Капиталистическото общество, както и всяко друго, може да съществува при условие, ако процеса на производство постоянно се възобновява. Постоянното повтаряне на процеса на производство се нарича възпроизводство. Ако производството се повтаря в предишни размери, то се нарича просто възпроизводство. В этом случае прибавочная стоимость, созданная наемными рабочими, полностью идет на личное потребление капиталиста.
Да допуснем, че дядо Вася а спестил с труд 180 хил. рубли и решил да започне с тях «свое дело» (авансирал капитала). Със 160 хил. рубли купил оборудване, суровина и материали, необходими му за производството на това, което е решил да произвежда, арендовал помещение и пр. (постоянен капитал), а с 20 хил. рубли наел работници, които ще работят при него (заработената заплата на работниците е променлив капитал). Предположим, что весь постоянный капитал затрачивается у него на производство товара. В този случай при норма на добавена стойност от 300% в годината ще произведе продукция на 240 хил. рубли:
160 хил. руб. (с) + 20 хил. руб. (v) + 60 хил. руб. (т) = 240 хил. рубли.
Възпроизводството у него е просто, следователно, всяка добавена стойност в размер на 60 хил. рубли ще се изразходва от дядя Вася на лично потребление — в «дело» той нищо повече не влага, не разширява, живее от това. В следващата година това производство ще се повтори в същия размер.
Примерът е прост, но интересен, защото ни позволява да направим важни изводи.
Първо- цялата собственост на дядя Вася (а значи и на всички капиталисти въобще!) е нищо повече от натрупана добавена стойност, създадена им от наемните работници. Ако капиталиста използва в първата година за лично потребление 60 хил. рубли, то от 180 хил. рубли първоначално от тях «вложени в делото» (авансирани), остават чисти неговите собствени, неговите лично заработани (ако първоначалните 180 хил. рубли въобще са били на нашия абстрактен дядя Вася действително лично заработени, а не присвоени по пътя на грабеж от други хора, както това често е при капиталистите, които в «дело» влагат не 180 хил. рубли, а милиони и милиарди рубли и долари) 120 хил. рубли, а след още две години целия този капитал ще бъде изразходван — той е само «ядене», потребявайки по 60 хил. рубли ежегодно. Несмотря на это, для продолжения производства у него ежегодно имеется в наличии стоимость в 180 тыс. рублей. Откуда эти деньги берутся? Ведь в этой сумме уже через 3 года нет ни одного рубля от денег дяди Васи (капиталиста). А его деньги замещаются той прибавочной стоимостью, что создали ему за три года его наемные рабочие. Следователно, в процеса на възпроизводство целия капитал е натрупана добавена стойност. И ни один капиталист не может сказать, что все, что он имеет, он заработал сам. Это ложь! Все, что он имеет, ему создают рабочие.
Второ- процесът на възпроизводство показва, че източника на заработена заплата на работниците е стойността, създадена от тях самите в процеса на произвеждане на стоки, а съвсем не подарък-награда за труда на капиталиста. Не капиталиста на тях е благодетел, не той ги издържа и храни, а обратно- работникът издържа капиталиста.
Когато ние разглеждахме покуппкопродажбата на работна сила, то изходихме от това, че капиталиста авансира със своите пари на заработената заплата. Но така може да бъде само в самото начало на процеса на производство. Во всех остальных витках производства, то есть при повторяющемся производстве (воспроизводстве) капиталист покупает рабочую силу на деньги, вырученные при реализации прибавочной стоимости, произведенной на его заводе или фабрике его наемными рабочими несколько раньше. Другими словами, это все равно часть прибавочной стоимости, созданной его рабочими.
По-нататък, когато работника се труди във фабриката, той се намира изцяло в разпореждане на стопанина. Ще си кажете, че излизайки зад фабричните врати, той става свободен и може да прави каквото си иска. Так ли это? Оказывается, нет. Работникът се е изморил, изгубил своята физическа и умствена енергия. Той трябва да си отпочине, да се нахрани, да се възстанови за да събере сили.
Защо? От гледна точка на капиталиста, за да може отново да отиде да работи за него, за своя работодател — капиталист.
Излиза, че и личното потребление на работника е по същество, възпроизводство на работната сила за капиталиста. Животът на работника и извън работното време принадлежи на капиталиста. «…Класс рабочих, — пишет К. Маркс, — даже вне непосредственного процесса труда — является такой же принадлежностью капитала, как и мертвое орудие труда».
И това още не е всичко. Работникът, колкото и да се труди, получава само заработената заплата, т. е. част от стойността, произведена от него за капиталистическото предприятие. Лъвската част от стойността, създадена от работниците отива за собственика на средствата за производство (Примерът по-горе с дядя Вася: за всички работници — 20 хил. руб., а за Вася едни само 60 хил. рубли). Колкото и пъти да се повторя производството на материални блага, работникът ще си остане работник, т. е. той постоянно ще е принуден да продава на капиталиста своята работна сила. Повече у него нищо няма, той повече нищо не може да продаде на пазара. Защо? Защото е лишен от средства за производства.
А капиталистът? Той е и ще си остане капиталист и в началото и в края на производството и при постоянното му повтаряне. Больше того, при каждом возобновлении производства он присваивает себе все больше и больше прибавочной стоимости (в нашем примере, каждый год по 60 тыс. рублей).
И така капиталистическото производство постоянно се повтаря и заедно с товаотново и отново се възобновяват отношенията на експлоатация на капиталистите над работниците, като отношения между собственици на средства за производства и тези, които нямат нищо, освен своята работна сила, която той е принуден постоянно да продава, просто за да живее.
Защо ВЕРУЮЩАЯ и КРИВОСЛАВНАЯ РАССИЯ - Ще...
Мистериите на тракийската цивилизация – ...