Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2015 16:31 - Трябва ли бизнесмена да получава повече от работника
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 481 Коментари: 0 Гласове:
0



 Някои наши работници смятат, че "бизнесмен, предприемач – не е толкова лош, че той също работи, понякога даже повече от своите подчинени, че неговата работа е важна и полезна, затова и дава възможност да заработят работниците. За това, че той организира работата е положено да получава повече от работниците”.

 

Такова наивно възприятие на предприемчивата дейност на работниците е много далеч от истинската същност, но затова пък е изключително изгодна на бизнесмените-работодатели, защото оправдава техните действия, като представят "труда" на бизнесмена полезен на цялото общество, и едновременно скривайки истинския характер на неговото съществуване – подъл, грабителски, жесток и безпринципен, т.е. чисто паразитичен.

Такъв човек бизнесмен-работодател може да бъде скромен – добър и ласкав към жена си и децата си, уважителен и приветлив с приятелите си. Той може искренно да обича животните, да се увлича по спорт и да води здравословен начин на живот. Но това не го определя като бизнесмен и работодател.

Поради това, че той се занимава с предприемаческа дейност, води своя бизнес, следователно неизбежно е принуден да се подчинява и действа в съответствие с икономическите закони на обществото, в което съществува. Главният закон на капитализма се явява закона за максимум печалба, който определя в капиталистическото общество абсолютно всички общественни отношения, и най-вече отношения между работодателя и работника.

Целта на всяка предприемаческа дейност, всеки бизнес е получаването на печалба. Не желаейки да получава печалба, никой от тях не иска. А печалбата сама по себе си няма да нарасне и от небето не пада, неин източник винаги е бил и ще бъде само човешкия труд. От тук следва, че за да забогатее, предприемача трябва да застави другите хора да работят за него. При капитализма това се осъществява, чрез икономическа принуда – не искаш да работиш за мен, значи ще умреш от глад.

Но какво означава "предприемача да заставя работника да работи за него"? Това означава, че всеки бизнесмен, действайки в съответствие със законите на капиталистическото производство, е ДЛЪЖЕН не напълно да заплати труда на работещия за него наемен работник. Само в този случай той ще има тази печалба, която му е необходима за "своето дело". А това означава, че наемните работници на всеки стопанин-работодател често от своето време работят безплатно, даром отдавайки му от своя труд.

Нищо особенно ново ние тук не сме казали, много наши работници всичко това знаят и сами, заявявайки примерно следното " Каква е разликата, че част от моя труд безплатно отива при работодателя? Да отива. Аз в чужда паница не се заглеждам. Главното, че мен напълно ме устройва тази заплата, която аз получавам за своята работа".  Говорейки така, те даже се гордеят с това, че у тях отсъства интерес към чуждото, от тяхна гледна точка, това е аморално и даже неетично. Въпросът в това е че такава етика е етика лъжлива, буржоазна, това е етика на роба, активно пропагандираща и насаждаща в нашето общество подавана от самите тези бизнесмени и предприемачи, която е съвършено неизгодна. Работата е в това, че колкото по дълго жертвата не подозира за това, че я объркват, толкова в по-голяма безопасност се намира грабителя.

Да, именно грабителя, и никой друг, или само тази "чужда паница" бизнесмена-работодател, за тайната на която ратуват такива недалновидни и наивни наемни работници е тяхната собствена паница, защото всичко което стои в него е създадено от труд. А значи цялото богатство на тази "чужда паница" може да отиде за осигуряване на по високо жизнено ниво на самите работници и техните семейства и цялото общество, като цяло, а не само за удовлетворяване нуждите на бизнесмена.

Tази лъжлива буржоазна етика не позволява да се види и другото, това, че законите на капитализма са неумолими, че всеки предприемач-работодател, за да преживее в условия на пазар, просто е длъжен постоянно да увеличава печалбата в принадлежащите му предприятия, защото иначе той няма да издържи на конкуренция от страна на другите, такива като него предприемачи. Конкуренцията в пазарната икономика, никой не е отменял. Но това означава, че за присваояването от капиталиста на неплатения труд на работника (степен на експлоатация на работника) само ще се увеличава. Наемният работник все повече време ще се труди безплатно и за своя труд ще получава същите грошове, на които едва да може да върже двата края.

