Постинг
18.08.2020 22:00 -
На къде върви Белорусия
Куда идешь, Белоруссия?
Следизборната политическа криза в Белорусия продължава. Онзи ден власт и опозицията се срещнаха в Минск за да си преброят синхронно проведените митинги и никой не възнамерява да отстъпи. Разбира се цяла орда експерти, както истински, така и такива, които следва да ги сложим в кавички, правят прогнози, как ще завърши всичко това. Кой ще отстъпи? Бзспорно, това дело е занимателно. Но изглежда, че не по-малко, но още по-значимо е това, което в името на какво се застъпват конфликтните страни?
Политическата борба винаги се е водила в името на достигането на някакви цели, реализация на определена програма. Ако някой вярва в противното, това означава, че той си смуче пръста, а други използва за постигане на целите си. Всеки, който иска да вземе властта в свои ръце, е длъжен да представи на обществото доклад за това как точно възнамерява да го използва, какво да прави. Разбира се, хората лъжат, а когато има игра с голям джакпот и залози - още повече. „Господарите на своята дума“, които я дават и после се отричат в наше време се развъждат в изобилие. Но във всеки случай в началото трябва да има образ на по-добро от сега, а бъдещето, макар и неясно- измамно и популистко. Гледайки на ставащото в Белорусия събития се натрупва довольно странно чувство. Парадигмата, по която води страната си действащия президент, като цяло е понятна, както и това, че след своята победа той няма да я промени. Плановете на бъдещата опозиция са неясни въобще. Няма ясни индикации защо съществуващият политически икономически модел е толкова лош, че трябва да бъде променен незабавно и най-важното - описание за какво е той.
Вместо това – емоции и образи. Мустаката хлебарка! Подправени избори! Откраднал гласове! Това е детинско говорене. Покажете ми буржоазна държава, където има истински честни и чисти избори и истинска идеологическа конкуренция, а не „борбата на нанайските момчета“ или в най-добрия случай различни олигархични кланове - и аз ще сложа моята партийна карта на масата. Самият факт на измамата не може да бъде първопричината. Някакви дежурни и пределно обобщени фрази за корупция. Отново, а къде тя не е? С голяма степен на вероятност няма да е грешла, ако заявя – именно в Белорусия тази беда се проявява по-малко остро, отколкото във всяка друга страна от бившите републики на СССР. И добре, да допуснем, корупция. Какви институционални изменения желае да претвори в живота опозицията, за да я изкорени? Имаше обвинения срещу Батюшката във връзка с недостатъчно активната борба срещу коронавируса, продължително мълчание и отказ от заплахата. Да, това бе грешка на президента на Белорусия, впрочем, вече призната преди известно време назад. Заедно с него подобни грешки при оценката на последиците от епидемията бяха направени от правителствата на държави като Великобритания и Швеция. Какво още? Сравнение на най-вече виртуални в съвременните реалности показатели за БВП, къде губи Беларус от съседна Литва? Някакви фрагментарни слухове за огромното богатство, за което се твърди, че е натрупано от президентското семейство, дворци и Майбахове? Това също е несериозно. Тук няма истински основи за непримирим антагонизъм. С този набор противниците на действащата власт започнаха масовите улични акций. После измислената игра на чувства в общия дух на „те бият нашия народ” - Лукашенко е лош, защото полицията остро потиска протестиращите, които са излезли на площада, защото Лукашенко е лош. Кръгът се затваря, змията Уроборос захапа собствената си опашка. Класическа схема на ескалация на конфликта, която сама се захранва.
Но какво ще стане, ако се опитаме да погледнем корена?
Авторът на тези редове за разлика от много в Русия не е във възторг по повод на личността Лукашенко и построената от него система. Нищо истинско ново или изключително успешно Батката не е създал. Белорусия при него не е нищо повече от патерналистична диктатура. Но само на фона на тази липса на риба и най-ясно казано, истински цирк от изроди, който е политикумът на всички останали постсъветски държави, див периферен капитализъм, клептокрация, непрекъсната поредица от предателства на националните интереси, дори това изглежда изгодно. И това е много важен, принципиален момент. Известна е фразата: политиката е изкуството на възможното. Да се оцени един или друг режим има смисъл само по сравнение с реално достъпна алтернатива, а не някакъв отвлечен идеал. Лукашенко като лидер, неговата система, меко казано, не е лишена от недостатъци. Това е очевидно, в това число и от мащабите на протеста. Опитният мошеник може с помощта на чудесата на съвременните медии и политически технологии да надуе слон от муха, но за да се създадат неща от празнота, винаги трябва да има предпоставки. Но същността е в друго. Само в детските приказки персонажа на добрия и лошия са ясни. «Добър или лош е режима на Батенката?» – това е неверен, подвеждащ въпрос. Правилен – най-добър или най-лош ще бъде на страната като цяло и на болшинството негови граждани в случай че той си отиде?
