация на противовъздушната отбрана и т. н.
IV. Личен състав на Червената армия и задължния на военнослужещите.
Зa пeтилетката 1934—39 г. кадрите на командния и началнически състав в стрелковите войски, включително и артилерията на тези войски нараснали със 118%, конницата — на 66%, в автобронетанковата войска — 154%, отделно в артилерията — на 124,5%, в авиацията — на 148%, а отделно кадрите на летците — на 184% и инженерните авиации — на 801%.
В 1935 г. била проведена крупна реформа, заключаваща се в установяване на персонални военни звания, «отчетливо изразяващи военна и специална квалификация на всеки командир и началство лица, техния служебен стаж и заслуги, тяхната власт и авторитет, като командири и началници на Работническо-Селската Червена Армия» (Постановление ЦИК и СНК СССР от 22/IX-1935 г., виж Събрани закони… Правителство на СССР, 1935, № 57, ст. 468). 7/V-1940 г. с указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР за висшия команден състава на Червената армия и Военно-Морския флот са въведени звания генерал и адмирал. Това мероприятие, има за цел още по-висше да вдигне авторитета на командния състав и още повече да укрепи съветската воинска дисциплина, явяващи се важно звено във веригата от мероприятия по организационно укрепване на въоръжените сили на СССР.
2/XI-1940 г. със заповед на наркома по отбраната, маршала на Съветския Съюз др. Тимошенко са установени нови воински звания за редовия и младши състав на Червената армия и нов порядък на нисене на службата им. Тези мероприятия издигат авторитета на младшия състав и поввдигат неговата отговорност за състоянието на бойната подготовка на подразделенията, за възпитание на бойците и укрепване на съветската воинска дисциплина.
Подготовката на основните кадри на средния състав (лейтенанти, воентехници, политръководители и др.) се произвеждат в пехотни, кавалерийски, артилерийски, автобронетанкови, инженерни, военно-стопански, военно-политически училища, свързочни училища, летателни школи и пр. (Червената армия в 1939 г. имала 63 сухопутни училища и 32 летни и летно-технически школи). Усъвършенстването на подготовката на началническия състав и подготовката на ръководните кадри на Червената армия се произвеждали на курсовете по усъвършенстване и главно във военните академии, даващи завършено висше военно образование; в 1939 г. е имало 14 военни академия и 6 специални военни факултети при гражданските вузове (виж Съюз на Съветските Социалистически Републики, Въоръжени сили).
Високите, почетни задължения на военнослужещите са определени в Сталинската Конституция на СССР, с текстове на военна клетва, която носи всеки военнослужещ (Виж Военна клетва), и воинските устави.
«Аз съм винаги готов — говори се в клетвата — по заповед на Работническо-селското правителство да встъпя в защита на моята родина — Съюза на Съветските Социалистически Републики и като воин на Работническо-Селската Червена армия, аз се заклевам да я защитавам мъжественно, умело, с достоинство и чест, не щадейки своята кръв и живот за достигане на пълна победа над врага» (виж «Ведомости на Върховния Съвет на СССР», 1939,17/1, № 1, стр. 1).
Успехите на боевата и политическа подготовка на Червената армия, изпълнението от военнослужещите на сложни специални задания от Съветското правителство по укрепване отбраната на СССР, изключителната смелост, мъжество и героизъм, проявени от червеноармейците, командири и политработници в боевете при ез. Хасан, на р. Халхин-гол, в Западна Украйна, Западна Белорусия и Финландия, нагледно показват, как се изпълняат от военнослужещите своите задължения, с какви забележителни хора разполага Червената армия. На някои от военнослужещите в Червената армия са наградени с висши награди на СССР — звания на Герои на Съветския Съюз и Герои на социалистическия труд. Хиляди красноармейци, младши командири, лица от началническия състав са наградени с ордени на Съюза и други награди; има и не малко жени. Висши награди на СССР имат много съединения и части на Червената армия.
