Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2016 17:00 - Защо съветската работническа класа не успя да задържи властта III
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове:
0



 Смъртта на Сталин

imageВиждал ли е Сталин, че властта на трудещите се е в опасност? Виждал ли е че се променя разстановката на класовите сили? Че работническия клас в следствие гибелта на своите най-добри синове е в опасност? Разбирал ли е Сталин, че антисъветските сили няма да се спрат и ако не се смачкат веднага – те ще тръгнат в атака към пролетарската диктатура, ще се постараят за завладеят държавната власт?

Сталин всичко това е виждал и разбирал най-добре от другите, иначе няма да е бил Сталин. Сталин не само виждал и раьбирал. Сталин е възнамерявал да възстанови боеспособността на работническата класа и да и върне ролята на възпитател и ръководител на трудещите се. Сталин има твърди намерения да задуши всички надигнали се враждебни елементи.

И той започнал да се движи в това направление. Речта на вожда на срещата с писателите била именно начало – начало на нов поход на пролетарската власт против враговете, изпълзяли от подземията и размечтали се зареванш. В своята реч Сталин дал да се разбере, че срещу съветския народ е започнала нова война.

Следващата стъпка – постановлението в списания "Звезда", за операта на Мурадели и за театралните постановки. С тази стъпка Съветската власт разобличила и прсякла опитите на антисъветските елементи да подкопаят съветската идеология чрез изкуството. По-късно били разобличени и обезвредени учените, които се опитали да прокарат в съветската наука реакционни буржоазни учения.

Били са разкрити и ликвидирани шпионски групи, свързани преди всичко с немците, а след войната със спецслужбите на бившите "съюзници". Били са ликвидирани антисъветските заговори в средата на някои партийни ръководители ("Ленинградско дело"). 

Както виждаме, Сталин започнал настъпление на надигнала главата си антисъветчина. А ако Сталин започне нещо той го довежда до край.

Той планирал окончателно да подкопае враждебните на работническата класа сили – да ги удави първо политически, второ-иэкономически.

Имаме всички основания да мислим, че Сталин се е канил да проведе мащабна чистка в партийния и държавен апарат, да разобличи и обезвреди проникналите във властта врагове. Това етрябвало да стане с участието на широките маси от трудещите се. Сталин се надявал да се обърне към съветския народ, да му покаже новата сериозна опасност за властта на трудещите се – и да ги призове към нова мобилизация. Да ги призове отново да съберат всички сили, както в началото на Великата Отечественна – и да започнат да разкриват и обезвреждат враговете на работническата класа, загнездила се на партийните и държавни длъжности.

Oсвен това, Сталин планирал окончателно да подкопае икономическата основа на съществуване на антисъветските елементи – унищожавайки стоково-паричните отношения. Или да започне преход към комунизъм, икономическата база, която вече била създадена.

Можел ли е Сталин да изпълни този план? И най-главното – можел ли е да мобилизира работническата класа- отпуснала се и загубила своята революционна боеспособност, попаднали под влияние на малкосъзнателната селска маса– отново да се мобилизира, да се върне на себе си ясното класово съзнание, отново да стане способен да води зад себе си трудещите се?

Ние мислим, че е можел. Авторитетът на вожда е бил огромен, доверието на съветските хора към него безгранично. 

И така сега Сталин отново би казал: "Ни стъпка назад! Родината отново е в опасност. Отново нас ни заплашва врага, такъв страшен, както хитлеровския фашизъм, но е още повече коварен. От това сега, зависи всичко – съдбата на нашата родина, съдбата на социализма, съдбата на човечеството. Всичко на борба с врага!" –ако Сталин бе казал такъв призыв, то съветските трудещи се ще разберат сериозността на момента и да се мобилизира те щяха да пбедят своята отпуснатост.

Унищожавайки чуждите и вражески елементи във властта, в партията – съветските трудещи се сами щаха да лишат политическото влияние, щеше да ги натика отново в подземията.

Остротата на класовата борба отново щеше да изкара на преден план най-бойните и принципни представители на работническата класа, стотици и хиляди работнически вождове, които със своята съзнателност и непримиримост към врагаовете да дадат пример на останалите. Съветският работнически клас щеше да си върни своето пролетарско самосъзнание, своята революционна боеспособност, своята роля на ръководител на трудещите се.

А унищожаването на стоково-паричните отношения, които планирал Сталин, са щели да направят невъзможно по-нататъшното съществуване на чужди елементи, окончателно щеше да ги откажи.

