На пръв поглед такъв въпрос може да ни се стори странен. «Каквито и да са стоките, техните собствени специални качества имат много различни свойства»,— могат да кажат четящите ни другари. Действително, когато говорим например за костюм, то ние говорим за неговия цвят, материала, от който е ушит, размера и т. н. Такова обикновено, житейско отношение към тстоката, по принцип се ограничава със знанието на физическите свойства на стоката. Но малко се замислят над това, че освен тези природни, вещественни качества стоката притежава още и обществени свойства.
Говорейки за стоката, ние преди всичко имаме в предвид, че стоката — това е вещ, която удовлетворява каква да е потребност на човека. Това свойство на стоката носи име потребителска стойност. Но не трябва да се казва, чв всяка вещ, която удовлетворява потребностите на човека се явява стока. Возьмем, например, воздух. Безусловно, он необходим всем и без него не один человек не может жить. Значи едно качество стоката има: тя удовлетворява жизнената потребност на хората. Но кто станет покупать воздух, когда для каждого его вдоволь! Никто. Воздух не продают, не покупают, ни на что не обменивают, он ничего не стоит. Воздух — дар природы всем людям на нашей планете.
Но този въздух, по-точно част от него — кислорода става стока, когато се намира в кислородна бутилка. За да се получи кислорода, трябва да се приложи определено количество човешки труд. Он приобрел новое свойство: на него затрачен труд. Значи кислорода може да стане стока само благодарение на труда на хората. Теперь наше представление о товаре обогатилось. Товар не только предмет, удовлетворяющий потребности человека, он еще и продукт человеческой деятельности.
Възниква въпрос: всеки ли продукт от труда на човека става стока? За отговор ще се обърнем към пример. Крестьянин в своем хозяйстве вырастил зерно. Часть этого зерна пошла на питание семьи и его самого, а оставшаяся часть израсходована в этом же хозяйстве на корм скоту. Можно ли считать зерно этого крестьянина товаром? Нет. Зърното, както и всеки продукт, може да стане стока само тогава, когато тя има потребителска стойност за други, а не за производителя на дадената вещ, т. е. тя притежава обществена потребителска стойност.
По-нататък ни е известно, че крепостните селяни са били принудени част от зърното да го предадат без всякакъв обмен, безвъзмездно на своя помешчик във вид на вноска. Следователно, това зърно удовлетворявало потребностите на други хора, не на този, който го е произвел. Но, имея общественную потребительную стоимость, зерно в данном случае все же не являлось товаром. То може да стане такова само тогава, когато се произвежда за обмяна с други продукти от човешкия труд. Особеността на стоката в това и се заключава, че неговата потребителска стойност (в нашия пример зърното) може да се използва само при условия на обмяна. От ръцете на производителя-селянин зърното трябва да премине в ръцете на потребителя чрез покупко-продажба. Таким образом, товаром становится лишь такая потребительная стоимость, которая переходит к потребителю через куплю-продажу (обмен).
И така, да направим няколко извода. Потребителската стойност може да стане стока само при определени условия, а именно: ако тя се явява продукт от труда на човека, ако тя притежава обществена потребителска стойност, т. е. да удовлетворява потребностите на другите хора, а не само на този, който я е произвел или я владее и последно, когато тя е произведена за обмяна, за покупкопродажба.
За да се извърши обмяна, не е достатъчно само наличие на обществена потребителска стойност на продукта на труда. Да допуснем, че селянина иска да обмени своето зърно на плат, произведен от тъкача. Ткачу же нужно зерно. Казалось бы, нет никаких препятствий для обмена: и зерно и холст имеют общественную потребительную стоимость и вполне удовлетворяют потребности и крестьянина и ткача. Но крестьянин хочет купить не холст вообще, ему нужно определенное количество холста, например 20 м. Однако едва ли ткач согласится отдать свои 20 м холста за 1 кг зерна. Такой обмен его не удовлетворит. За да може този обмен да се състои, тези продукти освен потребителска стойност трябва да имат способност да се обменят с другите продукти в определено количествено съотношение. Това свойство на стоката да се обменя с друга стока в определена количествена пропорция носи името обменна стойност.
Ние стигаме до заключението, че стоката може да бъде такъв продукт на труда, който притежават две свойства:
1) потребителска стойност, т. е. способност да удовлетворява каква да се потребност на чловека, и
2) обменна стойност, т. е. способност в определена количествена пропорция да се обменя с друга стока.
Тези свойства на стоките са неразривно свързани по между си. Ако едно от тях отсъства, то нямаме стока.
Как се използва стойността на стоката за потребление и кава ек обменната стойност за продажба. Всяка стока, била тя зърно или плат, не може да бъде в едно и също време използвана от своя собственик и като потребителска стойност и като обменна стойност. Да кажем, тъкача произвел плата използвал потребителската стойност на този плат, то той вече няма да може да се възползва от неговата обменна стойност. И обратно, ако и той продаде плата и използва неговата обменна стойност, то той така се лишава от възможността да я употреби, като потребителска стойност. Както виждаме, двете свойства на стоката взаимно се допълват и в същото време едно свойство противостои на другото.
Така стоката е вещ, която притежава обществени свойства. Това се обяснява с това, че една или друга вещ се превръща в стока в сила на определени обществени условия в живота на хората, т. е. такива условия, които предизвикват необходимост от обмяна, покупкопродажба. «Там, където буржоазните икономисти виждали отношение на вещите(обмяна на стока със стока) — писал В. И. Ленин — там Маркс разкрил отношение между хората. Обмяната на стоки изразява връзката между отделните производители при посредничеството на пазара».