На 2 декември Сената — Горната палата на Конгреса на САЩ — одобрил проект за данъчна реформа, предложен от Републиканската партия. В ноември, аналогичния проект на новия фискален кодекс приела Долната палата.
В какво се изразяват данъчните поправки?
В съкращение на данъците от печалби за едрата и крупна американска буржоазия от 35 на 25 %. По оценки на самите упълномошени на финансовия капитал в Конгреса, законопроекта ще даде възможност на богатите капиталисти в САЩ да вкарат в джобовете си около 1,4 трилиона долара в близките 10 години – толкова ще загуби държавния бюджет по новия закон. Но когато става въпрос за спасяване на класата, особено буржоазната върхушка, от гибел, то за пари не говорят. Те просто ги вземат от общонародната каса и отдават няколко хиляди паразита.
Но ако някъде имаме печалба, то на друго мясте ще имаме загуба. Огромните разходи на федералния бюджет трябва да се покрият от някъде. А това означава, че всяка година от предстоящия период на останалото население в Америка и на трудещите се в американските полуколонии и зависими страни ще се възлага допълнителен дан в размер на 140 милиарда долара.
В проекта на Сената и в проекта на Долната палата данъка на доходите на физическите лица ще се увеличи средно на 2% и ще е 38,5% – по предложение на републиканците и 39,6 — по проекта на демократите. Горчивото тк ни го представят за сладко. Но главното е в това, че първо- държавния дълг ще бъде почти изцяло прехвърлен на трудещите се. И второ- според американската данучна система с най-висок данък, в 37,7; 38,5 или 39,6%, се облага именно заплатата на физическите лица.
В какво се изразява «шегата»? «Шегата» е в това, че от всички доходи на висшите чиновници и управляващи държавни и частни компании, членове на всякакви съвети на директори, попечителски и наблюдателни съвети, с такъв висок данък се облага само раборната заплата. Всички останали видове доходи — % по акции, бонуси, премии, повдигащи, сезонни, жетонни, командировачни и т.н. — се облагат с много смешен данък- от 0,8 до 17,6% от сумата.
С oтчитане на това, чe компаниите крият своите настоящи печалби и често указват на данъчния департамент ниски изплатени дивиденди, буржоазията и присламчилия се към нея слой плащат в хазната данъци не с цялата сума на реално получените дивиденти и бонус, а само с една или друга част от ея. Например, при официална годишна заплата от милион, паразит от наблюдателния съвет на «Боинг» плаща с нея данък от 380 хил. За година този паразит получава от акции, бонуси и сесионни още 1 милион и 240 хил. долара, от които «показва» на държавата 740 хил.. От тази сума той и плаща данък, средния размер на който е не 38, а само 9,3%.
В същото време хиляди работници и малки ИТР в заводите на «Боинг» получават само заплати, без всякакви бонуси. За тях никакви данъчни облегчения не се предвиждат. Обратно, ако до днес от тях одирали 37% от подоходния данък, то съласно новите поправки на Конгреса, от американските работници ще дерат още на 2% повече.
Ясно, е че за члена на управлението на «Боинг» данък от 495 хиляди (380 + 115) от общия доход от 2 милиона 240 хиляди – това съвсем не е това, което е годишния данък от 14600 долара за работник със заплата от 38400. Ако на скромния безделник доставаят на ръка 1 милион 745 хиляди на година (145 хиляди в месец), то на работника на щастливия живот получава 24 хил на година, или 2000 долара на месец. Отношението на реалния доход на паразита и производителя е 72,5. Както се казва, живей ако искаш.
Самото приемане на данъчния законопроект в Конгреса било разиграно като по ноти. Сенатът приел закона «след бурни дебати» съ 51 гласа — за и 49 против. В Долната палата пропорцията на гласуване е била примерно такава: 227 — за, 205 — против. Преди гласуването висшите чинове на държавата обяснявали на народа, за какво се налагат поправките. Намаляването на данъците за богатите трябва уж да доведе до създаването на нови предприятия и нови работни места. В страната ще дойдат инвестиции. Милиардерите дружно ще започнат да строят заводи и пътища на сикономисаните средства. За сметка на недоплатените данъци ще се оживи целия среден бизнес, и тук ще се отвори широк път за малките предприемачи. С други думи всичко ще тръгне по мед и масло: за безработните – работа, за малкия бизнес – възможност да стане среден, средния – крупен и т.н. Такава приказка за намаляването на данъците беше едно от обещанията на президентската компания на Тръмп. Само че Тръмп забрави да уточни, за кого ще бъде това намаляване.
Самите капиталисти се смеят над тези проекти. Някои собственици на крупни фирми пряко говорят, че намалявайки данъците в пъти те няма да разширяват производството, а ще купуват от «икономисаните» пари съкровища: злато, земя, диаманти, картини на фламандски художници и други «вечни активи». На двора е жестока криза на свръхпроизводство, излишъци и никакви поправки в закона тази криза няма да реши. Буржоазията разбира, че това се решава по два начина. Временно — не с поправки и не толкова с намаляване на данъците, но с терор и зверска експлоатация на работниците и война против конкурентите на световния пазар. Радикално — с революция на работническата класа.
Димна завеса, прикриваща поредното юридическо оформление на вопиещото материално неравенство се явило писмото до Конгреса от 400 американски капиталисти. Воротилите помолили да не се намаляват данъците на високите доходи, а обратно, да се увеличат за крупния бизнес. Те казват, че това е опасно и неприлично . Данъците на милиардерите искат да ги намаляват в момент, когато и държавния дълг е висок (към война се готвят май) и неравенството в доходите на гражданите е огромно (революция на прага). Да, печалбите на корпорациите са огромни. И ние с вас държим в Сената за това, че вие да направите всичко възможно, че те да станат още по-големи. Но при това е необходимо да се проведе такава обработка на масовото съзнание, че трудова Америка да не се раздвижи от чудовищна несправедливост.
Например, нужни са поправки за се намалят данъците за бизнеса, а на работниците — да се увеличи, но при това да се покаже на народа комедия за това, че милиардерите не искат повече да богатеят и даже се борят за своите печалби да се дадат на бедните. За това и се е появило милиардерското писмо.
Нужно е да се организира шумна критика за някакъв член от новия закон и на това основание да се даде да се разбере, че се критикува целия закон като цяло. Ето има предложение в Конгреса за отмяна на закона за наследството, ако размера на това наследство превишава 5,49 милиона. Много удобен член за лицемерна критика. Първо- голяма част от наследството у 5% от населението на САЩ превишава този праг в стотици пъти и затова такива състояния се извеждат от всякакво налогооблагане. Второ- цялото внимание на обществото се отвлича на загубата на 270 милиарда за 10 години, докато основната сума, която ще вземат за 10 години от трудещите се е 1 трилион и 130 милиарда, като се отиде на сянка и се прикрият официалните съжаления, че 270 милиарда няма да дават за нови лекарства и защита на природата. Именно така е и нужно да се устройва политиката: на думи мислим за народа, на дело — грабим и насилваме.
Такъв е буржоазния данъчен терор. Такъв е и обслужващия го държавен «голям театър».
М. Иванов
Источник: http://www.interfax.ru/business/590090?utm_source=topmain
