В частност, цената на бензин марка А-76 (АИ-80 и т. н.) средно в Русия е нараснала на 4,3% в годишно изражение. Марки АИ-92 (АИ-93 и т. н.) нараснали с 3,9%. Бензин марка АИ-95 прибавил 4,1%. Най- малко е поскъпнало дизеловото гориво- 2,4% по отношение на аналогичния период от миналата година. Последнеото огорчава повече, защото неизбежно ще се отрази на ръста на цените на хранителните продукти, а селското стопанство без транспорта, работещ по принцип на дизел, не може да мине без това.

При това, обърнете внимание, как подло постъпват енергетийните монополисти и на първо място руската държава — те се стремят да вдигнат цената на автомобилното гориво именно тогава, когато на него ще има най-голямо търсене — в дадения случай преди събирането на добивите.

Ето го и прекия резултат от действията на икономическите закони на капиталистическото производство! Не за благото на хората, за цялото население на страната, както ни лъга в Перестройката продажната "демократическа" интелигенция, а само и изключително за благото на капитала — класата на едрите капиталисти, частни собственници — единици в ущърб на интересите на милиони!

Лъгаха ни и за "личния автомобил, като благо, което може да се даде само при капитализма". Какво на дело е това благо, ние днес се убеждаваме в случая на този пример. С повишаването цените на бензина (не говорейки вече за другото, не по-малко печално в своята тоталност явление — автомобилните задръствания) автомобила за трудещиата се маса става непозволяван разкош. И това при факта, че често в провинциалните градове и още повече в селските райони няма никакъв обществен транспорт въобще и да се предвижиш на относително по-големи разстояния може само на личен автотранспорт, който пък може да си го позволи само състоятелния гражданин. А какво правят несъстоятелните? Как например с този пример те могат да достигнат до мястото на работа, не говорейки за вършене на лични дела, които, по мнението на руското правителство, обслужващо със своята политика едрия капитал, вземащ с всички способи последните сокове от трудовия народ, видимо у хората въобще не трябва да има? Ако обществен транспорт няма — той капитализма го унищожи в нашата страна, личен автомобил не е по джоба, значи да си стоим у дома и никъде да не ходим — безмълвно да умираме от глад, нямайки възможност никъде да ходим? Не се ли явява това пряко лишение на гражданите на Русия от едно от важнните буржоазни права — правото на передвижване?  За това също немалко викаха "демократическите" истерици в периода на горбачовските реформи, хвалейки бъдещите възможности да се пътува при капитализма из целия свят и упреквайки съветския социализъм в създаването на "железната завеса". Само че защо при социализма съветския народ леко и много евтино е можел да пътува до всяка точка на своята страна, а днес до съседния град да отидеш е голям пробем (не говорейки за предвижването в мегаполисите, където непрекратяващите се автомобилни задръствания лишават от смисъл самата дума "предвижване").

Kaкво може да се направи с цялото това капиталистическо безобразие? Само едно — да се унищожи капитализма. Сами тези проблеми няма да се оправят — такива са икономическите закони на това варварски и отдавна остарял способ на производство. На руския народ му е нужен широко развит и много евтин, достъпен за всички обществен транспорт, нужни са му много евтини цени на горивото, които може да осигури само държавата, когато тя стане държава на работниците, държава на трудещата се маса, а не на буржоазията, не на частните собственици-капиталисти.

Алексей Живцов