Но Сталин не успял да доведе до край започнатото. Попречила му смъртта.

 ***

На смъртта на Сталин има две основни версии.

Първата версия – че Сталин е бил убит. Антисъветските, враждебни на трудещите се сили, които след войната се активизирали и които се стремили да подкопаят властта на работническата класа – чакали смъртта на Сталин, надявайки се, че тя ще им даде възможност да осъществят своите планове. Познавайки Сталин, антисъветските елементи разбирали, че той няма спокойно да гледа, как те укрепват и подкопават съветското общество. Сталин ще им обяви война не на живот, а на смърт , непременно ще мобилизира трудещите се на борба с вражеските сили вътре в страната – и тогава ще стане лошо за врага. Сталин все по-често е говорил за вражеските елементи, настанили се в партията и апарата с цел разлагане, с цел вредителска дейност против властта на трудещите се. И тези вражески елементи разбрали – Сталин готви решително настъпление на трудещите се против затаилите се врагове на Съветската власт. 

За да избегнат това, за да се спасят от гнева на трудещите се, за да оцелеят и продължат своята работа по подкопаване на диктатурата на пролетариата – те решили да не дочакат смъртта на Сталин – а да я ускорят. 

Втората версия – Сталин умрял от естественна смърт. Да – Сталин не е бил млад, и е можел да умре от тежка болест. 

 Хрушчовският преврат

Вече се счита за признат факт в комунистическото движение, че хрушчовския преврат е станал начало на подкопаването на властта на трудещите се, начало на контрареволюция – фаталоно събитие в нашата история. Ясно, что такой подход не имеет ничего общего с диалектическим материализмом. Всяко историческо събитие се явява звено във верига на други исторически събития, явяващи се в един и същ момент и причина и следствие. Хрушчовският преврат станал и причина на контрареволюцията, нейно начало. Но в същото време сам се явява следствие от други събития. Хрушчовският преврат станал възможен благодарение на измененението в разстановката на класовите сили – благодарение на това, че работническия клас отслабнал и се поддал на влиянието на слабосъзнателните селски маси, изгубил своята роля на ръководител на трудещите се, което веднага усилило враждебните, тесногръди и антисъветски елементи. 

За това ние избягваме да говорим, по този въпрос, защото за нас той е най-болезнения – това, че съветския работнически клас след войната се отпуснал, снизил своята пролетарска съзнателност. Но ние трябва да говорим за това. 

Ние трябва да говорим за това отново и отново, за да не допусним такова страшно поражение в бъдеще.

В края на краишата много по-безболезнено е просто всичко да прехвърлим на хрушчовското предателство. Но ето какво е написал Енгелс: "… когато пристъпиш към изясняването на причините за успеха на контрареволюцията, то навсякъде се натъкваш на готов отговор, било то господина А или в гражданина Б, които "предали" народа. Тозо отговор, гледайки по обстоятелствата, може да бъде правилен или не, но при никакви обстоятелства той нищо не обяснява, не показва даже, как е могло да се случи, че "народа" позволи на себе си да се предаде".

Да, хрушчовците действително предали съветските трудещи се. Но въпросът е защо съветските трудещи се позволили да бъдат предадени? Защо те не разпознали на време предателите и неги обезвредиха? Ако се намерили вождове-предатели – защо не се намерили други вождове, верни на работническата класа, които да са могли да дадат отпор на предателите, да встъпят с тях на борба? 

В началото на Първата Световна войны например, вождовете на немската социал-демокрация в болшинството си също са предали работническата класа, заставайки на страната на своята буржоазия и започнали да призовават работниците да сътрудничат с капиталистите и да проливат кръвта за тяхно обогатяване. Да, били са Бернщайн, Каутски и Шейдеман – но били са и Карл Либкнехт, Роза Люксембург, Карл Меринг. 

Защо не се намерили такива вождове-борци в Съветскя Съюз на момента на хрушчовския преврат? Както ние знаем, някои съратници на Сталин – Молотов, Каганович, Маленков и т. н. – организирали заговор през 1957 година и готовили контрапреврат ("антипартийна група"), но били разкрити от хрушчовистите (а лятото на 1953 година три месеца след смъртта на Сталина бил убит Берия, както се изяснява, също за организация на контрапреврат). Контрапреврат подготавял и Ворошилов. Да, те се опитвали да окажат съпротива на превратчиците. Във всеки случай са проявили слабост, не се оказали на висотата на положението, не се проявили, като вождове на работниеската класа, способни да се вдигнат против контрареволюцията.

