Дясното «народно правителство» (така себе си се нарича буржоазната власт в Австрия) ЦVP и FPЦ начело с федералния канцлерм Себастиян Кунц предложило да се приеме закон за 12 часов работен ден. Ще стъпи в сила той от септември 2018 година. В този закон, освен увеличение на работния ден също така се разглеждат и други антинародни изменения в съществуващото законодателство на страната, в частност отслабване ролята на работническите съвети и профсъюзи.
До сега работодател, желаещ да се увеличи работното време на своите работници, етрябвало да докаже икономическата необходимост от тази мярка и да получи съгласие от работническите съвети. По новия закон, който се планира да се приеме още на 1 септември, администрацията на предприятията получават право еднолично да решават въвеждане в предприятията на 12 часов работен ден или не. Таким образом, 60-часовая рабочая неделя становится для австрийских трудящихся реальностью.
Много работници в Австрия били просто смаяни от тези планове на правителството и масово излезли да протестират, държщи в ръце плакати с зачеркнати цифри 12.
Австрийските профсъюзи виждат в новия закон масирана атака на «социалното партньорство». (Но да признаят в крах «класовия мир» те засега не искат, макар че е очевиден на всички, както и пресловутото «социално партьорство», което, както вече е ясно е изгодно само и изключително на капиталистите. — прим. ред РП) До сега измененията в законодателството на страната, засягащи правата на трудещите се, са се обсждали с представителите на работниците. Но при канцлера Круз се появил «нов моден стил» работите на правителството — неолиберално правителство е да съкращава правата на работниците, където може дь не се съветва с организациите на трудещите се, разказва член на австрийския профсъюз Pro-Ge господин Слачек.
Законопроектът за увеличението на работния ден бил насочен в парламента на ускорена основа — без разглеждане от експерти и профсъюзи. (Защо, понятно — буржоазията се бои от протестите на работниците. И по-скоро се стреми изгодно да си уреди нещата преди работниците да се усетят. — прим. ред РП)
Но масовите демонстрации на трудещите се с участието на около 100 000 човека принудили буржоазното правителство да включи в законопроекта думата «доброволно» (Freiwillig), което означава, че работниците могат да се трудят по 12 часа само в доброволен порядък.
Разбира се тази дума е филшива — тази «доброволност» ще е на хартия. Защото икономически зависимите от капиталистите работници не могат да се защитят от оказваното на тях от работодателите натиск. Их просто поставят перед выбором: или работай по 11-12 часов в день, или иди на все четыре стороны. (Защитата е възможна, и работниците в Австрия разбират, в какво се състои — само в масова организирана борба на трудещите се против капитала. Борбата не на живот, а на смърт. Борба до пълна победа. — прим. ред РП)
Работниците в Австрия разбират, че натиска от капитала на работническата класа с всеки изминал ден се усилва. Този антинароден законопроект далеч не е първия, приет за последните времена, и не е единствената мярка по увеличение печалбата на капиталистите и намаляване правата на трудещите се. Например, параллельно с увеличением рабочего дня в Австрии сокращаются социальные пособия по уходу за детьми, что серьезно ухудшит положение малоимущих рабочих семей.
Затова работниците в Австрия няма да отстъпват. Те издигнали девиза «Ние всичко ще си върнем!» (Wir hollen uns alles zurьck!), имайки в предвид връщането на всички свои привилегии и социални права, които до неотдавна имали. (Грешна тактика! Вероятно, приета под натиск от «жълтите» профсъюзи. Нужно е не да се отранява, а настъпва! Не толкова да се опитва да се върне отнетото от капиталистите, но и да се иска повече, много повече широки права и социални гаранций. А ако изискванията на работниците не бъдат изпълнени — а капиталистите еднозначно не започнат да ги изпълняват! — значи да се завземат правата със сила, до завоюване на политическата власт и разрушаване на буржоазната държава, която и помага на капиталистите да провеждат своята воля в живота. Само такава тактика може да донесе успех. Да се надяваш на това, че може при капитализма, в условия на постоянна и все повече ускоряваща се гонитба от буржоата-монополисти за максимална печалба, да се съхрани наличното у наемните работници ниво на материално благополучие е наивно и безмислено. Животът не един пуът ние доказал, че това няма да се получи никъде, нито от някого. Каквито и високи и широки социални гаранции имат в даден момент работниците в една или друга канстрана, те рано или късно ще си ги загубят, защото такива са обективните икономически закони на капиталистическия способ на производство — способ на производство, основан на частната собственост на средствата за производства. — прим. ред РП.)
В социалните мрежи закона за 12 часовия работен ден предизвикал рязка негативна реакция, а филма на австрийската търговска палата, в която се рекламира преимуществото на новия закон е осъден от интернет-ползвателите, като отвратителна буржоазна пропаганда.
Що се отнася до профсъюзите, те справедливо се опасяват от «ефекта на доминото», или приемането на подобни закони в други страни от Евросъюза, и призовават към сътрудничество и съвместни действия на всички профсъюзи в Европа.
Сергей, спецкор РП в Германии