V. Партийно-политически органи и политработа в Червената армия. Съветска воинска дисциплина.
Партийно-политическата работа се явява могъщ фактор, който кове високо политическо съзнание на бойците и командирите на Червената армия и сплотява нейните редици около бойните лозунги на партията и Съветската власт. Червената армия нямаше да побеждава в стълкновенията с врага, ако не бяха усилията на партията и правителството насочени на това да се направи тя едновремено и школа за военни знания и школа за политическо и комунистическо възпитание.
Партийно-политическите органи на Червената армия и в частност, института на военните комисари, играл огромна роля в годините на гражданската война, претърпява през цялата история на Червената армия известни изменения. Тези изменения са свързани от една страна с изменилата се вътрешна и външна обстановка и от друга сторона, с учебно-боевите задачи на армията, сменящи се в съответствии с нейното технически въоръжаване и културно-политически ръст на нейния редови и началнически състав.
С края на гражданската война, в огъня на която се закалили командните кадри на Червената армия, когато въпроса за военните специалисти бил друг, се създал институт от помполити (помощници на командирите по политическата част), които в сравнение с комисарите осъществявали своето политическо ръководство в частите и съединенията на Червената армия на по-ограничени в правно отношение основа. По късно между XVII и XVIII Конгрес на ВКП(б) (в 1937 г.), във връзка с ръста на числеността и техническото въоръжение на Червената армия и непрекъснатото повишаване на културно-политическите искания на бойците, а така също във връзка с увеличилата се подривна вражеска работа някои части от начсъстава, партията и правителството признали необходимо да се възстанови института на военните комисари.
По-нататък във връзка с преустройството на цялата система на учебно-боевата подготовка на Червената армия на основа опита на последните войни, се поставил въпроса за внедряване и укрепване в Червената армия на принципа на единоначалие и вдигане авторитета на командира. В средaта на 1940 г. Политическото управление на Червената армия било реорганизирано в Главно управление на политическа пропаганда (ГУПП КА), политическите управления на окръзи, фронтове и армии — съответно в управление на политическа пропаганда, а политическите отдели на корпуси, дивизии, бригади, академии, военни училища — в отдели по политическа пропаганда. С указ на Президиума на Върховния Съвет от 12/VIII-1940 г. било отменено действащото до тогава «Положение за военни комиссари на Работническо-Селска Червена Армия» и в съединения (корпуси, дивизии в бригади), части, кораби, подразделения, военно-учебни заведения и учреждения на Червената армия и Военно-Морския флот въведен институт на заместник командири (началници) по политическа част. Tази реорганизация била проведена защото «институтът на комисарите вече изпълнил своите основни задачи, че командните кадри на Червената Армия и Военно-Морския Флот за последните години сериозно укрепнали а така също с цел по осъществяване в частите и съединенията на пълно единоначалие и по-нататъшно повишаване на авторитета на командира — пълновластен ръководител на войските, носещ пълна отговорност а така също и за политическа работа в частите» (Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР «За укрепване на единоначалието в Червената Армия и ВоенноМорския Флот» от 12/VIII-1940 г., виж «Ведомости Верховного Совета СССР», 22/VIII-1940, № 28, стр. 2). С изпълнението на този Указ, наркома по отбран на СССР, маршала на Съветския Съюз др. Тимошенко със специалена заповед № 262 от 14/VIII-1940 г. освободил военните комисари от всички корпуси, дивизии, бригади, учебни заведения, учреждения, управления, отделни части, неотделни батальони, дивизиони и политръководители на подразделения от заеманите длъжности и назначил ги за заместници на съответните командири (началници) по политически части. С тази заповед заместниците на командирите (началници) на съединеня, военно-учебни заведения и учреждения, имащи според щата на отделите политическа пропаганда, назначени едновременно на началници на тези отдели.
