Руската власт не престава да "мисли" за своя народ. Не яде, не спи, само мисли как да "облегчи" неговия живот.

Депутатите от Госдумата ето се загрижили над бедните и нещастни руски банкери и разрешили да се предават дълговете на  длъжниците на колекторски фирми без писменно разрешение на длъжниците.  Преди това е било задължително сега не, на банките е по-удобно да не виждат "сополивите".

При това, законопроекта, постъпил в Госдумата е бил много мек. Но верните "слуги на народа" проявили към този народ твърдост и решимост — дълговете на банкерите следва да се платят, отсъдили те, при това независимо, че в обсъжданено ужесточили закона в полза на колекторите. В частност, разрешили да им предават персоналните данни на длъжниците без съгласието на самите длъжници, увеличили срока, след който длъжника може да се откаже от общуване с колектора, от три до четири месеца, добавили на колектора допълнителни два месеца на "общуване" с длъжника, ако кредитор се обърне в съда.

Но трудещите се в Русия могат да спят спокойно. Сега с тях ще се занимават само най-големите  бандюги-колектори, състоящи се в държавния регистър. В закона за колекторската дейност госдумовците изискват уставния капитал на колекторските организаций да е минимум 10 млн руб., а това е шестица в рекета не по джоба на всеки.

Отличил се и Конституционния съд на РФ, подтвърдил своето високо звание важен буржоазен институт. 

На 31 май 2016 година той признал законно функционирането на системата "Платон", отклонявайки всякакви жалби на ищците. Не наивно си мислели за справедливост, сериозно щитайки го за независим, но той доказал, че това съвсем не е така. Ищците, в частност, говорили, че събирането за преминаване по пътищата е фактически нов данък и от гражданите се взема втори път за същото — за автомобилни пътища, на които и така се плаща от тях транспортен данък; че дохода получава частна компания на Ротенберг; че взиманията на плащанията "не отговарят на исканията за справедливост, съразмерност и икономическа обоснованост". Но съдът е бил непреклонен — той изцяло и напълно застанал в защита на родните олигарси и техните джобове, постигайки важен прецедент- разрешил на едрия бизнес да въвежда по свое желание други подобни сборове на всичко, което му дойде в главата, удирайки кожата на руското население.

A руската изпълнителна власт, Конституционния съд препоръчал да избягва "извънредно обременяване на предприемаите" и да не установява тарифи внезапно и произволно. А НЕ внезапно и НЕ произволно, а да кажем, целенасочено и постепенно, да дере три кожи може напълно. С когото искаш. Но не съвсем. А само снякои — но да са олигарси.

Загрижила се нашата власт и за отдиха на руските трудещи се. През лятото всеки пътува някъде. И от това трябва да се възползва интереса на собствения джоб. В Госдумата се готви внасяне на законопроект за курортна такса. Сега отпочиващите ще трябва да плащат на руската държава, че им позволява да отпочива.

За начало от туристите искат да вземат налог в Ставрополския край и в Крим, но задача-максимум на този законопроект е да се обложат с новия данък всички курорти в Русия. И сега очите започват да светят. И освен Ротенберг олигарсите започват да протриват ръце. Те са съгласни и на малко, не на трилиони, на милиарди, главното е постоянно и надеждно, под държавната защита. Това не ви е заводи глупави да строите и с години да чакате от тях печалби! Тук всичко е просто — въведи налог и постави шапката, а народа сам ще ги напълни.

Какъв ще бъде налог на отдих, засега точно не е решено. В Кавказки минерални води засега се предлага да се установи размера на плащане за ползване на курортната инфраструктура около 150 рубли. Но окончателното приемане наь решение за курортното събиране и определянето на неговия размер ще имат регионите. Или местните чиновници. Разбираемо е че те от излишни копейки (по-точно, милиарди!) няма да се откажат — че да не са идиоти. Олимпиадата свърши. Затова трябва да се търсят пари от други места. А от тук може да се вземе много. Например в Краснодарския край средно в летния сезон се посещава от около 6 милиона туристи, то от всеки по 150 рубли, това прави без малко милиард рубли в касата на регионалния и федералния. А пo точно — в джобовете на едрия капитал и чиновничеството, което възприемало тази каса като свой собствен джоб.

А ако се обложат с данък и малките частници, отдаващи жилищата си, то съвсем красиво се получава! От тях може да се дере за всеки турист. В закона това също искат да разгледат. И както вие разбирате, не просто така. За монополистите — двойна полза. И от касата ще печелят и хотелския пазар ще се освободи от тези, които не пплащат. А това, че в южните региони даването на жилище на туристите е често единственна възможност да преживеят местните жители, защото промишлеността е унищожена от капитализма, то последния това въобще не го вълнува.

Но това още не са всички отпускни нововъведения. В Железноводск (Ставрополский край) властите се опитват да направят платени изворите с минерална вода. Горячий Ключ на Кубан отдавна продава водата. Сега и ставрополци се опомнили — какви пари в техния джоб ще влезят!

Источниците на знаменитите "Славяновска" и "Смирновскь" минералнь водь, намиращи се във владение на Росимущество, сега ще бъдат платени. Руската власт справедливо решила, че е време да се раздели с този комунизъм — безплатна вода. Капитализмът означава капитализъм по пълна програма! Навсякъде пазар, и всичко за пари. Всичко! Даже да се диша и то за пари. Няма пари, не дишаш. Властта не я засяга, че не можеш. Не можеш — значи плати!

