След завладяването на Чехословакия фашистска Германия започнала да се готви за война открито, на очите на у всички. Правителството на Хитлер престанало да прави церемонии в международните отношения и се преструвало, че е привърженик на мирно решение на европейските дела. Настъпили най-напрегнатите месеци от предвоенния период, когато всеки ден приближава света към бедствие.
Каква е била политиката на великите държави в тези месеци, в 1939 – първата половина на 1941 г.?
Фалшификаторите на историята избягват от ясния отговор на този въпрос. А истината е че Великобритания и Франция, с подкрепата на американското правителство и монополисти, продължили предишната си линия. Германия все още се противопоставяла на СССР и западните сили прикривали тази политика с лицемерни фрази за готовността си да си сътрудничат със Съветския съюз. За по-голяма убедителност западните сили предприеха някои малки дипломатически маневри, чиято цел била да скрият от народите реалния характер на политиката им за подготовка за война.
Що за маневри били те? В 1939 г. Англия и Франция решили да се започнат със Съветския Съюз преговори. За да заблудят своите народи, правителствата на Англия и Франция тогава обявили, че тези преговори са сериозен опит за потискане на по-нататъшната хитлеристка агресия. Но за по-нататъшния ход на събитията показал, че за англо-френската на страна тези преговори били пореден ход в двойна игра.
Фактът, че правителствата на Англия и Франция ще заблудят СССР, ще играят с времето и ще отклонят вниманието на съветското правителство, беше добре разбрано в Берлин. Ето какво е писал по този повод посланика в Лондон Дирксен в своето донесение в МВнР от 3 август 1939 г.:
«…Преобладаващото впечатление тук беше, че връзките с други държави, възникнали през последните месеци, са само резервно средство за истинско помирение с Германия и че тези връзки ще изчезнат веднага щом бъде постигната единствената важна и достойна цел - споразумение с Германия.».
Това мнение на Дирксен разделяли почти всички германски дипломати, наблюдавващи обстановката в Лондон.
В друго секретно донесение в Берлин Дирксен съобщил:
«Англия иска да се укрепи и да се приведе в съответствие с оста чрез въоръжение и придобиване на съюзници, но в същото време тя иска да се опита да договори мирно споразумение с Германия»1.
Това означавало, че британският империализъм се въоръжава и разчита на военни съюзи със САЩ и Франция, тъй като никой не отменя борбата за световните пазари и колонии. Но Англия не искала да води тази борба, докато Германия не изпълни каузата си срещу СССР, отслабена и ще бъде намалена. Същото се касаело и за Съветския Съюз.
Когато Великобритания и Франция започнали преговори със СССР, те дали гаранции за защита и военна помощ на Румъния и някои други малки държави. На съветското правителство беше дадено да разбере, че уж мирните намерения на Великобритания и Франция са много сериозни.
Самитe преговори започнали в март 1939 г. и продължили около 4 месеца. Ходът на преговорите показал, че Съветският съюз се стремял да постигне широко и равноправно споразумение със западните сили, макар и в последния момент. Те са свикнали да гребат в жаравата с чужди ръце и отново биха искали да се бият с Германия „до последния руски войник“. На съветското правителство било предложено да поеме тежестта на жертвите в отблъскването на агресията на Хитлер и да защити интересите на Великобритания и Франция. В същото време Великобритания и Франция нямало да поемат никакви задължения по отношение на СССР.
Ако правителствата на Англия и Франция бяха успели в този трик, те щяха да се доближат много до основната си цел - да притиснат Германия срещу Съветския съюз възможно най-бързо. Но този трик на империалистите бил разкрит от съветското правителство. На всички етапи от преговорите на отворените и ясни предложения бяха противопоставени дипломатически трикове на западните сили, които да доведат до една цел - до мир в Европа.
Какви предложения издигнало на преговорите съветското правителство?
- Сключване между Англия, Франция и СССР на пакт за взаимопомощ против агресия2.
- Равни гаранции от Англия, Франция и СССР на малките държави от Централна и Източна Европа, включително всички европейски държави, граничещи със СССР без изключение.
- Сключване на ясно и конкретно военно споразумение между Великобритания, Франция и СССР относно формите и размерите на незабавна и ефективна помощ помежду си и на малките държави в случай на нападение от агресори3.
Някои англо-френски предложения по време на преговорите обаче отхвърлили принципа на реципрочност и равни задължения, без които няма равни споразумения. Великобритания и Франция работят, за да се гарантират чрез пактове за взаимопомощ с Полша и да осигурят помощта на СССР в случай на нападение от страна на агресорите срещу Полша и Румъния. Но Великобритания и Франция избягвали въпроса на съветското правителство за това дали СССР може да разчита на тяхната помощ, ако агресорите го нападнат. Друг въпрос на съветското правителство останал без отговор: могат ли Великобритания и Франция да дадат гаранции за помощ на малки държави, граничещи със СССР, ако не са в състояние да се защитят от нападението на агресорите? Получавало се че СССР можел да попадне в неравно и неизгодно за себе си положение.