Днес по средна оценка експлоатация на наемен труд в нашата страна е 90%. Това означава, че само 110 от руските работници работят през цялото време за заработване на заплатата си, а 910 своя труд отдават на работодателя си. За 48 минути от своето работно време работника отработва тази сума, която му плаща руския работодател.[1] От което следва, че ако руските работници им се заплаща напълно всичко, то техните заплати биха нараснали 10 и повече пъти! Т.е. среднята заработена заплата на нашите заводи у работниците би била не 10-15 хил. рубли, а 100-150 хил. рубли! Как ще нарасне жизненото равнище при това да се говори, навярно, не стои.

Но у нас в Русия всичко е на обратно – едни могат да си купят за себе си яхти и острови, а други не им стигат парите за да си заведат децата на училище. И една от причините за това е самата лъжлива етика, за която ние говорихме, най- активно насаждана от руските буржоазни СМИ в руското общество.

А самите работодатели – руските капиталисти и отстояващото техните интереси руско правителство тази лъжлива етика не ги безпокои, и в паницата на трудещите се те се заглеждат регулярно, постоянно измисляйки нови способи за нейното опустошение. Това са постоянния ръст на цените на продуктите от първа необходимост, на услугите от ЖКС и пр., това е един от ефективните методи на грабеж на трудещите се, намалявайки техните реални заработени заплати. Бескрайните сметки от такси, натрупаните насила ненужни услуги (държавни и частни), всевъзможните глоби – това са все способи за отнемане на парични средства от руското население, почти четвърт, ото което вече живе зад чертата на бедност.

Да, бизнесменa не стои на едно място, скръстил ръце, макар че има и такива, които въобще нищо не правят, а само получават печалба за това, че владеят значителен капитал, но не за тях става въпрос. Но нима работещия на своя бизнес бизнесмен работи 10 пъти повече, отколкото неговия наемен работник? Не, разбира се, работата по управление на своето предприятие е значително по-лека и многократно комфортна в сравнение с работата на наемния работник, а и работния ден му е кратък обикновено, да не говорим за пълната свобода за почивка, когато си пожелае. А ако у този бизнесмен работят 10 ратници, то той ще работи 100 пъти повече от тях? Не, човек физически не може така да работи.

Така че по каква причина работата по управление на предприятието трябва да се заплаща в десетки, стотици и хиляди пъти повече, отколкото работата на работника?  Няма такава причина, и не може да има. Управляващият не бива да заработва за своята работа не повече от средния работник, това е доказано научно. А значи и трябва да получава, толкова, колкото заработва средния работник, и не повече.

Огромните печалби на нашите руски бизнесмени е невъзможно да се оправдаят с аргумент, който буржоазните демагози често обезоружават работниците на запад – че, бизнесмените организирали и създали тези предприятия, на които работят днес работниците, а защо те имат право да получават от тях печалба. Но даже за западните работници този аргумент не издържа никаква критика, ако се вгледаш по-подробно. Да, идеята за създаване на предприятие действително е могла да се роди в главата на самия бизнесмен, но кой именно я е въплатил в живота? Нима той е построил заводските здания, провел е към тях комуникации, установил е оборудване в цеховете, настроил, пуснал и т.н.? Не той нищо не е направил, всичко това са направили за него работниците, които той е наел. Значи, няма у бизнесмена никакво право да говори, че той е създал и организирал предприятието – принадлежащето на него предприятие е било създадено с труда на наемните работници, които той е присвоил, заставил ги да работят за себе си за копейки.[2]

Още по ярко картината на откровен и нагъл грабеж на трудещите се се е проявила у нас в Русия при перестройката.  Абсолютно всичко, което съществува днес на нашите капиталисти и олигархи е било създадено не от тях (тогава ги е нямало повечето!), а с героичния труд на съветските трудещи се, които и се явяват истинските организатори и създатели на основната част от съществуващите днес в Русия предприятия. За 20 години постперестроечен капитализъм в Русия в сферата на материалното производство нашите руски бизнесмени не са създали нищо ново!