На трите железноводски извора — Славяновски, Смирновски и Лермонтовски в края на май се появили съобщения, че от 1 юни местните жители минерална вода ще си наливат безплатно при предоставяне на паспорт, а туристите — само с курортна книжка. Така решил собственика на извора -кисловодския санаториум Орджоникидзе (филиал на ФГБУ "Федерален медицински център" на Росимущество). При това ще се обслужват само лекуващите се от здравните заведения, което са сключили договор със санаториума в Орджоникидзе на предоставени услуги по питейно лечение. Останалите — туристи и отпочиваще в санаториумите, не сключили договор — трябва да плащат за вход и вода.

Здравните заведения в Железноводск са 19. 9 санаториума вече са подписали (държавните санаториуми), а 10 (основно частни) засега отказват. Причината за отказа — много е скъпо. Цената на водата за недроползвателя — 72 копейки за литър, а санаториумите се предлага да плащат по тарифа 5 рубли и 19 копейки за литър. Среден санаториум с 250-300 легла ще трябва да заплати за право да ползва водьта от извора в порядъка на 2 милиона рубли годишно.

Това нововъведение не зарадвало никого — нито предприемачите, нито местните жители, нито туристите. Освен федералните власти, разбира се. Те, освен пари, друго не ги интересува. Но пори възмущение от обществеността, обявата на извора свалили, а входа и водата оставили безплатни. Но това засега. Вече ми е болно- някой получават пари за нещо построено и пуснато в Съветския Съюз! Затова властта задължително ще се опита в близко време отново да прокара това решение, още повече това нещо някъде съществува. Значи ще го бъде и в Ставропол.

Трудовоият народ трябва някъде да се лекува. Руската власт заедно с предприемачите не оставя тях своята "грижа" и в производството.

Само че на 3 юни 2016 година, в Кузбас на шахтата "Заречная" станал пожар, в който пострадали минимум четири човека. Трансформаторната подстанция, разположенна на дълбочина сто метра се запалила точно тогава, когато под земята се намирали 103 работници-миньори. Нямало смъртни случаи, но някои ще се лекуват. Всички се надишали с дим. Внимателните буржоа се постарали — старото изнсено оборудване да го ремонтират или заменят с ново не искат, а и горят нашите руски шахти една след друга. А и се запалват.

Ако някой се намира  в такова положение, че да не е съгласен с дадено положението бързо ще го изхвърлят от вратата. Като например в Новочеркаск Ростовска област. Там сираци не били допуснати до губернатора, дошъл в града с поредна визита. Децата искали да се оплачат на регионалното ръководство от местния к;ет, който ги излъгал с жилищата.

Същността на нещата е следната. През есента на миналата година администрацията на Новочеркаск купила 26 апартамент за деца-сираци в ново жилище (на тях по законите на РФ е положено някакво жилище, но не в собственост). Но при поверка се оказало, че не е нови, а в 1962 година построено. А и се намирало в аварийно състояние и за жилище не ставало. Властите извършили забележителна машинация — подправили документите, за да направят реконструкция, и така направили стария авариен дом в нов — вече в 2014 година построен! Или дали на децата-сираци вместо положеното по закон ново жилище, вехто.

Истина да намерят в своя град сираците не могат — там, сами разбирате, всичко се командва от главно заинтересованите в тази история лица. Надявайки се да се доберат до губернатора. Но не! Все пак губернатора не пожелал да се срещне с тях. Не му е било да общува с тях! Имал по-важна служба и още вярна служба на московския олигархат, за да "не загуби доверието от гаранта на конституцията".

Но това още е нищо. Децата, може да се каже не им провървяло. По-лошо е ако успеея да се обадия на руската власт, особенно на най-най- главния. Макар и дистанционно. С такива не се церемонят.

За пример, бащата на четири деца Дмитрий Дудкин, който работел, като заварчик в завода АО "Уралавтоприцеп" (Челябинск), неотдавна бил уволнен от работа, защото посмял да позвъни на пряката линия на президента на Русия и да се оплачи, че се задърват заплатите в предприятието. Веднага след жалбата до "гаранта" на работника се стоварили репресии. Повдигнали му лъжливи обвинения в незаплащане на дълговете си. Продажните журналисти разгласили, че неговите четири деца не живеят с него. Дудкин започнали да го преследват съдебни пристави, а заводското счетоводство му намалима заплатата наполовина. За март трябвало да му дадат 20 хил. рубли — а платили 10. За април вместо 32 хиляди — на ръце му дали само 16 хил. На кого и къде отишли останалите, може само да гадаем. Вероятно, собственика на завода решил така да възмести своя морален ущърб.

Общо взето руската буржоазна власт и нейното главно лице — Президента още един път доказали, че да им се вярва не трябва за нищо. Тази самата "Пряка линия с Президента" — това е само спектакъл за наивни простаци. Показват нагласени, предварително подготвени въпроси, удобни на руската власт, за да я изобразят, като загрижена за своя народ. На дело правителство, президент и всякакви депутати не мислят за никой само за няколко десетки олигарси и за самите себе си.

Алексей Живцов