Съветското правителство открито заявило, че договора трябва да бъде равноправен и да има равни задължения от страните. В крайна сметка на думи англо-френските представители се съгласили, че между Великобритания, Франция и СССР трябва да има военна и друга взаимност и взаимопомощ срещу агресорите. Но тогава правителствата на Англия и Франция предоставили съгласието си с такива резерви, които направили съгласието им фиктивно.
По-нататък. Англо-френските предложения постановяват, че СССР е длъжен да оказва военна помощ срещу агресията на онези страни, на които Великобритания и Франция са издали гаранции за сигурност и защита. СССР е бил длъжен, съгласно плана на британското и френското правителство, да заплати изцяло тези гаранции със собствената си кръв и свои сили. От друга страна, Великобритания и Франция избягвали помощта си за балтийските държави, Естония, Латвия и Литва в случай на агресия срещу тези държави. На СССР се предлагало самостоятелно да защитават тези страни.
В такива обстоятелства съветското правителство се оказало пред избор: или да танцува по тона на западните империалисти, или да действа в интерес на СССР. Съветското сталинско правителство винаги действало в интерес на СССР. Следователно Съветският съюз не можел да поеме задължения за защита на някои държави, без Англия и Франция да поемат задължения за защита на други страни, разположени на северозападните граници на СССР.
На 18 март 1939 г. британският посланик в Москва Сийдс пита Народния комисариат за външните работи за позицията на СССР, ако Германия атакува Румъния. У англичаните имали малко информация за това.
Народният Коиссар В. М. Молотов в отговор попитал посланика: каква при това ще бъде позицията на Англия? Сиидс тук отклонил отговора и заявил че географски Румъния е по-близо до Съветския Съюз, в сравнение с Англия.
Тази уговорка още един път показала стремежа на английската управляваща класа да свърже Съветския Съюз с тежките задължения, а самите те да останат настрани. Този нехитър приом на Англия и Франция се използвал в преговорите от 1939 г. още един път.
Искането на посланик Сийдс за Румъния обаче било официално искане от британското правителство. В отговор на това искане съветското правителство направило предложение за незабавно свикване на заседание на най-заинтересованите държави: Англия, Франция, Румъния, Полша, Турция и СССР. Такава конференция би предоставила големи възможности за изясняване на състоянието на нещата и позициите на тези страни по отношение на агресията в Европа.
Предложението на СССР било крайно неудобно за английските империалисти. Правителството на Англия веднага отговорило, че счита съветското предложение за съвещание преждевременно.
Вместо спешно да свика среща за конкретни мерки за борба с агресията, британското правителство предложило „дистанционна борба за мир“, нещо като настоящата „борба срещу фашизма онлайн“. На 21 март 1939 г. британският посланик в Москва информирал съветското правителство, че неговото правителство предлага на СССР, Франция и Полша да подпишат съвместна декларация, в която страните се ангажират да „се консултират относно стъпките, които трябва да бъдат предприети за обща съпротива в случай на заплаха за независимостта на която и да е европейска държава". Британският посланик аргументирал приемливостта на това предложение, особено настоявайки, че декларацията е изготвена с най-рационални условия. Всъщност проекта на тази декларация никого за нищо не обвързвал.
Ясно, че такава декларация била хартиен тигър. Въпреки това съветското правителство вярвало, че дори тази декларация може да бъде малка стъпка срещу войната в Европа. СССР съобщил, че е готов да подпише този документ. Но още на 1 април 1939 г. британският посланик в Москва обявил, че Англия смята, че въпросът за съвместна декларация е отпаднал. Примерно две седмици английското правителство не отговорило на въпросите на СССР за по-натаъшния мирен план. След това министъра на външните работи на Англия Халифакс прави на съветското правителство ново предложение. То се състояло в това, че СССР едностранно ще направи изявление, че „... в случай на акт на агресия срещу който и да е европейски съсед на Съветския съюз, който би оказал съпротива, ще бъде възможно да се разчита на помощта на съветското правителство, ако е желателно. "
Каква била уловката с това предложение на англо-френските империалисти? Факт е, че ако Германия атакува Латвия, Литва, Естония или Финландия, тогава СССР се ангажира да оказва помощ на тези страни без никакви задължения от страна на Англия. Или СССР ще разчита на войната с Германия само на себе си.
На второ място, дори ако СССР успее да защити независимостта и суверенитета на тези държави, тези страни не стават приятелски настроени към Съветския съюз, но остават в ръцете на западния империализъм. СССР, според плана на британското правителство, трябвало да завладее пазарите и богатствата на страните от Източна Европа, към които се стреми Германия, за англо-американския империализъм.
Приблизително същия бил случаят с Полша и Румъния. На тези страни Англия дала своите гаранции за защита и съюзна помощ. Но отново само СССР трябвало да се бори за свободата и независимостта на тези страни. Англия, след като е издала устни гаранции, всъщност не е искала да ги изпълни и да защитава тези държави заедно със СССР. Англия, изисквайки от Съветския съюз конкретни задължения за защита на съюзниците на Англия и Франция в Източна Европа и балтийските държави, запазила пълната свобода на ръцете за всяко маневриране.