И eто сега се връщаме към перспективите и поставяне на целите. Да проведем мисловен експеримент. Да предположим, че утре опозицията ще получи възможност да действа безпрепятствено. Лукашенко, както едно време лъжливо уверявали, избягал от страната, умрял от сърдечен удар, разтворил се е в пространството. Не е важно. Няма го. Какво следва? Триумфалното заввърщане на стоящата в Литва Тихановска, не способна да свърже два думи влиза в президентството? Добре да допуснем. Макар и очевидно, тя не подхожда за този пост. А после? Сменя се герба (с копие на литовския), флаг (производен на полския), химн. Направено! Устройва се референдум и се връща изначалната редакция на конституцията от 1994 година? Извинявайте! Наистина, в този случай властовите пълномощия съществено ще се изместя на страната на парламента, където опозицията е представена слабо. Значи досрочни избори, може даже лустрация? Пускай. Какво от всичко казаното ще промени живота на обикновения белорус? Нищо.
А сега да преминем към двете главни неща.
Първо – в случай на успех на опозицията в Белорусия се очаква скъсване на връзките с Русия. Първо военно-политическо: още днес е заявено излизането от ОДКБ, договорът за Съюзната държава. След това, като неизбежное следствие и икономически – под въпрос ще се окаже членството на Белорусия в Митническия Съюз, ще се измени тарифно-ценовата политика на доставчиците на суровини, едва ли ще се предоставят на предишните облегчени условия кредити. Ще успее ли друг да замести тези позиции? Китай един от първите признал Лукашенко и така показал, че го подкрепя. Остават Европейския Съюз и САЩ. Въпреки факта, че дела на младшите периферни членове на ЕС сам по себе си е доста незавиден, за което свидетелстват държави като България, Румъния и балтийските държави, които поставят световни рекорди по отношение на намаляване на населението, опитът на Украйна ясно доказва, че няма реални икономически предпочитания за влюбените в Европа, че няма намерение да се отдават на идиоти за велик живот. Особено в контекста на нов кръг от тяхната собствена вътрешна криза, причинена от същите доказателства и редица други причини. Само американците могат да дават пари като част от решаването на проблема с военно-политическото сдържане на Москва или структури като МВФ и Световната банка при драконовски условия.
Второ – държавната промишленост на Беларус ще се приватизира, частната ще доведе до съкращаване или пълно прекратяване на дотации и политика на облаги.В комбинация с посочените по-горе политически промени, а именно загубата на пазара на продажби в Руската федерация, подобно разтърсване неминуемо ще означава вълна от фалити и закривания. Още днес в програмата на Тихановска може да се прочетат заветните думи за намаляване на правителствените разходи за „неефективни“ предприятия. Връщайки се към програмата, като цяло това е изненадващо кратък документален филм, който едва ли заслужава такова име, основната му част е посветена на перспективата за по-нататъшно преизбиране-референдуми. Но някои многозначителни намеци може да се видят в нея и все пак. Отделни фрази говорят за необходимост от развитие на частна система на образование. Така социалните гаранции плавно започват да се превръщат в платени услуги.
Лукашенко беше дълги години - това не може да му се отнеме - доста добър страж, пазач. Неспособен да даде истински тласък на развитието, той не позволи националното съкровище да бъде отнето. 90-те години, който ги знаеше в постсъветското пространство не може да се отнесат за станалото в Белорусия. И това днес е казва. Невярно ще назовете днешните протести буржоазни по своя социален състав. На улицата и площадите са представени широки слоеве население, съществува даже заводско стачно движение. Но по своя светоглед митингуващите, особенно лидерите им, или тези, които задават тон – това е дребната буржоазия. Със всичките им съпътстващи илюзии. Не искаме тясно, но топло и спокойно пристанище на социалната държава в белоруски стил! Пуснете ни в паарното море. Няколко сравнително успешни стартъпа в ИТ индустрията - и масата простаци вече са убедени, че това е златният път, пътят към просперитета, пред който всички тези стари колективни и комунални форми на управление, наложени от досадния Лукашенко, стоят като бариера. Не разбирайки, че не може условния “World of tanks” да нахрани десетимилионната страна. Освен това, ако се окаже, че е вградена в световната икономика без никакви пречки, тогава онези малкото, които имат идеи, които дават капитализация, ще предпочетат да напуснат страната с тях към по-развити и печеливши дестинации. А какво ще стане с останалите?
