Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2016 06:50 - Съдържание и форма
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 863 Коментари: 0 Гласове:
0



 (Дополнительный материал в рамках Расширенного курса  диалектического материализма)

Ние знаем, че предметите и явленията действително притежават много различни страни и са включени в многообразни връзки. Затова познаването на явленията не се ограничава от изясняването на техните приичинно-следствени ввръзки, а отива по-далеч, разкривайки другите техни страни и отношения. Към тези страни на предметите и явленията се отнасят, в частност, съдържание и форма. Всяко явление, всяка вещ имат свое съдържание и своя форма, които встъпват в някакви противоположни страни.

Съдържание — това е цялата съвокупност от елементи и процеси на дадени вещи, това, от което тя се състои. Съдържанието на атома, например се явяват тези "елементарни" частици, от които той се състои и ставащите в него процеси. Съдържанието на молекули от каквото и да било химическо вещество представляват влизащите в него атоми. Съдържание на произведенията на изкуството се явяват действителност, живота на хората, отразени от художника от гледна точка на определен социално естетически идеал.

Форма — това е вътрешнна и външна структура, способ за съществуване на съдържанието. С други думи, формата представлява строеж на съдържанието, определена организация на този елемент и часта във времето и пространството. Например, формата на атома представлява определен  порядък от разположени влизащи в него "елементарни" частици. Формата на молекулите образува определен способ на организация на съставляващи тези атоми. Способът на съществуване на материята, формата на нейното битие се явяват движение, пространство и време. В художественните произведения формата се явява нейна вътрешна организация, която служи за средство на изразяване на неговото съдържание. Тук се отнасят композиция, език, ритми, сюжет и други изобразителни средства.

Съдържанието и формата са тясно свързани по между си, намиращи се в единство, представляват неотменима страна от всички вещи, явления или събития. Няма вещи, явления и събития, лишени от форма или съдържание. Заедно с това тези страни на вещите взаимно се обуславят една с друга.

Определящa стрaнa нa вещите се явява съдържанието. То обуславя формата. Общо взето и цяло формата съответства на съдържанието, затова каквото е съдържанието, такава е в края на краищата и формата. Съответно формата на съдържанието се явява важно условие за нормалното развитие на предметите и явленията. Безчисленни примери на съответствия на форма към съдържание и тяхното единство дава растителния и животински свят. Всеки жив организъм, като цяло и отделните негови органи са устроени така, чеы по най-добър начин да изпълняват своите жизнени функции в дадени условия. Същото е и в политиката. Например, съдържанието на политическата власт на обществена класа е необходимо да влачи след себе си и съответната форма, в която тази власт се проявява най-удобно неговата класа: за диктатурата на буржоазията това ще бъде парламентаризма, парламентарната система, за диктатурата на пролетариата — системата на съветите. Ако вземем областта на изкуството, то и тук отличителна черта истинското  творение ще бъдат съответствията на форма съдържание, тяхното единство. Формата тук ще служи най-пълното и ярко изразяване на съдържанието — това, което е искал да каже художника. Колкот опростено, може да се каже, че съдържанието отговаря на въпроса "Какво?", а формата — "Как?".

Но съответствието на формите на съдържанието не трябва да се разбира абсолютно, т. е. като съответствие, което се явява пълни и затова застинало, неизменно, възникнало едновременно и един път завинаги. Изменчивостта се явява природа и обществото прави невъзможно пълното и окончателно съответствие на формите и съдържанието. Може да се говори само за съответствие на основното, към цялото. Или заедно с единството на формите и съдържанието винаги съществуват известни противоречия между тях, защото в процеса на развитие съдържанието се сменя и след него се изменя и формата. Или тук във взаимодействието между тези категорий на диалектиката ние наблюдаваме действие основано на закона на диалектиката — закон за единство и борба на противоположностите.

Но докато формата и зависи от съдържанието, то тя не остава пасивна. Сгъната, формата придобива относителна самостоятелност и активно въздейства на развитието на съдържанието. Или въздействието може да бъде двойно. Ако формата съответства на съдържанието, то тя способства за нейното развитие. Но ако на това няма съответствие, формата е остаряла, то тя спира развитието на съдържанието.

Формата  остарява и в следствие на някои особености на своето развитие. Работата е в това, че формата не е подвижна, като съдържанието, по е устойчива, консервативна. Затова тя изостава от развитието на съдържанието, и съществуващите между тях противоречия нарастват и се задълбочават. Ако съдържанието се изменя непрекъснато (в по-голяма или по-малка степен), то формата има тенденция да се съхранява до известно време без същественни изменения. Но след това в определен момент, се извършва нено скокообразно изменение. От един такъв скок до друг може да измине немалко време, и близо до новия скок ще има значително изоставане на формата от развиващото се съдържание, когато противоречията между тях се задълбочат достигнат до конфликт, защото старата форма спира развитието на съдържанието, слага го в окови. Настъпва кризисно състояние в развитието на това явление, което изисква развитие.