Същността на проведената реорганизация се заключава в усилване на партийно-политическата и възпитателна работа в собствен смисъл на тази дума и в предаване на ръководната роля на нейния командир-единоначалник. На разборката на тактическите занятия на 137-а дивизия на 22/VIII-1940 г. наркома по отбраната, маршала на Съветския Съюз др. Тимошенко говорил, обръщайки се към политработниците: «Главното и основно у вас — конкретна работа с живи хора на място» (виж. сб.: Школа боевой учебы, М., 1940, стр. 31). Изпълнявайки указанието на наркома, партийно-политическия апарат на Червената армия решително извило лице, преди всичко, към вопросите на политическата пропаганда и агитация, към изцяло усилване на възпитателната работа; всички лостове и методи на политическо въздействие на личния състав на армията — партийни и комсомолски събрания, пропаганда на марксизма-ленинизма, агитация, политзанятия, политинформация, беседа, Червеноармейски печат, кино, ДКА, клубове, ленински стаи, библиотеки, Червеноармейска самодейност, песни — всичко това е поставено на служба на повишаване нивото на бойна и политическа подготовка, укрепване на единоначалието и съветската воинска дисциплиа.
Център на партийно-политическата и агитационно-пропагандна работа се явява ротата. Партийно-комсомолските събрания обсъждат насъщните въпроси на вътрешния живот и идейното възпитание на комунистите и комсомолците, състоянието на пропагандата и агитацията в частите, масовата културна работа, възпитателната работа с младите комунисти, авангардната роля на комунистите и комсомолците в бойната и политическа подготовка, в съблюдаване на воинската дисциплина. С пропаганда и агитация се заемат всички командири и политработници. Пропагандата на марксизма-ленинизма, изучаването на историята на ВКП(б) и произведенията на Ленин и Сталин придават широк размах и дълбоко идейно съдържание в съответствие с нарасналите идейно-теоретични интереси на армейскта интелигенция. В съединенията и частите се създали специални агитколективи и пропагандистски семинари.
Непосредствено ръководство на политическа и агитационно-пропагандна работа в цялата армия принадлежи на Главното управление на политическата пропаганда на Червената армия. Във военните окръзи, фронтове и отделни армии това ръководство осъществява военните съвети окръзи (фронтове, армия) и съответстващи управления на политическата пропаганда. В корпуси, дивизии, отделни бригади, военни академии, училища общото политическото ръководство осъществява на командирите (началници) на съединения и техните заместници по политическите части, възглавяващи съответи отдели по политическа пропаганда. В полковетех, както и във всички отделни части, а така също в ротите политическото ръководство осъществява на командирите на тези части и подразделения и техните заместници по политическите части.
Боевите задачи на армията и нейниата организационна структура и система на управление в нея определят и особеното построяване на партийните и комсомолски организаций. Ръководство по партийна работа в Червената армия се осъществява от Главно управление по политическа пропаганда в Червената армия чрез управление и отдели по политическа пропаганда и чрез избиране на съответстващи армейски конференции на партийни комисии. Партийните и комсомолски организации в армията се строят не по териториален признак. Партийно-политическият орган на войсковото съединение се счита висше по отношение към всички партийни и комсомолски организации на воинсковите части, влизащи в дадено войсково съединение, независимо от тяхното териториално разположение. В същото време партийните и комсомолски организации на Червената армия поддържат тясна връзка с граждански териториални партийни и комсомолски организации. При съществуващата система на политическо възпитание и образование в Червената армия темповете на ръст на партийната организация са големи.
В Червената армия широко се провеждала културно-просветна работа, в която се въвличала червеноармейската и командирска общественост и семействата на началническия състав. Във всяка рота, ескадрон, батарея има ленинска стая, във всяка отделна част (полк, отделен батальон) — клуб, в крупните гарнизони — домове на Червената армия (ДКА), в Москва — Централен дом на Червената армия (ЦДКА). Централният театър на Червената армия (ЦТКА) и Червенознамения ансамбъл на червеноармейските песни и пляски на Съюза на ССР принадлежат към числото на авангардните художественни колективи на СССР.
Партийно-политическиет органи на Червената армия наред с командването играят огромна роля в делата по укрепване на съветската воинска дисциплина. «Съветската воинска дисциплинасе гради на еднородност на класовите интереси на целия личен състав на Червената Армия, на беззаветна преданост на своя народ и на чувство на висока отговорност на всеки военнослужещ за воденето му на делотопо отбрана на Социалистическата Родина… Най-строга дисциплина е свойственна за Червената Армия според нейната природа» (Дисциплинарен Устав на Червената армия, ст. 2).