Освен това, според британското предложение, Полша, Румъния, както и балтийските държави не са ангажирали нищо към СССР.
На съветското правителство било ясно, на къде водят делата Англия и САЩ. Но да се договаря против фашистската агресия било необходимо. Да се откажи от опитите за ограничаване на Германия - точно това искаше британският империализъм. Следователно, без най-малкото забавяне, съветското правителство отправило контрапредложение към Англия.
- СССР, Великобритания и Франция сключват пакт помежду си, според който те взаимно се задължават да си осигуряват незабавна помощ, включително военна, в случай на агресия срещу някоя от трите държави.
- СССР, Великобритания и Франция се задължават да предоставят всякаква помощ, включително военна, на държавите от Източна Европа, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи със СССР в случай на агресия срещу тези държави.
- СССР, Великобритания и Франция се задължават да установят за кратко време конкретни мерки и форми на военна помощ, която да се оказва на всяка от тези държави в случай на агресия срещу нея.
Не е трудно да се види и отличи английското от съветското мирни предложения. Три седмици британското правителство не отговорило на съветското предложение. В самата Англия тревожността започнала да нараства дори в средите на едрата буржоазия, в която те не искали голяма война в Европа. В крайна сметка британското правителство било принудено да направи измамна маневра, за да заблуди хората. На 8 май 1939 г. Москва получава контрапредложения от Лондон. На СССР отново се предлагало да вземе на себе си едностранни задължения в защита интересите на Англия, Франция и техните съюзници в Европа. Английското предложение гласило, че съветското правителство
«…ще се ангажира в случай на участие на Великобритания и Франция във военни действия в изпълнение на задълженията си (към Белгия, Полша, Румъния, Гърция и Турция) ... да окаже незабавна помощ, ако се окаже желателно, и естеството и условията, при които ще се предоставя тази помощ, ще бъдат предмет на споразумение».
И в този случай ставало въпрос за едностранни задължения със СССР. Той трябвало да се ангажира да оказва помощ на Англия и Франция, които от своя страна не поемали никакви задължения към Съветския съюз. Британското правителство предложило да постави СССР в неравно и унизително положение, недостойно за всяка независима държава.
Лесно е да се разбере, че на дело английското предложение било адресирано не в Москва, а в Берлин. Нацистите отново били поканени да атакуват Съветския съюз и ясно дали да се разбере, че в този случай Великобритания, Франция и САЩ ще останат неутрални, ако разбира се германците нападнат СССР през балтийските държави.
На 11 май 1939 г. преговорите между Съветския Съюз, Англия и Франция още повече се усложнили. Посланикът на Полша в Москва Гржибовски от лицето на полското правителство заявил, че «…Полша не счита за възможно сключването на пакт за взаимопомощ със СССР…». Ясно е че такова заявление Варшава могла да направи само с одобрението на своите съюзници, Англия и Франция.
Що се отнася до поведението на британската и френската делегации по време на преговорите в Москва, то било толкова провокативно, че предизвикало рязко недоумение дори в управляващите среди на Запада. Така например през лятото на 1939 г. във френския вестник «Се суар» встъпил бившия премиер-министър на Англия Лойд Джордж. Лойд Джордж изразявал интересите на либерално-умерената буржоазия, заинтересована от взаимоизгодни отношения със Съветския Съюз. Той вярвал, че двете велики сили могат да се разберат, без да се намесват помежду си. Позовавайки се на причините за безкрайните преговори, в които Англия и Франция със СССР са заседнали, той пише, че може да има само един отговор на този въпрос:
«Невил Чембърлейн, Халифакс и Джон Саймън не желаят никакво съглашение с Русия».
Това, което било ясно на Лойд Джордж, било не по-малко ясно на Хитлер и неговите стопани – германските империалисти. Круп, Стин, Тисен, Хитлер и други прекрасно разбирали, че Великобритания, Франция и САЩ дори не са мислили за сериозно споразумение със СССР срещу германската агресия. Те преследват друга цел. Тази цел била една и съща - бързо да накара нацистка Германия да атакува СССР. И бонусът за тази атака би бил ранното създаване на най-неблагоприятните условия за Съветския съюз във войната с Германия.
В допълнение западните сили безкрайно влачели и бавели преговорите със Съветския съюз. Те се опитвали да потопят същественните въпроси в блатото на малки поправки и безкрайни варианти. Всеки път, когато ставало въпрос за някакви реални задължения, представителите на Англия и Франция се правели, че не разбират за какво става въпрос.
Накрая в края на май 1939 г. Англия и Франция внесли нови предложения, които донякъде подобрили предишния вариант. Но все още имало отворен въпрос, от съществено значение за СССР - въпросът за гаранциите към трите балтийски държави, разположени на северозападната граница на СССР.
Това означавало, че правителствата на Англия и Франция са направили някои устни отстъпки, за да потушат агресията на Хитлер. Всъщност западните империалисти навели предишната си линия и отново хеджирали предложенията си с резерви, които ги правят умишлено неприемливи за Съветския съюз и всъщност за всяка уважаваща себе си държава.