Веднъж за съжаление се подигравахме на лозунги от Незалежная за момиче, което иска дантелени гащи в ЕС. Тогава се случи крахът на всичко по света- война, кръв, позор с Порошенко, полъха отзад от господин Байдън и много други, всички те не могат да бъдат преброени. Пълни панталони на въображаема свобода, но по някаква причина няма просперитет. Янукович беше посредствен, но новите лидери доведоха страната и народа до степен, че хората вече започват да въздишат за него с носталгия. Когато наивните сънища са разбити на стената на реалността, истинските бенефициенти на случилото се трябва да дадат нещо на хората в замяна. И това със сигурност е образът на враг - непознат, който е виновен за това, че не се сбъдва щастието. А също и вашата собствена преувеличена ексклузивност, която трябва да се прилага като компрес върху възпалено място. Ние сме велики! За наше голямо съжаление, в Беларус вече се виждат семена, които са предопределени да дадат горчиви издънки в случай на победа на опозицията. Огромни многометрови бяло-червено-бели знамена, които се изнасят на улиците от протестиращите (вярваме в пълната спонтанност на протестите, да). Символът на самозванците от времето на Гражданската война и колаборационистите от годините на Великата Отечествена станали единствена смяна на протеста. Знак на т. н. змагари. Този национализъм в малкия град, отвратителен в своята скръб, изгражда своята идентичност от остатъци чрез маймунинг: "Слава на Украйна!" по същество беше копие на „Sieg heil!“, и сега „Да живее Беларус!“ се дава, като копие на копието. Това е безсмислено и безполезно в съвременния свят, който въпреки всичко е изваден, повдигнат на знамето, макар че изглежда така, сякаш точно вчера адекватен човек се измъква от сандъците и започна да се клати на публично място.
Не искам, не мога, нямам право да осъждам хора, които се изказаха срещу фалшификации (а те обективно са били), които проявяват солидарност, когато срещу тях се използва безразборно (и това също е факт) насилие. Тези, които са готови да вземат активно участие в собствената си съдба и бъдещето на страната. Но аз гипризовавам да помислят. Протест без позитивен дневен ред винаги не само е безмислен, но и вреден. Ако перифразираме думите на Интернационала, възможно е да се разруши старата система до основи, само ако имате ясна представа за "и след това" и воля за тяхното прилагане. В противен случай бунтът е допустим само в ситуация на "концентрационен лагер", такова ужасно и болезнено потисничество, че всякакви последствия бледнеят пред самия факт на освобождение. Когато няма какво да губиш. Тук също е уместно да си спомним още един крилат израз: най-добре е ужасен край, отколкото ужас без край. Имаме ли нещо подобно в случая с Беларус?
Самото желание за някои неясни положителни промени, дори и универсални, е напълно недостатъчно за реалното им прилагане. Това е друга наивна, филистинска грешка: ако всички искат да се оправят, със сигурност ще бъде така. Има само една рецепта - за да не бъдем измамени, така че най-добрите стремежи и прекрасни импулси да не водят до катастрофа, е необходимо да развием класово съзнание и политическа грамотност, да видим интересите на другите, да разберем и твърдо да защитим нашите. Може би е дошъл моментът Лукашенко да отстъпи - зависи от белоруския народ да реши. Но в името на вашето собствено бъдеще, за да не стане след това мъчително болезнено от осъзнаването, че това, което трябва да събуди гордост, се превърналo в досадна грешка, победата се превърна в поражение, другари, работещи в братски Беларус, помислете кaк да продължите! Заставайки на кръстопът пред камък, като герой от епос, може би си струва да изберете левия път, да развиете и затвърдите онези постижения, на които вашите съседи в предишния обединен велик Съюз завиждат със завист?
Пресс-служба МГК КПРФ Мизеров Иван
https://msk.kprf.ru/2020/08/17/144104/
Следизборната политическа криза в Белорусия продължава. Онзи ден власт и опозицията се срещнаха в Минск за да си преброят синхронно проведените митинги и никой не възнамерява да отстъпи. Разбира се цяла орда експерти, както истински, така и такива, които следва да ги сложим в кавички, правят прогнози, как ще завърши всичко това. Кой ще отстъпи? Бзспорно, това дело е занимателно. Но изглежда, че не по-малко, но още по-значимо е това, което в името на какво се застъпват конфликтните страни?