За разлика от дисциплините в капиталистическите армии, основани на класово подчинение, съветската воинска дисциплина е на по-високо ниво и се отличава с по- сурови и жестоки изисквания. Дисциплинираността на военнослужещите в СССР е тясно свързана с общата им култура, със съблюдаване на взаимна вежливост (военнослужещите са задължени да се поздравяват едни на други, при това младия първи приветства старшия), с чистота и стройност по отношение науниформата и пр. Същественна роля в укрепването на съветската воинска дисциплина играе системата от санкции и поощрения.
VI. Бойна подготовка на Червената армия.
В съответствие с указанията на партия, правителство и лично на др. Сталин, под непосредственото ръководство на наркома по отбрана, маршала на Съветския Съюз др. Тимошенко, в Червената армия се произвела перестройка на системите и методите на бойна подготовка и възпитанието на войската. Същността на перестройката се заключава в това, че подготовката на войските става в съответствие с опита на последните войни, на основа «конкретно действие на всеки, започвайки от най-младшия и се завърши със старшия» (Тимошенко С. К., виж сб.: Школа боевой учебы, М., 1940, стр. 32). Тактическите занятия и учения се провеждат в условия, максимално приближени до истинска бойна обстановка. Целият личен състав на армията се обучава и възпитава така, че до съвършенство да овладеят културата на военното дело и висотата на съвременното военно изкуство, за да са в състояние на преодолеят всякакви трудности и лишения и да побеждават врага с малко кръв във всякакви, най-сложни и трудни условия на боя. Бойната подготовка, основана на строго изпълняване на уставите и наставленията на Червената армия, осигуряват възпитание на бойците и командирите в дух на решителни, унищожаващи действия, както в настъпление, така и в отбрана. Особено внимание се обръща на обучението на взаимодействието на родовете войски в бой и на подготовка на умели и инициативни командири, способни да действат не по шаблон и нито за минута да не пуска от ръце управлението на войските. Командирите от всички степени конкретно се ръководят от подготовката на своите съединения, части и подразделения до обучението на един боец. В 1940 г. на наркома по отбрана била поставена задача — «да издигне и направи всесилени взвод, рота, батальон и полк» (там, стр. 24), което се явява задължителна предпоставка за ръста на бойната мощ на армията.
Уставът на Червената армия ясно определя характера на бойните действия на Червената армия. Боевите действия на Червената армия ще носят унищожение. Достиganeто на решителна победа и пълно съкрушаване на врага се явяват основна цел в нападнатия Съветски Съюз във война. Всеки бой — настъпателен и отбранителен — има за цел нанасяне на поражение на врага. Но само решително настъпление по главно направление, завършено с неотстъпчиво преследване, ще доведе до пълно унищожаване на силите и средствата на врага. Проявата на максимална решимост и самоотверженност трябва да се съчетава с най-ефективно и целесъобразно използване на налични сили и средства. Способът на водене на бой зависи от характера на различните периоди от войната. Червената армия е готова да сломи упорно противодействие на врага, както в маневренни стълкновения, так и в условия на преход към позиционна отбрана.
Непосредствена помощ на командването в боевата подготовка на войските на Червената армия и управлението на тяхната бойна дейност оказват щабовете. Много важно значение се придава на всички видове бойно, политическо и материално осигуряване на действието на войските. Огневата и техническа подготовка поставя задачи по овладяване до съвършенство на оръжието и бойната техника на своего рода войските. Тактическата подготовка се провежда в дух на овладяване на всички форми и приоми на съвременния сложен бой в най-разнообразни условия — на открита и закрита местност, гори, планини, степи, пустини, във всички сезонни условия, през деня и ноща. Строевата и физическа подготовка помага за сплотяване, сила, закалка и тренировка на войските в действия в трудна обстановка. Работата и живота на всяка воинска част протичат в условия на строга организованост, дисциплина, другаеска сплотеност и поддръжка на боевите традиции.
