Преди 63 години, на 4 октомври 1957 г., от космодрума Байконур на ракетата-носител R-7 беше успешно изстрелян първият изкуствен спътник в света Спътник-1, който бележи началото на космическата ера на човека.

Над създаването на изкуствен спътник на Земята, работили основателя на практическата космонавтика С.П. Корольов, учените М.В. Келдиш, М.К. Тихонравов, Н.С. Лидоренко, В.И. Лапко, Б.С. Чекунов, А.В. Бухтияров и много други.

Първият изкуствен спътник имал форма на кълбо с диаметър 58 см, тежал 83,6 кг и бил произвден от алуминиева сплав. На външната повърхност на корпуса  били разположени 4 подвижни антени. Два радиопредавателя непрекъснато излъчвали сигнали, които се приемали, като радиопеленгаторни станции, така и от радиолюбители. Спътникът се наблюдавал също така с оптически средства.

Тази малка ръкотворна звездичка вдигнала на орбита рубинената звезда на Кремъл, направил видими за целия свят успехите на СССР. Руската дума «спутник» веднага влязла в езиците на всички народи. Заглавията на вестниците от онези исторически октомврийски дни на 1957 година били пълни с възхищение към подвига на нашата страна. На целия свят стана ясно, че успехът на Съветския съюз не е случаен: постиженията в космоса са огледало на грандиозното му творчество на Земята, това е триумф на съветската наука и техника, най-добрата образователна система в света.

Благодарение на първите съветски спътници световната наука се обогати с нови знания от голямо фундаментално значение за горните слоеве на земната атмосфера и космоса. Всъщност тогава била направена сериозна стъпка към полета в космоса на човека.

Първият в историята на човечеството спътник просъществувал, като космическо тяло сравнително крато - 92 денонощия, извършвайки 1440 оборота около Земята. 21 денонощия от космоса вървели радиосигнали от първата ръкотворна «луна». Това било начало на великата епоха на практическо усвояване на космоса.