Преди 66 години на 24 август 1954 година, в САЩ бил приет закон а Браунел-Батлер, също така озвестен, като закон за контрол над комунистическата дейност. Той лишавал Компартията на САЩ на всички права и привилегии, с които се ползвали другите партии и организации, поставяйки я фактически извън закона.

Обвинявайки компартията в това, че тя се явява «агент на чужди държави и международния комунизъм», законът установил, че комунистите «не могат да претендират на никакви права, привилегии и гаранции за неприкосновенност». Забранявало им се да издигат свои кандидати на избори, а Компартията на САЩ се лишавала от право да участват в избирателни кампании, не се признавала, като юридическо лице с всички произтичащи от това последствия (право да имаш имущество, да бъдеш в съда ищец или ответник). Заедно със закона Маккарън-Ууд за вътрешна безопасност, приет от конгреса на САЩ на 23 септември 1950 година и закона Смит от 1940 закона Браунел-Батлер се явили юридическа основа за преследване не само на компартията, но и на всички демократични, прогресивни и профсъюзни организации. Американските власти получили право да обявяват всяка организация за "организация на комунистическо проникване", да започне преследване на нея, пресичайки така всяко протестно движение в САЩ.

В резултат на многогодишна борба Компартията на САЩ успя да признае неконституциоността на положения та в закона Маккарън-Ууд за регистрация (съответно решение на Върховния съд на САЩ прието в ноември 1965 година). Съдебното преследване на Компартията на САЩ било прекратено в 1967 година. По-късно Върховния съд на САЩ обявил за неконституционни и някои други антикомунистически положения  на тези закони, в т. ч. забрана да се приемат членове на компартията на работа в отбранителната промишленост (декември 1967 година). Но значителна част от положенията на тези закони действат в САЩ и до днес.