Политическата борба винаги се е водила в името на достигането на някакви цели, реализация на определена програма. Ако някой вярва в противното, това означава, че той си смуче пръста, а други използва за постигане на целите си. Всеки, който иска да вземе властта в свои ръце, е длъжен да представи на обществото доклад за това как точно възнамерява да го използва, какво да прави. Разбира се, хората лъжат, а когато има игра с голям джакпот и залози - още повече. „Господарите на своята дума“, които я дават и после се отричат в наше време се развъждат в изобилие. Но във всеки случай в началото трябва да има образ на по-добро от сега, а бъдещето, макар и неясно- измамно и популистко. Гледайки на ставащото в Белорусия събития се натрупва довольно странно чувство. Парадигмата, по която води страната си действащия президент, като цяло е понятна, както и това, че след своята победа той няма да я промени. Плановете на бъдещата опозиция са неясни въобще. Няма ясни индикации защо съществуващият политически икономически модел е толкова лош, че трябва да бъде променен незабавно и най-важното - описание за какво е той.
Вместо това – емоции и образи. Мустаката хлебарка! Подправени избори! Откраднал гласове! Това е детинско говорене. Покажете ми буржоазна държава, където има истински честни и чисти избори и истинска идеологическа конкуренция, а не „борбата на нанайските момчета“ или в най-добрия случай различни олигархични кланове - и аз ще сложа моята партийна карта на масата. Самият факт на измамата не може да бъде първопричината. Някакви дежурни и пределно обобщени фрази за корупция. Отново, а къде тя не е? С голяма степен на вероятност няма да е грешла, ако заявя – именно в Белорусия тази беда се проявява по-малко остро, отколкото във всяка друга страна от бившите републики на СССР. И добре, да допуснем, корупция. Какви институционални изменения желае да претвори в живота опозицията, за да я изкорени? Имаше обвинения срещу Батюшката във връзка с недостатъчно активната борба срещу коронавируса, продължително мълчание и отказ от заплахата. Да, това бе грешка на президента на Белорусия, впрочем, вече призната преди известно време назад. Заедно с него подобни грешки при оценката на последиците от епидемията бяха направени от правителствата на държави като Великобритания и Швеция. Какво още? Сравнение на най-вече виртуални в съвременните реалности показатели за БВП, къде губи Беларус от съседна Литва? Някакви фрагментарни слухове за огромното богатство, за което се твърди, че е натрупано от президентското семейство, дворци и Майбахове? Това също е несериозно. Тук няма истински основи за непримирим антагонизъм. С този набор противниците на действащата власт започнаха масовите улични акций. После измислената игра на чувства в общия дух на „те бият нашия народ” - Лукашенко е лош, защото полицията остро потиска протестиращите, които са излезли на площада, защото Лукашенко е лош. Кръгът се затваря, змията Уроборос захапа собствената си опашка. Класическа схема на ескалация на конфликта, която сама се захранва.
Но какво ще стане, ако се опитаме да погледнем корена?
Авторът на тези редове за разлика от много в Русия не е във възторг по повод на личността Лукашенко и построената от него система. Нищо истинско ново или изключително успешно Батката не е създал. Белорусия при него не е нищо повече от патерналистична диктатура. Но само на фона на тази липса на риба и най-ясно казано, истински цирк от изроди, който е политикумът на всички останали постсъветски държави, див периферен капитализъм, клептокрация, непрекъсната поредица от предателства на националните интереси, дори това изглежда изгодно. И това е много важен, принципиален момент. Известна е фразата: политиката е изкуството на възможното. Да се оцени един или друг режим има смисъл само по сравнение с реално достъпна алтернатива, а не някакъв отвлечен идеал. Лукашенко като лидер, неговата система, меко казано, не е лишена от недостатъци. Това е очевидно, в това число и от мащабите на протеста. Опитният мошеник може с помощта на чудесата на съвременните медии и политически технологии да надуе слон от муха, но за да се създадат неща от празнота, винаги трябва да има предпоставки. Но същността е в друго. Само в детските приказки персонажа на добрия и лошия са ясни. «Добър или лош е режима на Батенката?» – това е неверен, подвеждащ въпрос. Правилен – най-добър или най-лош ще бъде на страната като цяло и на болшинството негови граждани в случай че той си отиде?
