Капитан-лейтенант Игор Остапенко - единственият офицер, който повел своето подразделение на защита Дома на Съветите в ноща на 3 срещу 4 октомври 1993 година. Загинал от палачите на 30 километър на Щелковското шосе в неравна схватка с ОМОН.

* * *

Иг. Остапенко се родил в 1966 година в град Чимкент Казахска ССР в семейството на учителка в средно училищв Раиса Михайловна и кандидата на философските науки, доцента в университета Виктор Григориевич Остапенко. От дете мечтал да стане моряк. В 1990 година заяършил Киевското висше военно-морско политическо училище. Бил преведен за служба в Подмосковието. Женен за Надежда Остапенко, имал осеммесечна дъщеря Наташа.

В политически партии и организации не членувал.

По времето, когато октомврийските събития започват през 1993 г., лейтенант Остапенко е бил помощник за работа с персонала на командира на ротата на 69-ия изпитателен център за морско и космическо разузнаване на руския флот, разположен във военния град Ногинск-9.

Игор Остапенко, подобно на много колеги, следял с напрежение и съчувствие случващото се в Дома на Съветите, но се оказа един от малкото действащи офицери в страната, който могъл да изпълни задължението си на съветски офицер докрай. На 3 октомври, след като научил за трагичните събития в Останкино, Иг. В. Остапенко вдигнал на тревога ротата. Обяснявайки обстановката в Москва и необходимостта да се притече на помощ на защитниците на Дома на Съветите, той казал  на матросите: «Положих клетва и трябва да бъда сред защитниците на съветската власт. Аз не мога да ви заповядам. Ще взема само доброволци». Явили се 21 човека. Остапенко отворил оръжейната раздал оръжие и боеприпаси. Въоржени с автомати, в полунощ те се отправили в Москва.

Командирът на частта капитан първи ранг В.Сидоренко съобщил за станалото на ГАИ и милицията. На пътя Черноголовка-Москва, по заповед на Иг. В. Остапенко, бил заловен товарен автомобил ЗИЛ-43318, на който подразделението продължило движение к ъм Москва.

В 4 часа сутринта на 4 октомври на 31-км на Щелковско шосе отряда попаднал в засада, организирана ор Щелковските елцинови ОМОН-овци. Разпъвайки по трасето шипове те заставили камиона да спре. В хода на кратък бой част от бойците на групата на Остапенко била ранена, един от офицерите-контрареволюционери убит. Иг.В. Остапенко, оценявайки ситуацията, като безнадеждна поради числено превъзходство на ОМОН, заповядал на матросите да се разоръжат и предадат, а самия той се застрелял. «Съветските офицери не се предават!» – били последните му слова.

* * *
В Чимкент, на родината на героя го погребали с всички воински почести и хиляди хораотишли на гроба - руснаци, казаци, узбеки... А на лобното място на бетонната стена се появиха проклятия към убийците и думи на любов и благодарност към този, който изпълни своя Дълг до края. И - както на стадиона на Красная Пресня - колкото и „победители“ да боядисват стената, колкото и цветя да стъпчат в калта, хората идваха отново и отново и надписи и цветя отново се появяваха.

В крайна сметка инициативна група, ръководена от капитан О. Широков, член на Политическия съвет на Руската партия на комунистите, заедно с "Трудова Русия" на В. Анпилов и местната организация на Комунистическата партия на Руската федерация успяха да получат разрешение за издигане на паметник на мястото на смъртта на Игор. Това станало на 5 октовмри 1997 година. Средствата се събрали на територията на болшинството бивши републики на СССР. Шефство над паметника взел клас от едно щелковско училище. Ежегодно на 4 октомври тук се провеждал паметен митинг.

* * *
Когато в гарнизона дошли Родители те на Игор Остапенко, за да вземат тялото му генерала от армията В. И. Вареников снел от гърдите си и им отдал своята Златна Звезда на Герой на Съветския Съюз.