Немалка роля в делото по подем на бойната и политическа подготовка играе утвърдения през ноември 1939 г. Съвет на Народните Комисари на СССР нагръден знак «Отличник на РККА». С тази значка народния комисар по отбрана на СССР награждава редовия и началнически състав за отлична бойна и политическа подготовка, отлично носене на служба и примерна дисциплина.
VII. Червената армия — армия на съветския народ.
Червената армия се роди и израсна, като армия, тясно и неразривно свързана с народните маси. Именно затова е такава велика любовта на народа към Червената армия, именно затова работници, колхозници, интелигенция на СССР я обграждат, оказват и всячески помощ и поддръжка.
Страната изпраща в армията с всяка година все повече и повече подготвено попълнение
В числото на приетите в 1940 г. на действителна служба има 10% от лицата със завършено висше или пълно средно образованием (десетилетка, техникум), 65% —завършили 9, 8, 7 и 6 клас и 25% — завършили 5, 4 и 3 клас от средното училище; неграмотен няма нито един. Искането за служба в Червената армия сред младежите е огромна, и такива с чувство на горещ съветски патриотизъм възпитан от майки и бащи, даващи в армията своите синове.
Стоейки на стража на своята социалистическа родина, изцяло отдадена на напрегнато боево и политическо учене, бойците и командирите на Червената армия живеят активен политически живот заедно със своя съветски народ. Гражданите на СССР са призвани на военна служба, ползвайки всички политически права, предоставени от Конституцията и законите на Съветската държава, ползват се с правото да избират и да бъдат избрани наравно с всички граждани. Във Върховния Съвет на СССР, избран на 12/XII 1937 г. , — 86 депутати са от Червената армия и Военно-Морския флот.
«В случай на войни тила и фронта на нашата армия поради нейната еднородност и вътрешно единство — ще бъде по-крепко, в сравнение с всяка друга страна, от което следва да знаят чуждите любители на военни стълкновения» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 590).
VIII. Ленин и Сталин — организатори и вождове на Червената армия.
Славният път, преминат от Червената армия с момента на нейното зараждане и до наши дни, тясно и неразривно е свързано с имената на двамата величайши гении на социалистическата революция — В. И. Ленин и Й. В. Сталин. Първата в света пролетарска държава създавала своите въоръжени сили по време на война с многочисленни външни и вътрешни врагове. Ленин и Сталин не само теоретически обосновали задълго до Великата Октомврийска социалистическа революция необходимост за борещия се пролетариат да има свои обучени въоръжени сили, не само доказали абсолютната необходимост за победилия пролетариат да има първокласна Червена армия за закрепване и защита от завоеванията на революциите, но и развили гигантска, титанична работа по създаването на тази армия, практически ръководили строителството и. «Само благодарение на напрежението на силите на цялата партия под непосредственото ръководство на Ленин — този гигант на воля и настойчивост, само благодарение на самоотвержената работеа на такива организатори, като Сталин, станал в кратки срокове истински наши болшевишки военен специалист, ние успяхме да организираме Червената армия и да побеждаваме в многочисленни фронтове» (Ворошилов К., Статии и речи, 1937, стр. 554).
Най-добрите представители на болшевишката партия под ръководството на Ленин и Сталин ковали победи по фронтовете на гражданската война. Молотов, Свердлов, Фрунзе, Ворошилов, Орджоникидзе, Куйбишев, Киров, Калинин, Каганович, Микоян, Берия и други най-добри хора на болшевишката гвардия с всички свои сили отдавали на строителството на Червената армия и организация победите по фронтовете на гражданската война.