И eто сега се връщаме към перспективите и поставяне на целите. Да проведем мисловен експеримент. Да предположим, че утре опозицията ще получи възможност да действа безпрепятствено. Лукашенко, както едно време лъжливо уверявали, избягал от страната, умрял от сърдечен удар, разтворил се е в пространството. Не е важно. Няма го. Какво следва? Триумфалното заввърщане на стоящата в Литва Тихановска, не способна да свърже два думи влиза в президентството? Добре да допуснем. Макар и очевидно, тя не подхожда за този пост. А после? Сменя се герба (с копие на литовския), флаг (производен на полския), химн. Направено! Устройва се референдум и се връща изначалната редакция на конституцията от 1994 година? Извинявайте! Наистина, в този случай властовите пълномощия съществено ще се изместя на страната на парламента, където опозицията е представена слабо. Значи досрочни избори, може даже лустрация? Пускай. Какво от всичко казаното ще промени живота на обикновения белорус? Нищо.
А сега да преминем към двете главни неща.
Първо – в случай на успех на опозицията в Белорусия се очаква скъсване на връзките с Русия. Първо военно-политическо: още днес е заявено излизането от ОДКБ, договорът за Съюзната държава. След това, като неизбежное следствие и икономически – под въпрос ще се окаже членството на Белорусия в Митническия Съюз, ще се измени тарифно-ценовата политика на доставчиците на суровини, едва ли ще се предоставят на предишните облегчени условия кредити. Ще успее ли друг да замести тези позиции? Китай един от първите признал Лукашенко и така показал, че го подкрепя. Остават Европейския Съюз и САЩ. Въпреки факта, че дела на младшите периферни членове на ЕС сам по себе си е доста незавиден, за което свидетелстват държави като България, Румъния и балтийските държави, които поставят световни рекорди по отношение на намаляване на населението, опитът на Украйна ясно доказва, че няма реални икономически предпочитания за влюбените в Европа, че няма намерение да се отдават на идиоти за велик живот. Особено в контекста на нов кръг от тяхната собствена вътрешна криза, причинена от същите доказателства и редица други причини. Само американците могат да дават пари като част от решаването на проблема с военно-политическото сдържане на Москва или структури като МВФ и Световната банка при драконовски условия.
Второ – държавната промишленост на Беларус ще се приватизира, частната ще доведе до съкращаване или пълно прекратяване на дотации и политика на облаги.В комбинация с посочените по-горе политически промени, а именно загубата на пазара на продажби в Руската федерация, подобно разтърсване неминуемо ще означава вълна от фалити и закривания. Още днес в програмата на Тихановска може да се прочетат заветните думи за намаляване на правителствените разходи за „неефективни“ предприятия. Връщайки се към програмата, като цяло това е изненадващо кратък документален филм, който едва ли заслужава такова име, основната му част е посветена на перспективата за по-нататъшно преизбиране-референдуми. Но някои многозначителни намеци може да се видят в нея и все пак. Отделни фрази говорят за необходимост от развитие на частна система на образование. Така социалните гаранции плавно започват да се превръщат в платени услуги.
Лукашенко беше дълги години - това не може да му се отнеме - доста добър страж, пазач. Неспособен да даде истински тласък на развитието, той не позволи националното съкровище да бъде отнето. 90-те години, който ги знаеше в постсъветското пространство не може да се отнесат за станалото в Белорусия. И това днес е казва. Невярно ще назовете днешните протести буржоазни по своя социален състав. На улицата и площадите са представени широки слоеве население, съществува даже заводско стачно движение. Но по своя светоглед митингуващите, особенно лидерите им, или тези, които задават тон – това е дребната буржоазия. Със всичките им съпътстващи илюзии. Не искаме тясно, но топло и спокойно пристанище на социалната държава в белоруски стил! Пуснете ни в паарното море. Няколко сравнително успешни стартъпа в ИТ индустрията - и масата простаци вече са убедени, че това е златният път, пътят към просперитета, пред който всички тези стари колективни и комунални форми на управление, наложени от досадния Лукашенко, стоят като бариера. Не разбирайки, че не може условния “World of tanks” да нахрани десетимилионната страна. Освен това, ако се окаже, че е вградена в световната икономика без никакви пречки, тогава онези малкото, които имат идеи, които дават капитализация, ще предпочетат да напуснат страната с тях към по-развити и печеливши дестинации. А какво ще стане с останалите?