Даже са се оказали неспособни да съхранят това, което откраднали от съветския трудов народ – в Русия се разрушава и деградира всичко, което е възможно, започвайки от промишлеността и селското стопанство до науката и образованието. Последното показва, че даже образователното ниво, нивото на професионализма на руските бизнесмени не може да служи, като оправдание на техните по-високи доходи. Нашите руски работници са не по-малко образовани, от руските чиновници и бизнесмени, даже и повече. Често на заводите в Русия работят хора с висше образование, и даже не едни, нерядко владеещи уникални специалности (още кадри от съветско време). Те знаят и умеят в 1000 пъти повече, отколкото техния  стопанин-предприемач, който не може да завърши даже ПТУ, но станал работодател, защото е брат, сват или друг някакъв високопоставен. Подобни примери в съвременна Русия много. Един от най-нагледните и показателни – това е нашия премиер, над който не се смеят само ленивите. От тази опера – бившия наш министър на отбраната, явно не отличаващ се с много сиво вещество в мозъка. Или руските олигарси, станали олигарси изведнъж, за един час (това е към въпроса за заработените "с пот на лицето"), не по-умни от своите съученици и състуденти, с които заедно са учили в съветските училища, техникуми и вузове. Те понятия си нямат за никакви материални проблеми и откровено оглупяват от излишни имащи на тяхно разположение пари за покупка на футболни клубове и супер-яхти, а техните по- способни и умни единокурсници едва-едва свързват двата края.

Както може да се види, бизнесмените не са нещо повече от редовия работник, не е по-умен, не е по-образован, не е по-голям професионалист, работещ по- малко, а не повече от работниците, но те защо ли получават в десетки, стотици и хиляди пъти повече от работника.

Защо е така?

Защото нивото на доходите определяни при капитализма не са за количество изразходван от човека труд[3], а са заради собственост- фабрики, заводи, земя, недра, здания и др., т.е. на това, което се нарича "средства за производство".  Тези, които владеят средствата за производство, имат възможност да присвояват труда на другите – тези, които нямат средства за производства. Т.е. главния фактор- паразитиране на едни и експлоатация на други се явява тази самата частна собственост на средствата за производство, която всяко капиталистическо общество охранява, като зеницата на окото си, защото при нейното отсъствие ще настъпи край на капитализма.

Нужността и важността на предприемача в съвременното производство е буржоазен мит, задачата на който е да се скрие от обществото паразитния характер на целия буржоазен клас. При съвременното ниво на развитие на производство, наука, техника и технологии бизнесмените са излишни хора, паразити, които съвършенно не нужни за осъществяване на успешно обществено производство и удовлетворяване потребностите на всеки член на нашето общество. Опитът на Съветския Съюз прекрасно го доказа. Но докато у нас съществува частната собственост на средствата за производство, ще съществува и несправедливо разпределение на общественни богатства, а значи, ще има бедни и богати, низши и олигарси, сити и гладни.

Г.Гагина

 

 


[1] Имеется в виду 8-часовой рабочий день.

[2] То, что они сами согласились работать за такую зарплату, значения не имеет, – экономическое принуждение при капитализме специально так устроено, что не согласиться они не могли. Сделка, совершенная под давлением, признается ничтожной даже в буржуазном праве. А угроза голодной смерти это и есть давление, и очень мощное.

[3] Еще один любимый буржуазный миф, активно распространявшийся в СССР в перестройку. Якобы при капитализме хорошо живет тот, кто много работает. Реалии капиталистической России прекрасно опровергли это вранье.

Источник




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707717
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031