В тeзи години между Ленин и Сталин се установило нещо, като разделение на труда. Ленин се намирал в центъра на страната — Москва. От тук той чрез Съвета по отбрана направлявал, координирал и контролирал дейността на военното ведомство и всички органи на Съветската власт по мобилизация на хората, снабдяване на фронта, организация и укрепване на тила. Лозунгите на Ленин «Всичко за войната! Всичко за фронта!» партията носила сред масите и претворялавала в победоносно дело. В този период (1918—20 г.) Централния Комитет на партията изпратил др. Сталин «от един боен фронт на друг, избирайки най-опасните, най- страшните за революцията места» (Ворошилов К., там, стр. 346). Дълбоко вниквайки в оперативната дейност на военното командване, др. Сталин го насочвал в съответствие с основните политически задачи на партията и Съветската власт и с гениално майсторство решавал стратегическите и тактически военни задачи. С името на Сталин са свързани решаващите победи на Червената армия на важните фронтове на гражданската война. Др. Сталин се появявал навсякъде «където се решавала съдбата на революцията, където се търсела стоманена воля и могъща ръка на организатор, светъл ум на пролетарския стратег и талант на действен тактик» [Приветствие от Главния Военен съвет на Червената армия до другаря Сталин във връзка с неговата 60- годишнина, виж. сб. «Сталин», изд. «Правда», 1940, стр. 323—324].
Във военските въпроси др. Сталин бил непосредствен съветник на Ленин. На много стратегически и оперативни документи от гражданската война има ленински резолюции: «Потърсете Сталин», «Сталин може да добави по-подробно за военно-техническите способи на изпълнение», «Според мен се съгласете със Сталин» и т. н.
«Не трябва да се говори и пише за Сталин и да не се спомене героичната история и героичните битки на Червената армия и обратното, защото Сталин и лени в тясно съдружие ковали нейните устои още в нейното зараждане» (Ворошилов К., Сталин и строителството на Червената армия, 1940, стр. 3).
В резултат oт победата на сталинската социалистическа индустриализация, в резултат от всекидневната грижа на др. Сталин за повишаването на отбранителната способност на социалистическата държава, намираща се в капиталистическо обкръжение, Червената армия получила на въоръжение първокласна съвременна военна техника. Под ръководството на др. Сталин се създаваха и създават висококвалифицирани кадри за Червената армия, безгранично преданни на народа и партията, въоръжени с теорията на марксизма-ленинизма. На трудовете на Ленин и Сталин и на героичната история на болшевишката партия Червената армия се възпитава в дух на съветски патриотизъм и пролетарски интернационализъм. Под ръководството на др. Сталин Червената армия израснала в могъща, несъкрушима сила, осигуряваща независимостта на Съветската държава и неприкосновеността на неговите граници, защитаваща интересите на всички народи на СССР и протягаща в случай на необходимост ръка на братска помощ на трудещите се от други страни в тяхната освободителна борба против експлоататорите и угнетителите.
М. Антонов
БСЭ, 1 издание, т.47, 1940 г., к. 775-803
Литература:
Ленин В. И., Из эпохи гражданской войны. Письма, документы, распоряжения, [М.—Л.], 1934; В защиту социалистического отечества. Сборник, [М.], 1939; Статьи и речи об Украине. Сборник, Киев, 1936; Все на борьбу с Деникиным. Письмо ЦК РКП (большевиков) к организациям Партии, [М.], 1939; Соч., 3 изд., см. Предметный указатель в Справочнике к 2 и 3 изданиям сочинений В. И. Ленина, Л., 1935, на слова: «Красная армия», «Оборона социалистического отечества», «Гражданская война» и др.