Поведението на англо-френските представители на преговорите в Москва ставало непоносимо. На 27 май 1939 г. В.М. Молотов бил принуден да декларира пред британския посланик Сийдс и френския временно поверен в делата Пайар, че техният нов проект на споразумение за противодействие на агресора в Европа все още не съдържа нищо конкретно. Няма план за организиране на ефективна взаимопомощ между СССР, Великобритания и Франция. Проектът само свидетелства за факта, че британското и френското правителство не са заинтересовани от сключването на подходящ пакт със Съветския съюз. Новите англо-френски предложения предполагат, че правителствата на тези страни се интересуват не от пакт срещу агресията, а от дълги разговори за този пакт. Може би такива разговори са били необходими на управляващите кръгове на Англия и Франция за някаква цел. Но тези цели са непознати за съветското правителство. СССР се интересува не от разговор за пакт, а от организиране на практическа взаимопомощ на СССР, Англия и Франция срещу агресията в Европа. Поради това представителите на Англия и Франция били официално предупредени, че съветското правителство не възнамерява да участва в разговори за пакт, чиито цели СССР не знае. Ако британските и френските правителства се нуждаят от такива разговори, те могат да ги водят с по-подходящи партньори от СССР.
Переговорите в Москва се затегнали безкрайно, а съдбоносна била всяка седмица. Причините за това забавяне били размити от лондонския «Таймс»:
«Бърз и решителен съюз с Русия може да попречи на други преговори…»4.
Какви са тези «други преговори»? "Таймс" имал предвид преговорите между Р. Хъдсън, британски министър за външната търговия, с д-р Г. Волтат- икономически съветник на Хитлер. На преговорите се говорело за колониите и за възможността на голям английски заем за хитлерова Германия- до милиард фунта стерлинги.
Освен това, в дните, когато вермахта встъпил в Прага, делегация от английската Федерация на промишлеността била в Дюселдорф. Монополистите от Англия водели преговори със стопаните от Стоманения тръст, Дойче банка, «И. Г. Фарбен» и други монополии от Германия за широко съглашение между тези две групи финансов капитал. В Дюселдорф капиталистите делили бъдещи пазари и сфери на влияния. Ясно е че английското правителство повече се вълнувало за съдбата на тези преговори, отколкото за мир в Европа.
Следва да се обърне внимание и на това, че на воденето на преговори в Москва било поръчено на второстепенни лица от правителството на Англия. В същото време за преговори с Хитлер в Германия нееднократно идвал самия премиер Чембърлейн. Още по-важно е, че британският преговарящ в Москва Странг не е имал правомощията да подписва споразумения със СССР.
СССР искал да се отиде към конкретни преговори относно мерките за борба против възможен агресор. Правителствата на Англия и Франция трябвало да изпратят в Москва свои военни мисии. Но те много дълго пътували до Москва. И когато въпреки това пристигнали се оказало, че те са съставени от второстепенни лица, които също нямат правомощия да подписват споразумения със СССР. В тези условия военните преговори се оказали толкова безплодни, както и политическите.
Военните мисии на Англия и Франция веднага показали, че те не желаят сериозно да говорят за средствата за взаимна помощ против германска агресия. Съветската военна мисия изходила от това, че СССР няма обща граница с Германия. Това означавало, че военна помощ на Англия, Франция или Полша може да бъде предоставена само ако на съветските сухопътни войски бъде разрешено да преминат през полска територия. Но тогава полското правителство обявило, че няма да приеме военна помощ от Съветския съюз. Тази позиция поддържали Англия и Франция. По този начин полското правителство показало, че се страхува от укрепването на Съветския съюз повече от агресията на Хитлер.
По време на военните преговори бил повдигнат въпросът за броя на въоръжените сили, които трябва незабавно да бъдат предложени от страните по споразумението в случай на агресия. Английската страна назвала смехотворна цифра- 5 пехотни и 1 механизирана дивизии. В същото време СССР заявил за готовност да предостави против агресора 136 дивизий. Цифрата от 6 британски дивизии показало колко несериозно е било правителството на тази страна да сключи военно споразумение със СССР.
Изводите от създадената ситуация сами подсказвали. Първо- съветското правителство в преговори с изключително търпение се стремяло да осигури споразумение с Великобритания и Франция за взаимопомощ срещу агресора на равни начала.
Взаимната помощ, според мнението на съветското правителство, трябвало да бъде наистина ефективна. Това означавало, че сключването на политически договор трябва да бъде придружено от сключването на военна конвенция, която ще установи конкретни суми, форми и условия на помощ. Само такова споразумение би могло да бъде ефективно и способно да разсъждават нацистите, които били разглезени от пълна безнаказаност и снизходителност от западните сили.
На второ място, поведението на Великобритания и Франция по време на преговорите със Съветския съюз напълно потвърдили, че те не мислят за някакво сериозно споразумение със СССР. Политиката на Англия и Франция се ръководела от други цели, които нямат нищо общо с интересите на мира и борбата срещу агресията.
Трето- основната идея на англо-френската политика била да се даде ясен сигнал на нацистите, че СССР няма съюзници, че СССР е изолиран, че Германия може да атакува СССР, без да рискува втори фронт от Великобритания и Франция.