Конфликтът се разрешава и кризата се преодолява за сметка на това, че съдържанието, което не може да не се развива, и в крайна сметка спира, нулира старата форма и придобива нова форма, която сега повече му съответства. Новата форма способства за пълноценното функциониране на съдържанието и стимулирa неговото по-нататъшно развитие до тогава, докато то отново не встъпи с него в противоречие.

Взаимодействието на формите и съдържанието е един от източниците на развитие на явленията и процесите, в които нагледно се проявява действието на основния закон на диалектиката — закона за единството и борбата на противоположностите.

Има още един момент, за който не може да не кажем. Едно и също съдържание може да се развива в различни форми. Пример за това се явява многообразието на формите на революционния преход от капитализъм към социализъм, многообразието на формите на управление в държави от един и същ топ и т. н. Да кажем, че основна и най-приемлива форма на политическа власт за буржоазията се явява буржоазната република, но за буржоазията в определени случаи напълно допустима е и конституционната монархия. Аналогично и за политическата власт на пролетариата. Както е показала историята диктатурата на пролетариата, най-ярко и пълно се е проявявала във формата на  съветите, но може да съществува и в още две форми — във форма на комуна (Парижката комуна) и народни демокрации (социалистическите страни от Източна Европа и Азия, образували се след Втората световна война).

Както виждаме, определено съдържание съответства не на всички, а на някои определени форми.

Новото съдържание може също така да използва и някои стари форми. Така например в социалистическото строителство се използват някои форми на предишни икономически отношения— стока, търговия, пазар, банки, заплата, пари и др. Видимостта (формата) тук е капиталистическа, а съдържанието вече е съвършенно друго — социалистическо.

От казаното става ясно, че взаимовръзка между форма и съдържание на работническата класа и неговия авангард — комунистическата партия е необходимо да се отчита в теоретичната и практична дейност. Едностранен подход към проблемите на връзките форма и съдържание, неумението да серазкрие тяхното диалектическо единство — това са грешки характерни за метафизиците и идеалистите, идеолозите на буржоазията. Постоянно грешат и опортюнистите, особенно троцкистите и меншевиките, които свойственно отхвърлят формата от съдържанието, не виждайки тяхната взаимозависимост, абсолютизират самостоятелността на формите, разглеждайки я независимо от съдържанието. Те както и буржоазията, подхождат към явленията и събитията метафизически, а не диалектически, и така се поставят на гледната точка на буржоазията, преминават в нейния лагер, изменяйки работническата класа.

Буржoазните идеолози нерядко се стремят да скрият старото съдържание за новите форми. Те се опитват да представят капитализма във вид на "свободен свят", "истинска демокрация" или "демократичен социализъм"неоколониализъм се характеризира,като безкористна помощ слаборазвитите страни в името на "прогреса" и "икономическото развитие", дават фашизма за "народна демокрация" и т. д., в което нерядко им помагат опортюнистите. Умението да разобличи шегата на реакционната буржоазия, стремейки се с подобно оглупяване на трудрщите се маси да продължат своето господство в обществото, е една от важните задачи на комунистическите партий и организаций, здраво стоящи на позициите на диалектическия материализъм.

В изкуството на идеологята буржоазията проповядва безсъдържателност и безидейност на художественото творчество, откъсване от живота, от класовата борба. Те пропагандират изкуството само като "чиста форма", на думи отричайки неговото класово съдържание. Но на практика това "отрицание" на класовото съдържание се явява нищо повече от буржоазно съдържание, което скрива под себе си тази класова борба на буржоазията против работническата класа, която се стреми да заблуди трудещите се маси и да ги отдалечи от класовата борба за своето освобождение.

На тази задача са посветени и други акценти на реакционната буржоазия на форма декларирани на думи отричащи съдържанието, например принципа на "аполитичност на армията" и "независимостта на профсъюзното движение".

Първата, пропагандира независимост на армията от политиката, на практика скрива под себе си ярко антинародния характер на буржоазната армия, че тя е създадена и съществува само за да бъде оръжие в ръцете на буржоазията против работническата класа и трудещите се маси.

Втората, означаващата на думи независимост на професионалните работнически организаций от политическите партий, скрива пряко противоположното — зависимостта от тези организаций от буржоазията, от политическите партий, нейните политики и класови интереси. Този принцип поставя своята цел да обезоръжи работническото движение в неговата борба с капиталистите, да подчини работниците на волята на работодателите, да ги застави да се откажат от борбата за своите собственни класови интереси.

Разглеждайки въпроса за формата и съдържанието е необходимо да се укаже на някои особености на тяхното диалектическо взаимодействие в социалистическото общество. Към такива особености се отнасят преди всичко неантагонистическия характер на противоречията между формата и съдържанието при построяването на основата на социализма, когато в обществото вече са унищожени експлоататорските класи и като следствие на това се появява възможност да се изключат дълбоките общественни конфликти, изискващи революционни преобразования на формите. В такива условия осъзнатия характер на общественното развитие, без което социалистическото общество не може да се развива по-нататък към комунизма, позволява своевременно да се преустроив формата в съответствие с новото, изменящо се съдържание. Субективният фактор тук придобива решаващо значение (подробно виж. как марксизма разбира ролята на личността  в историята).




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 691213
Постинги: 1635
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031