Нарeд с другите права – право на труд, образование, здравеопазване – на трудещите се е било гарантирано правото на получаване на безплатно жилище. Това е било велико благо, което давало на трудовия народ социализма.

В ленинско-сталинският СССР, при развиващия се социализъм и устойчивата диктатура на пролетариата, към въпроса за осигуряването на трудещите се със жилище се е подхождало крайно отговорно, разбирайки колко е важен този проблем.

Нужно било, бившата изостанала, аграрна, дворянско-помешчическа страна да се превърне в социалистическа, напреднала промишленна държава, която може да се противопстави на околния буржоазен свят и да защити своето съществуване от неговата агресия. Значи, жизнено важно е било да се развива промишлеността.

А това не могло да стане без увеличение на градското население, без масово преселване на хора от селата в градовете.

Това означава, че въпроса с осигуряването на жилища на бурно увеличаващото се градско население е било наистина въпрос от държавна важност. От това зависели развитието на съветската икономика, безопасността и самото съществуване на Съветската държава.

И в ленинският и сталински СССР към този въпрос подхождали много отговорно, както и следвало.

Веднага, практически в първите месеци Съветската власт започнала да решава жилищния въпрос. Първо – с изземването от буржоазията на излишната площ и предаването им на трудещите се.

А как се справили с разрухата – започнали строителство на жилища.

През това време се внедрявали нови за страната архитектурни стилове – конструктивизъм, рационализъм – строили се домове-комуни, общественни столове, дворци на труда, работни клубове…

Какво е означавало това за тези години? Означавало тържество на безкласовото общество, отсъствие на привилегировани права на жилище от свалените аристократи и интелигенти, всеобщо равенство, колективизъм – и оперативно решение на жилищния проблем.

А през 30-те години вече били внедрени и започнали да преобладават постройки в стил неокласицизъм, постконструктивизъм, ар-деко – или това, което се е развило в сталинската архитектура. Най-първите сталинки се появили в средата на 30-те (Домът на Моховой в Москва, Стоквартирния дом в Новосибирск).

Още тогава съчетанието на фактори – преобладаващо пролетарско колективно съзнание и финансовите възможности – довело до масово строителство на домове под името "сталинки", "сталински виски сгради", "сталинска архитектура", "сталински ампир". Това са разноетажни здания, в това число се срещат и четириетажни. Всички тези постройки са комфортни, качественни, красиви и изглеждат внушително и празнично. И в това също се проявява празничната и победна настройка на работническата класа, неговото съзнание в своята сила и своята велика историческа роля.

Но всички тези съоръжения не се явявали равнозначни. Получените жилища се подчинявали на принципа "от всеки спредо способностите – за всеки по труда". Качеството на получаваните жилища зависело от приноса в обществото. Или както стахановеца, така и трудещия се в полза на обществото на СССР интелигент са могли да се настанят в просторни и комфортни сталински постройки, имайки на това големи права, като например "професора" или "биолог"» Николай Вавилов или различни затворени в себе си, а и въобще в контрареволюционно настроените лингвисти, литературоведи, религиозни пропагандисти… При скромен принос, съответно и жилището е било скромно.

В същото време и в скромното жилище се старали да осигурят комфортност и качество на постройките.

При Сталин за първи път се разгърнали планове за масово преселение на хора в домове с опростена планировка с блоков, тухлен и панелен тип. Плановете започнали да се претворяват в живота – най-простите домове от тази серия се наричали мънички. Те също, както сталинките, са комфортни и при архитектурна скромност външно са привлекателни.

Ако не бил извършен контрареволюционния преврат през 1953 година, открил зелена улица за контрареволюцията, ако социализма не бил започнал да се разрушава – то широките маси трудещи се биха били своевременно осигурени с достойни, красиви и качественни жилища.

Какво виждаме по-късно в Съветския Съюз, при Хрушчов и Брежнев?

Ние виждаме, че и във въпроса с жилищата се проявява характерна за това време картина – картина на разрушаващ се социализъм.