Ясно е защо преговорите в Москва завършили неуспешно. Този провал не е случаен. Разбиването на преговорите било предварително планирано от правителствата на Англия и Франция, които играели двойна игра. Едновременно с откритите преговори със СССР британското правителство и монополите провеждали задкулисни преговори с нацистка Германия, а Лондон придавал най-голямо значение на тези тайни преговори.
Чрез открити преговори в Москва правителствата на Англия и Франция се опитали да приспят своите народи, да ги заблудят с илюзията, че те тези правителства, всъщност се борят с агресията в Европа. В същото време на нацистите бил изпратен сигнал, че Великобритания и Франция ще направят всичко възможно да нарушат истински, валиден договор със СССР за борба с агресията.
Но тайните преговори с нацистка Германия били от съвсем друг характер. Програмата на тези преговори била ясно изразена от британския външен министър Халифакс. На 29 юни 1939 г., докато служителите на британското външно министерство продължавали да преговарят в Москва, Халифакс говорил на банкет в Института за международни отношения. Той изразил готовността на управляващите кръгове на Англия да постигнат споразумение с Германия по всички въпроси, които „вдъхновяват света с тревога“. Халифакс заявил по-специално:
«В този вид нова атмосфера бихме могли да обсъдим колониалния проблем, въпроса със суровините, търговските бариери, „жизненото пространство“, ограничаването на оръжията и всички други въпроси, засягащи европейците»5.
Нацистите били открито и официално поканени за ново преразделяне на света. Но за чия сметка Германия трябвало да разреши въпроса с „жизненото пространство“? Това беше отговорено през 1933 г. от консервативния вестник The Daily Mail, който е рупор на британския финансов капитал. Той предложил на нацистите да изземат „жизнено пространство“ от СССР. Английското правителство предлагало да се решат всички европейски дела без участие на Съветския Съюз и за негова сметка.
Както вече споменахме, през юни 1939 г. в Лондон в дълбока тайна били проведени преговори с нацистите чрез упълномощения представител на Хитлер по четиригодишния план на Волтат. Той бил интервюиран от министър Хъдсън и най-близкия съветник на Чембърлейн- Хорас Уилсън. През юли същата година Волтат отлетял за втори път до Лондон и преговорите били възобновени. Във втория кръг на преговорите Уилсън поканил Волтат и след това германския посланик Дирксен да започнат тайни преговори за широко споразумение. Това споразумение трябвало да включва споразумение за разделяне на сферите на влияние в глобален мащаб и за премахване на „смъртоносната конкуренция на общите пазари“. В същото време британският империализъм планирал да „даде на Германия“ преобладаващото влияние в Югоизточна Европа “.
От своя страна Дирксен в донесение в министерството на външните работи на Германия от 21 юни 1939 г. указвал, че преговорите между Волтат и Уилсън обхванали политически, военни и икономически положения. и. Сред политическите разпоредби специално място било отделено на пакта за ненападение и пакта за ненамеса. Този пакт за ненамеса трябвало да включва
«…разграничение на жизнените пространства между великите държави, особенно между Англия и Германия»6.
При обсъждането на въпросите, свързани със сключването на тези два пакта, британското правителство обещало на Хитлер, че в случай на подписването на тези пактове Англия ще се откаже от своите гаранции за Полша, които току-що били предоставени на тази държава. Това означавало, че британското правителство се съгласило да остави въпроса за Данциг и „полския коридор“ (коридор през полската територия, свързващ Германия с Източна Прусия) по преценка на Германия. Тоест в случай на подписване на пактовете, Германия би могла да "реши" този въпрос едно към едно с Полша, без никаква намеса от страна на Англия. Освен това, по време на преговорите, Уилсън потвърдил пред Волтат, че в случай на сключване на пактове между Великобритания и Германия британската гаранционна политика всъщност ще бъде премахната. Дирксен в своя доклад отбелязал по този въпрос:
«Тогава Полша ще бъде, така да се каже, оставена сама лице в лице с Германия».
Всичко това означавало, че владетелите на Англия били готови да дадат на Полша да бъде разкъсана от германския империализъм по онова време, когато мастилото, подписало британските гаранции за Полша в случай на нападение от Германия, още не било изсъхнало. В случай на англо-германско споразумение, целта, която си поставили Великобритания и Франция, започвайки преговори със Съветския съюз, щяла да бъде постигната. Възможността за най-бърз сблъсък между Германия и СССР би се увеличила.
Политическото споразумение между Англия и Германия трябвало да бъде допълнено с икономическо споразумение, което щяло включва тайна сделка за разделяне на колониите, за разпределение на източници на суровини, за разделяне на пазарите за стоки, както и споразумение за голям заем за Германия.
И така, британският империализъм разчитал на трайно споразумение с Германия при бъдещото ограбване на света, както и на „канализирането“ на агресията на Хитлер на изток, срещу неговия съюзник Полша и срещу СССР. Чудно ли е че фалшификаторите на историята са замълчавали и изопачавали тези факти в продължение на 80 години, опитвайки се да прехвърлят проблема от здравата глава на болната, криейки факти, които са решаващи за правилното разбиране на историческата ситуация, в която войната е станала неизбежна?