Такива вождове у съветската работническа класа след смъртта на Сталин не се оказали. Съветската работническа класа не успяла да подготви за разлика от немската работническа класа, която могла в противовес на вождовете-предатели да издигне вождове-борци.

Това означава, че съветския работнически клас, обезкървен от войната и загубил най-добрите си свои синове, бил размит, разделен и демобилизиран от нискосъзнателната селска маса, както в началото на Първата Световна, немската работническа класа била заблудена и развратена от своята работническа аристокрация, представителите на които се явили вождове-ренегати.

Хрушчовци

Всeки политически деятел не встъпва от себе си лично, а се явява представител на някаква класова сила. Това, естествено се отнася и за хрушчовците. 

Всъщност Хрушчов и неговите съучастници не правили нито една стъпка без одобрението на тези сили, без да се допитат до тях, без съгласуване на своите действия с техните настроения (и даже без най- настойчиво подтикване от страна на тези сили).

Хрушчовците са правели стъпки и са се оглеждали. Виждайки, че антисъветските сили това одобряват и да се отиде па надалеч – и правели следваща крачка по пътя на подкопавани на властта на работническата класа.

След това отново спиране, оглеждане, ослушване, сверяване с настроенията на антисъветчиците.

Антисъветчиците се радват и тържествуват, ръкопляскат, възхвалявайки хрушчовците за дългоочакваната "демократизация" (или за подкопаването на пролетарската диктатура). И с всички сили дали да се разбере – че "демократизацията" е нужно да се закрепи, за да не дай си боже да се върне "сталинизма" (за да, не дай си боже, властта на работническата класа отново до укрепне). 

Всичко това, естественно антисъветчината предава, озвучава, оглушава, чрез своя рупор – чрез еснафската и антисъветска интелигенция.

И хрушчовците, изпълнявайки желанието на тези сили, отива по-нататък.

По тази схема преминал и XX конгрес. След смъртта на Сталин антисъветчиците глухо, тайно, но бурно се радвали – отново оживяла лелеената надежда да се подкопае ненавистната власт на работническата класа. 

Хрушчовците слушат и мотаят на мустак. Едновременносе ослушват – не се ли разнася друг глас – протестния глас на съветските трудещи се, разобличавайки антисъветчиците. До самия XX конгрес те подготвили почвата, разкрили разстановката на класовите сили, проверявали са активно – трудещите се или враждебните им сили. Ако от страна на трудещите се се бяха вдигнали масови протести, ако трудещите се бяха нарекли вещите със своите имена, ако бяха заявили, че исканата "демократизация" е отслабване, подкопаване на Съветската власт, фактически началото на контрареволюция – то XX конгре нямаше да се състои. Хрушчовците видели, че трудещите се не се съпротивляват на възприятията на антисъветчиците. Тяхното послание било възприето. 

***

Сега по въпроса за това, били ли са съзнателни врагове на работническата класа самия Хрушчов и неговите близки съратници. Известно е че Хрушчов е влязъл в партията на болшевиките през 1918 година – в най трудното за партията време, когато се е решавала съдбата на Съветската власт. Самият Ленин е писал, че болшевиките точно тогава трябва да обявят набиране на хора в парията, защото в такъв опасен момент в партията няма да влязат кариеристи и властолюбци с користни интереси. В такова време в партията могат да влязат само хора, преданни на революцията. Значи тогава, когато той е встъпвал в партията е бил предан на революцията. Какво е станало, защо после е отишъл на страната на враговете, започнал да действа в интерес на антисъветчиците? Това трябва да се обясни отново с изменението в разстановката на класовите сили. Докато работническия клас е бил изпълнен с революционна решимост – той е води след себе си всички слоеве на трудещите се, вървял е напред. И зад него вървели, присъединили се и трудещи се с не напълно пролетарско, дребнобуржоазно съзнание, но които били подхванати от могъщия революционнен напор на пролетариата. Но ето след войната в обществото укрепнали другите сили, враждебни на работническата класа, а работническия клас отслабнал. И всички, в които е била каквато и да било гнилост, ровеща дребнобуржоазното съзнание, който не до край е стоял на позициите на работническата класа – всички те веднага преминали в редиците на враговете. Хрушчов бил точно такъв.