Веднъж за съжаление се подигравахме на лозунги от Незалежная за момиче, което иска дантелени гащи в ЕС. Тогава се случи крахът на всичко по света- война, кръв, позор с Порошенко, полъха отзад от господин Байдън и много други, всички те не могат да бъдат преброени. Пълни панталони на въображаема свобода, но по някаква причина няма просперитет. Янукович беше посредствен, но новите лидери доведоха страната и народа до степен, че хората вече започват да въздишат за него с носталгия. Когато наивните сънища са разбити на стената на реалността, истинските бенефициенти на случилото се трябва да дадат нещо на хората в замяна. И това със сигурност е образът на враг - непознат, който е виновен за това, че не се сбъдва щастието. А също и вашата собствена преувеличена ексклузивност, която трябва да се прилага като компрес върху възпалено място. Ние сме велики! За наше голямо съжаление, в Беларус вече се виждат семена, които са предопределени да дадат горчиви издънки в случай на победа на опозицията. Огромни многометрови бяло-червено-бели знамена, които се изнасят на улиците от протестиращите (вярваме в пълната спонтанност на протестите, да). Символът на самозванците от времето на Гражданската война и колаборационистите от годините на Великата Отечествена станали единствена смяна на протеста. Знак на т. н. змагари. Този национализъм в малкия град, отвратителен в своята скръб, изгражда своята идентичност от остатъци чрез маймунинг: "Слава на Украйна!" по същество беше копие на „Sieg heil!“, и сега „Да живее Беларус!“ се дава, като копие на копието. Това е безсмислено и безполезно в съвременния свят, който въпреки всичко е изваден, повдигнат на знамето, макар че изглежда така, сякаш точно вчера адекватен човек се измъква от сандъците и започна да се клати на публично място.
Не искам, не мога, нямам право да осъждам хора, които се изказаха срещу фалшификации (а те обективно са били), които проявяват солидарност, когато срещу тях се използва безразборно (и това също е факт) насилие. Тези, които са готови да вземат активно участие в собствената си съдба и бъдещето на страната. Но аз гипризовавам да помислят. Протест без позитивен дневен ред винаги не само е безмислен, но и вреден. Ако перифразираме думите на Интернационала, възможно е да се разруши старата система до основи, само ако имате ясна представа за "и след това" и воля за тяхното прилагане. В противен случай бунтът е допустим само в ситуация на "концентрационен лагер", такова ужасно и болезнено потисничество, че всякакви последствия бледнеят пред самия факт на освобождение. Когато няма какво да губиш. Тук също е уместно да си спомним още един крилат израз: най-добре е ужасен край, отколкото ужас без край. Имаме ли нещо подобно в случая с Беларус?
Самото желание за някои неясни положителни промени, дори и универсални, е напълно недостатъчно за реалното им прилагане. Това е друга наивна, филистинска грешка: ако всички искат да се оправят, със сигурност ще бъде така. Има само една рецепта - за да не бъдем измамени, така че най-добрите стремежи и прекрасни импулси да не водят до катастрофа, е необходимо да развием класово съзнание и политическа грамотност, да видим интересите на другите, да разберем и твърдо да защитим нашите. Може би е дошъл моментът Лукашенко да отстъпи - зависи от белоруския народ да реши. Но в името на вашето собствено бъдеще, за да не стане след това мъчително болезнено от осъзнаването, че това, което трябва да събуди гордост, се превърналo в досадна грешка, победата се превърна в поражение, другари, работещи в братски Беларус, помислете кaк да продължите! Заставайки на кръстопът пред камък, като герой от епос, може би си струва да изберете левия път, да развиете и затвърдите онези постижения, на които вашите съседи в предишния обединен велик Съюз завиждат със завист?
Пресс-служба МГК КПРФ Мизеров Иван
https://msk.kprf.ru/2020/08/17/144104/
10 неща които не знаехте за древен Египе...
А, бре деде, кьопаво у главу ...
Тъжни новини за псевдонационалисти
А, бре деде, кьопаво у главу ...
Тъжни новини за псевдонационалисти
Ог всички жертви досега, само Китай успя да се изтръгне от желязната хватка. Русия беше умряла и възкръсна с Путин, мого лош (за САЩ) диктатор. И Беларус е на половина погълната от анакондата. Спасението отива в областта на чудесата. Слепите влюбени в САЩ, ще я доведат да хала на Украина. Където само фашистите са доволни.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 469