Към края на лятото на 1939 г. вече нямало съмнение, че управляващите класи и правителства на Англия и Франция не искали да попречат на хитлеристка Германия да отприщи война. Напротив, тези правителства направили всичко възможно, за да подбудят Германия срещу Съветския съюз чрез тайни сделки и тайни споразумения, чрез провокации. Това е факт. Нека някой се опита да опровергае този факт.
Освен това било ясно, че срещу СССР може да се формира обединен империалистически фронт, състоящ се от Германия, Италия, Англия, Франция, САЩ и Япония.
Какво означавало това? Това означавало, че към есента на 1939 г. СССР се оказал пред избор:
а) да приеме, за самозащита, предложението на Германия за пакт за ненападение; по този начин било възможно да се осигури удължаване на мирния период за определен период, което може да се използва за по-добра подготовка на всичките му сили за отблъскване на евентуална атака от страна на агресора;
б) да отхвърли предложението на Германия за пакт за ненападение; като по този начин позволи на провокаторите на войната от Англия, Франция и САЩ незабавно да потопят Съветския съюз във въоръжен конфликт с Германия в такава ситуация, която била напълно неблагоприятна за СССР, с пълната изолация на страната ни.
В такива обстоятелства съветското правителство било принудено да сключи с Германия пакт за ненападение. Тази стъпка била далновидна и мъдра. Това до голяма степен предопредели изхода на Втората световна война, благоприятен за СССР и всички миролюбиви народи.
И до днес се среща грубата клевета, че сключването на пакта с хитлеристите влизало в плановете на «агресивната» политика на СССР. Всъщност Съветският съюз непрекъснато се стремял да има споразумение със западните неагресивни държави срещу германо-италианските агресори. Но споразумението е реципрочен акт. Ако СССР беше търсел споразумение за борба срещу агресията и войната, тогава Великобритания и Франция системно отхвърляли такова споразумение. Те предпочитали да провеждат политика на изолиране на СССР, политика на отстъпки на агресорите, политика на насочване на агресията към Изтока срещу СССР.
САЩ не останали в страни от такава политика. Те всячески я поддържали. Що се отнася до Морган, Рокфелер, Mелон, Aстор и други американски милиардери, те продължавали да инвестират в германската тежка индустрия. Те помогнали на германските капиталисти да доразвият своята военна индустрия, снабдили Хитлер и Германия с гориво, ценни суровини и готови машини. Целта на американския капитал била ясна: голяма война в Европа обещавала огромни печалби на Морган, Малън, Рокфелер и други американски финансови магнати.
Това означавало, че Англия била готова за ново преразделяне на света в съюз с Германия. А САЩ финансово подкрепили Германия и я подготвили за нова война, което означавало да се подпали голям европейски пожар, да се отслабят всички конкуренти наведнъж и да диктува волята си на всички участници във войната.
В такава обстановка на Съветския Съюз оставал един изход: да приеме предложението на хитлеристите за пакт. Това бил в сложните условия най-добър ход от всички възможни изводи. Историята се повтаряла, но на нов цикъл. През 1918 г. Съветска Русия бе принудена да сключи Брест-Литовския мир с Германия поради изключителната враждебност на западните сили. През 1939 г., 20 години след Брест-Литовския мир, СССР е принуден да сключи пакт с нацистите поради същата враждебност между Великобритания и Франция.
От какво е недоволна буржоазията?Клеветниците все още говорят за факта, че СССР не е трябвало да се съгласи да сключи пакт с Германия. Тези разговори и "аргументи" са смешни. Нека клеветниците отговорят защо Полша, имайки съюзници в лицето на Англия и Франция, през 1934 г. се съгласява на пакт за ненападение с нацистка Германия, докато Съветският съюз, намиращ се в най-неблагоприятни условия, не може да се съгласи с такъв пакт в 1939 г.?
Нека клеветниците отговорят защо Великобритания и Франция, които доминирали в Европа, се съгласили на съвместна декларация за ненападение с Германия през 1938 г., докато СССР изолиран благодарение на политиките на Англия и Франция, не можел и не трябвало да се съгласи на такъв пакт с германците? Не е ли факт, че от всички неагресивни европейски държави Съветският съюз бил последният, който се съгласил на пакт с нацистка Германия? Факт.
И така, от какво са недоволни буржоазните фалшификатори на историята? Те са недоволни от факта, че Съветският съюз успял да използва съветско-германския пакт за ненападение в трудни условия, за да укрепи защитните си сили.
Фалшификаторите са недоволни от факта, че Съветският съюз успял да предотврати възможността за създаване на единен капиталистически фронт срещу съветската държава. Пактът с Германия създал предпоставките за последващо формиране на антихитлеристка коалиция, за която по това време западните сили дори не мислели.
Фалшификаторите са недоволни от факта, че правителствата на Англия, Франция и САЩ не успели да тласнат нацистка Германия към война със Съветския съюз към този момент.