Тъй като в СССР все още е бил социализма, продължавало да се въплъщава и социалистическия принцип – право на всеки човек на безплатно жилище. И този принцип, както преди се явявал велико благо. Милиони трудещи се благодарение на този принцип получавали възможност да получат жилище, да преминат от бараки и временни битовки в съвременни домове.

Но, тъй като социализма се разрушил и диктатурата на пролетариата затихнала – този принцип на въплъщение неправилно се изкривил.

След смъртта на Сталин през 1955 година излиза постановление "За отстраняване на излишествата в проектирането и строителството".

Днес ние вече смело може да поставим тези действия на едно място с изменническите действия, такива, като XX и XXII конгрес. С тези стъпки бил подло извратен замисъла на Сталин. С тях бил погребан и главния смисъл на социализма – че работническия човек е стопанин на страната – има право на всичко най-добро, значи и на достойно жилище. Разрушавайки диктатурата на пролетариата, хрушчовските опортюнисти отблъснали от предния план работническия човек, захвърляйки го в задния ъгъл. Затова сега на него не му се полага достоен дом, а каквото има.

След това количеството на съоръженията на сталинската архитектура се съкратили и тяхното строителство съвсем се прекратило към края на 50-те (за да може след това в първото десетилетие на XXI в. да се възри, като още едно средство на буржоазната "просталинска" пропаганда). В това число започнали да изчезват и маленковките.

Партийните бюрократи и прислужващите им интелигенти се настанили в сталинските съоръжения, а за трудовия народ започнали да строят хрушчовки (1959–1985).

Oт една страна, както казахме, това е било благо – хората се разселяли, получали жилище.

Но в същото време такова въплъщение на принципа безплатно жилище способствало за разрушаване на социализма. To помогнало на новото класообразуване, появата на нова буржоазия, която във всичко се отделяла и материално се въздигала над трудещите се – в това число и в отношението към жилищата.

Представители на народилата се буржоазия и техните слуги от интелигенцията се разположили в удобните и просторни сталинки (и не се постеснили на фона на "борбата с култа на личността", "разобличаването"!).

От друга страна, се въвела уравниловка. И добросъвестните rнедобросъвестните работници получавали еднакви хрушчовки. Получавало се така, че вече независимо от приноса в обществото, от качеството на работата – работеш ли, недоизкарваш ли, безделничеш – оказваш се в еднакви условия.

Недостатък на хрушчовките били следните: теснота, неудобна планировка, лоша шумо и топлоизолация, отсъствие на асансьори. Не по-добри били и брежневките – всъщност същите хрушчовки, но по-просторни и с т. н. "подобрена планировка".

Вижда, се че всичко това действало угнетяващо на настроението на трудещите се, принизявало ги, подкопавало им вярата в справедливостта на съветското общество, пораждало скептицизъм и еснавски настроения.

В нашата статия, посветена на "старата хубава комедия" Елдар Рязанов "Ирония на съдбата, или насладете се на вашата баня" 1975 година, ние разказахме, как либералната съветска интелигенция използвала типовите архитектурни проекти за насмешка над съветското общество. Затова смело може да кажем, че подобни действия на хрушчовско-брежневските опортюнисти подкопавали съветската идеологя и помагали за разрушаването на съветската власт.

Това, че тази тактика е била проява на разрушаване на социализма и диктатурата на пролетариата, доказва следния факт: днес в Северна Корея, социалистическата държава на трудещите се при добросъвестен труд и виждащи се трудови успехи – при наличие на аналоги с хрушчовките и брежневките – виждаме възможността за получаване на безплатно жилище съвършенно с друго качество. Такова жилище, което масово получават севернокорейските трудещи се, при Хрушчов и Брежнев получавала само зараждащата се буржоазия. Значи, имало е възможност след смъртта на Сталин, когато вече е била създадена база за комунизма да се осигури на трудещите се достойно жилище, както трябва да бъде в държава, където работническия човек се явява стопанин на страната.

И така, ясно става, че хрушчовките и брежневките в този вид, в какъвто се реализирали, действително се явявали изкривен от първичалния сталински план на разселение, и това също се явява една от проявите на разрушаване на социализма и унищожаване на пролетарската диктатура.

Красный Агитатор