Ленин и Сталин, О борьбе за установление Советской власти на Украине. Сб. статей и документов, Киев, 1938;
Сталин И., Вопросы ленинизма, 11 изд., [М.|, 1939; О трех особенностях Красной армии, [Речь на торжеств, пленуме Московского совета, посвященному 10-й годовщине Красной армии], [М.], 1940; Письмо т. Иванова и ответ т. Сталина, М., 1938;
История Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Краткий курс, под редакцией Комиссии ЦК ВКП(б), М., 1938;
Молотов В. М., Внешняя политика правительства (Доклад председателя Совета народных комиссаров и народного комиссара иностранных дел на заседании VI Сессии Верховного Совета Союза ССР 29 марта 1940 г.), М., 1940;
Берия Л., К вопросу об истории большевистских организаций в Закавказье, 5 изд., М., 1939;
Фрунзе М. В., Избранные произведения, М., 1940;
Ворошилов К. Е., Сталин и Красная армия, М., 1940; Сталин и строительство Красной армии, М.,1940; Статьи и речи, [М.], 1937; XX лет Рабоче-Крестьянской Красной армии и Военно-Морского флота. Доклад на Торжеств, заседании Московского совета РК и КД с участием общественных организаций и воинских частей, посвященных ХХ-летию Рабоче-Крестьянской Красной армии и Военно-Морского флота, с прил. приказа народного комиссара обороны СССР, № 49, 23 февраля 1938 г., [М.], 1938; Красная армия на защите социалистической родины. Речи, приказы и приветствия [1937 и] 1938 г., М., 1939; Речь на XVIII Съезде ВКП(б), М., 1939; О проекте закона о всеобщей воинской обязанности (с приложением «Закона о всеобщей воинской обязанности»), М., 1939; Воспоминания о взятии Ростова, Ростов н/Д., 1940;
Школа боевой учебы: Народный комиссар обороны Союза ССР Герой и Маршал Советского Союза С. К. Тимошенко на тактических занятиях в Московском, Западном особом, Киевском особом и Ленинградском военных округах, М., 1940;
Орджоникидзе Г. К., Избранные статьи и речи. 1911—1937. Под ред. А. И. Микояна, Л. 3. Мехлиса, Л. П. Берия и 3. Г. Орджоникидзе, [М.], 1939;
Киров С. М., Избранные статьи и речи. 1912—1934, [М.], 1939;
Калинин М. И., Статьи и речи. От VII к VIII Съезду Советов СССР, [М.], 1937;
Мехлис Л. 3., Речь на XVIII Съезде ВКП(б), М., 1939;
Буденный С. М., Боец-гражданин, [М.], 1937;
Быстрянский В. А., Красная армия—армия освобождения трудящихся, [Л.], 1940;
История гражданской войны в СССР, т. I, 2 изд., М., 1938;
Френкель Н., Ленин и Красная армия, М., 1939;
Меликов В., Ленин и Сталин — организаторы побед гражданской войны, «Военно-исторический журнал», М., 1939, № 5; Героическая оборона Царицына (1918 г.), 2 изд., М., 1940; Южный фронт против Деникина. 11 сент. 1918 г.—10 янв. 1920 г. (орг-ция, состав и боевые действия). Состав, по документам Центр, архива РККА. Обзор… Под ред. В. А. Меликова, М., 1939;
Пылаев П. И., Сталин на Восточном фронте, [Свердловск], 1940;
Документы Великой пролетарской революции. Под ред. И. И. Минца, т.1, [М.], 1938 (Серия «История гражданской войны в документах»);
Профсоюзы СССР в создании Красной армии 1918—1920. [Сб. документов], 2 изд., М., 1940;
Федоров А. М., Разгром контрреволюционных очагов Красной гвардией (ноябрь 1917 г. — февраль 1918 г.), М., 1940;
Ворошиловград—Сталинград, путеводитель по следам гражданской войны, М., 1938;
Федоров А., Пермская катастрофа и контрнаступление Восточного фронта [окт. 1918—янв. 1919 г.], М., 1939;
Гуновский А. И., Ликвидация Пермской катастрофы [Тт. Сталин и Дзержинский на Вост. фронте, 1918—1919 гг.], М., 1939;
Огородников Ф., Удар по Колчаку весной 1919 г., М., 1938;
Карасевич К., Контрудар южной группы по Колчаку, М., 1938;