Фалшификаторите са недоволни, че пактът за ненападение направил невъзможно разгръщането на Втората световна война, като атакува Съветския съюз. Пактът означавал пълен крах на скандалната стратегия на Мюнхен.
Фалшификаторите са недоволни от факта, че благодарение на споразумението с Германия изчезнала заплахата от нападение срещу СССР от Япония- съюзник на Германия в антисъветския блок. Ако не беше пактът за ненападение с Германия, Съветският съюз можеше да се окаже в трудно положение, когато трябваше да води война на два фронта.
Защо? Защото в този момент нападение на Германия над СССР от запад би означавало нападение на Япония от изток. През август 1939 г. боевете край река Халхин-Гол достигнали своя връх. Но японското правителство отказвало да разреши конфликта мирно. Напротив, то привличало войски към съветската граница в очакване на германските действия. Когато е подписан германско-съветският пакт за ненападение (23 август 1939 г.), японското правителство на Хиранума подава оставка (28 август 1939 г.). Правителството на Абе, което го заменило, побързало да се съгласи на мир със СССР.
Така следствие от подписания пакт с Германия била ликвидацията на война на Далечния Изток за СССР.
Фалшификаторите са недоволни от факта на тяхната лъжа, че СССР уж е отприщил Втората световна война с пакта си с Германия, не отминава. Тези клеветници знаят, че истинската отговорност за войната е от една страна, на германския империализъм, а от друга, на правителствата на Англия и Франция, които били на власт през втората половина на 30-те години. Хитлер и германските тръстове не биха се осмелили да влязат във война без помощта на британските и френските „умиротворители“.
Чембърлейн, Деладие и други «умиротворители» на Хитлер готвили за СССР капкан. Но в него те влезли сами, защото първия удар на хитлеристката агресия се насочил на Варшава, Париж и Лондон. Това означавало, че политиката на сталинския СССР била правилна, най-изгодна за световната работническа класа. Това обстоятелство също не дава покой на клеветниците и фалшификаторите на историята.
Фалшификаторите са недоволни от факта, че сталинисткият Съветски съюз не се е превърнал в безволева кукла в ръцете на англо-френския империализъм, а е провел своята независима политика в свои интереси и в интерес на миролюбивото човечество.
Фалшификаторите и фашистите са недоволни от факта, че Съветският съюз е успял в тази ситуация да прокара границите си далеч на запад и да блокира пътя на Вермахта от Полша по-нататък на изток.
Фалшификаторите и настоящите фашисти са особено недоволни от факта, че задачата на хитлеристките армии се усложнила: те трябвало да започнат настъплението си срещу СССР не от линията Нарва-Минск-Киев, а от река Сан, която била на стотици километри западно от най-важните центрове на Съветския съюз.
Буржоазията все още е недоволна от факта, че сталинисткият СССР не е кървял до смърт в Отечествената война, не е умрял, а е излязъл победител от войната. Подобно злонамерено недоволство от СССР, което не спира от 80 години, може да се счита за доказателство, че политиката на сталинисткия Съветски съюз е единствената правилна и напълно отговаря на реалната ситуация.
Създаване на «източния» фронтСключвайки с Германия пакт за ненападение, съветското правителство нито на минута не се съмнявало, че рано или късно хитлеристите ще нападнат СССР. Тази увереност произтичала от основните политически и военни нагласи на германските фашисти. Тя се подтвърдила от практическата дейност на хитлеровото правителство в предвоения период.
Съветското правителство било изправено пред неотложната задача да създаде „източен“ фронт срещу германската агресия, да изгради отбранителна линия близо до западните граници на белоруските и украинските земи и по този начин да организира бариера срещу безпрепятственото движение на германските войски на изток .
Какво било необходимо за това? Необходимо било да се обединят Западна Белорусия и Западна Украйна, които са завладени от полските панове през 1920 г., със Съветска Белорусия и Съветска Украйна и да се преместят там части на Червената армия. Било невъзможно за колебание по този въпрос. На 1 септември нацистка Германия атакува Полша. Под ударите на Вермахта полската държава се разпадала пред очите на хората. Полската армия била победена и разпръсната, съпротивата срещу врага била нестабилна. Полското правителство и върховното командване на армията избягали. Механизираните войски на Хитлер бързо се придвижили до източната полска граница, без да срещат сериозни препятствия. Биха могли да окупират белоруските и украинските земи, преди съветските войски да пристигнат там.
На 17 септември 1939 г. по заповед на съветското правителство части на Червената армия преминали предвоенната съветско-полска граница, окупирали Западна Беларус и Западна Украйна и започнали изграждането на отбранителна линия там. Линията на отбрана до голяма степен съвпадала с прочутата „линия на Кързън“, която била установена на Версайската конференция на силите победителки в Първата световна война. .
Няколко дни по-късно съветското правителство подписало пактове за взаимопомощ с балтийските държави. Според тези пактове е предвидено за разполагане на гарнизони на Червената армия на територията на Естония, Латвия и Литва, организиране на съветски летища и създаване на военноморски бази.