 ***

Изводи.

Времето от четиридесет и пета до петдесет и трета година – това е периода, в който ние трябва да търсим "закваската" на контрареволюцията. В този период съзрели обстоятелствата, направили възможен хрушчовския преврат.

В този период станало най- болезненото за нас – отслабнала революционната съзнателност на съветските трудещи се, отслабнало влиянието на съзнателните трудещи се – комунистите на трудещиата се маса.

Съветските трудещи се постигнали победата във войната с цената на велики жертви и нечувани страдания. Затова след свършването на войната те овладели тези настроения, за които говорил Фатянов. Хората искали отдих, спокойствие, мечтаели да се радват на живота, да се наслаждават на мирния труд. Oт друга страна, гордостта и тържеството от победата предизвикали това, което се нарича "еуфория от победата". Това предизвикало небрежност, самонадеяност, а от тук и отпуснатост, загуба на бдителност, недооценка на врага, неговата мощ и коварство.

За да се вдигнат съветските трудещи се, да се напомни, че класовата война продължава и не трябва отпускане – за това са нужни дисциплинирани, мобилизирани и влиятелни комунисти. Но милиони комунисти загинали във войната. Загинали милиони редови комунисти, които били най-тясно с народа, провеждали влиянието на комунистическата партия, сред масата трудещи се, били нейна опора сред масите. Тях ги нямало. В следствие на това отслабнало възпитателното, нравственно-идеологическо влияние на комунистическата партия върху трудещите се. Тя съхранила всята пълна политическа власт и като цяло нейния авторитет в очите на съветския народ бил извънредно висок. Но загубила способност да обхване със своето възпитателно влияние широките маси трудещи се. 

Сталин, видял всичко това, предначертал да се върне в съветската работничска класа неговата боеспособност. Канел се е да унищожи враждебните елементи. Той може би е бил убит от представителите на антисъветските сили в своето близко обкръжение. Те внимателно се снишили, предвиждайки нови чистки, в хода на които са можели да бъдат разобличени и наказани. За да избегнат разобличения и наказания, те тръгнали ва-банк, решили се на убийство. Или смъртта на Сталин е била естественна, и те веднага се възползвали от силите, враждебни на социализма, които отдавна очаквали тази смърт и виждали в нея възможност за преврат. След смъртта на Сталин тези сили действително взели властта – станал хрушчовски преврат. Хрушчовската клика веднага взела курс на подкопаване на диктатурата на пролетариата и разлагане на партията. Това дало възможност на буржоазните и антисъветски елементи да започнат формиране в класа на новата съветска буржоазия, която и извърши контрареволюцията.

Съветският социализъм бил унищожен, рухнал социалистическия лагер. И контрареволюцията победила в планетарен мащаб.

А това означава, че сега остава само едно – да започнем всичко отначало. Да, ние ще започнем всичко отначало. 

Защото на нашия пример, на примера на нашето поражение, ще се учат всички бъдещи революции. А те ще разберат, че най-страшното за работническата класа е вземането на властта в свои ръка. Най-страшното – да почиваш, докато войната още не е завършена. 

Ако ние повярваме в миролюбието и доброжелателността на враговете – то ние вече сме на пътя на поражението. Ако ние повярваме, че капиталистите могат да се откажат от своята ненавист към нашия строй, от своите планове да се разруши той на всяка цена – то ние вече им готвим ново тържество над тях.

Всяка победила революция трябва да възпитава своите нови поколения в съзнание на това, че те са на война, че врага е безпощаден и жесток, че ще се съпротивява до последно и че ще се наложи да воюва до пълна победа, до пълно изтребване на капитализма на планетата.

Най-опасно престъпление против себе си е победилата революция трябва да счита всеки опи да се разхлаби работническата класа, да му се внуши безгрижие, да се увери, че е възможен мир с капитализма. Ако някой се опитва да ни убеди, че капитализма почти е разгромен, намира се на последно издихание и вече не е опасен, затова с ниго не трябва да се воюва, то това еднозначно говори врага на работническата класа. Ако ние така постъпим, ние няма да успеем, както виждаме издъхващия капитализъм събрал чудовищна сила и с нова ярост готов да се нахвърли върху нас. Затова – нека капитализма е отслабен, нека е разгромен, нека се намира в последно издихание. А ако той диша, шава, подава признаци на живот – той трябва да се доубие.

Оксана Снегирь




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707634
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031