Павленко П., Тэсс Т., Разгром Колчака, М., 1939;
Воробьев В. Ф., Оборона Оренбурга, М., 1938 («Военно-историческая библиотека»); Тобольско-Петропавловская операция, Москва, 1939 («Военно-историческая библиотека»);
Корнатовский II. А., Сталин — руководитель обороны Петрограда. Весна — лето 1919 г., [Л.], 1939;
Караев Г. Н., Борьба за Красный Петроград (1919 г.), М., 1939;
Xесин С., На Юденича, М., 1939;
Тюленев И. В., Первая Конная в боях за социалистическую родину. Очерк боевых действий, М., 1938;
Городовиков О. И., В рядах Первой конной. Рассказы конноармейца, М., 1939;
Леонидов О. Л., Первая конная (Очерки из истории Красной конницы), М., 1939;
Борисов С., Гражданская война на севере, М., 1939 («Библиотека красноармейца»);
Паука И., Разгром белополяков под Киевом в 1920 г., М., 1938;
Шиловский Е. А., Контрнаступление Красной армии в Белоруссии (14 мая—8 июня 1920 г.), М., 1940;
Березин П. Ф., Красная авиация в борьбе с белополяками, М., 1940 («Военно-историческая библиотека»);
Коротков И. С., Разгром Врангеля. Оперативно-стратег. очерк. М., 1939;
Федоров С. Г., Бои за Орехов (июль 1920 г.), М., 1939;
Филиппов Ф., Борьба за Каховку, М., 1938 («Военно-историческая библиотека»);
Ананьев К. В., Каховка, [Разгром Врангеля в 1920 г.], М., 1939; В боях за Перекоп, [Рассказ о героич. борьбе Красной армии против Врангеля], 3 изд.,М., 1939;
Датюк Н., Штурм Перекопа, М., 1939 («Военно-историческая библиотека»);
Коротков И., Боевые действия Красной авиации на Крымском фронте (лето 1920г.), М., 1938;
Леонидов О. Л., Ликвидация Кронштадтского мятежа (март 1921 г.), М., 1939;
Рейхберг Г.Е., Разгром японской интервенции на Дальнем Востоке (1918—1922 гг.). Под ред. Б. Рубцова, М., 1940;
Бычков Л. Н., ВЧК в годы гражданской войны, М., 1940;
Стеженко, Что произошло в районе озера Хасан? (Записки участника боев), М., 1938;
Экслер И., Герои Хасана, М., 1938;
Сирченко М., Танки на Заозерной (из дневника участника боев у озера Хасан), Москва, 1939 («Библиотека красноармейца»);
Крикун У. П., Героизм, отвага, мужество и доблесть. Рассказы участников боев за освобождение трудящихся Зап. Украины и Зап. Белоруссии, [Киев], 1940;
Герои гражданской войны в СССР. Чапаев, Щорс, Лазо, Котовский, Фабрициус, Пархоменко, Руднев, Дундич, М., 1938;
Борисов С., М. В. Фрунзе, Краткий биографический очерк, 2 изд., М., 1940; Лазо Сергей Георгиевич, М., 1938;
Герасимов Е. и Эрлих М., Николай Александрович Щорс. Боевой путь, М., 1937;
Василий Иванович Чапаев, М., 1938;
Боргенс В., Чапаев, М., 1938 («Библиотека красноармейца»);
Лазо О., Боевой путь Сергея Лазо. Под ред. А. Фадеева, [М.], 1938;
Сергей Лазо. Воспоминания и документы, [М.], 1938 (Серия сборн. по ист. Великой пролет, револ. и гр. войны 1917—1922 гг. Гр. война в СССР в очерках и воспом. участников);
Женщина в гражданской войне. Эпизоды борьбы на Сев. Кавказе в 1917—20 годах, М., 1938;
Законодательство об обороне СССР. Систематический сборник законов постановлении и инструкций, сост. М. Синельников» М., 1939 [Материал частично устарел];
Военная присяга. Торжественное и клятвенное обязательство, М., Гос. воен. изд-во Наркомата обороны Союза ССР, 1939;
Полевой устав РККА;
Устав внутренней службы РККА;
Боевой устав пехоты РККА, ч. 1 (боец, отделение, взвод);
Боевые уставы и наставления по авиации, артиллерии, коннице, танкам, инженерным войскам, войскам связи, железнодорожным войскам и др.;
Руководство для бойца пехоты, М., 1940.
[1] Речь т. Ю. Ларина. XV съезд ВКП(б). Стенографический отчет, Государственное издательство, 1928 г., стр. 707.