Така фундамента на «източния» фронт против хитлеровия фашизъм бил заложен. Не е трудно да се разбере, че създаването на този фронт било не толкова дело за безопасност на СССР. Това било направено в интерес на всички миролюбиви държави, които така или иначе водили борба с хитлеровата агресия.
Въпреки това досега буржоазните клеветници и фашистите продължават кампанията си срещу социализма и сталинисткия СССР, обвинявайки го в агресия срещу „беззащитни малки държави“. Тези клеветници често се позовават на Чърчил, но основно припомнят неговата дейност срещу Съветска Русия през 1918-1920 г., както и речта във Фултън през 1946 г. Но мошениците усърдно „забравят“, че този политик правилно е разбрал действията на СССР върху създаването на „източен“ фронт срещу фашизма. На 1 октомври 1939 г. Чърчил, тогавашен министър на флота, говори по радиото. След поредица от враждебни атаки срещу Съветския съюз той заяви:
«Фактът, че руските армии трябваше да бъдат на тази линия, беше абсолютно необходим за сигурността на Русия срещу германската заплаха. Във всеки случай позициите са заети и е създаден Източният фронт, който нацистка Германия не смее да атакува. Когато миналата седмица хер фон Рибентроп беше призован в Москва, това беше направено, за да се запознае с този факт и да признае, че плановете на нацистите по отношение на балтийските държави и Украйна трябва да бъдат прекратени. ».
По този начин се изказали и редица американски политици от т.н. «команда на Рузвелт».
Но още един въпрос изисквал решение. Към края на 1939 г. в западна посока сигурността на СССР била горе-долу установена. Но това не можело да се каже за северната граница. Там, на разстояние 32 км от Ленинград, имало финландски войски. По това време финландското правителство било ориентирано към Берлин и било готово, заедно с Хитлер, да се противопостави на Съветския съюз. От предните позиции на финландската армия, където Вермахтът можел да се появи всеки момент, било възможно да се стреля по Ленинград от далекобойни оръдия.
Тази ситуация станала нетърпима. Съветското правителство било наясно, че финландските управляващи кръгове се стремят да завладеят Ленинград и района около града при възможност. В тези управляващи кръгове имало много фашистки елементи - големи капиталисти и земевладелци, които били най-тясно свързани с нацистите. Нацистите били водещият ешелон на финландската армия. Не случайно през лятото на 1939 г. във Финландия пристига началникът на Генералния щаб на сухопътните войски на Германия генерал Ф. Халдер. Той дошъл да инструктира висшето ръководство на финландската армия с цел да подготви съвместна атака срещу Съветския съюз. Нямало съмнение, че финландското фашистко правителство е в съюз с нацистите и че Финландия се подготвя като трамплин за нападението на Германия срещу СССР.
Ясно е, че всички опити на съветското правителство да установи добри отношения с финландското ръководство са били неуспешни. Финландското правителство едно след друго отхвърляло всички приятелски предложения на СССР, които били насочени не само към гарантиране на сигурността на Съветския съюз, но били и изключително полезни за Финландия. По този начин финландското правителство отхвърлило предложението на Съветския съюз за преместване на финландската граница на Карелския провлак с няколко десетки километра, въпреки че на Финландия било предложено два пъти повече територия в Съветска Карелия за това. Финландското правителство също отхвърлило предложението на СССР за сключване на пакт за взаимопомощ, като по този начин показало, че сигурността на СССР от Финландия остава незащитена.
В отговор на съветските добросъседски и взаимноизгодни предложения финландското правителство, подстрекавано от нацистите, организирало редица провокации на границата и провело други враждебни действия. Така фашистка Финландия започнала война със Съветския съюз. Резултатите от тази война са добре известни. Границите на СССР в Ленинградска област бяха изместени и сигурността на страната на северозапад се увеличи.
Това изигра важна роля в защитата срещу агресията на Хитлер. Германските войски и финландските съучастници трябваше да предприемат офанзива в северозападната част на СССР, не близо до самия Ленинград, а от линията, която се намирала на 150 км от града. До голяма степен благодарение на това Червената армия успя да защити Ленинград.
През зимната война срещу фашистка Финландия СССР побеждава финландската армия и има пълната възможност да окупира цяла Финландия. Но Съветският съюз не се съгласил с това, не поискал никакво обезщетение от финландския народ за възстановяване на военните му разходи, както би направила всяка империалистическа сила. СССР ограничила своите желания до минимум. Тези желания били ясно посочени в мирния договор с Финландия. СССР не преследвал никакви други цели, освен осигуряване на сигурността на Ленинград, Мурманск и Мурманската железница.
Как се държали англо-френските „умиротворители“ в тази ситуация? Било известно, че финландското правителство е съюзник на хитлеристка Германия. Но англо-френските лидери на Обществото на нациите веднага застанали на страната на фашистка Финландия. Чрез Лигата СССР бил обявен за "агресор", като по този начин Англия и Франция открито одобрили и подкрепили войната срещу Съветския съюз, започната от финландското правителство. По това време Обществото на нациите вече се е омърсило с постъпката и насърчението на японските, германските и италианските агресори. По заповед на англо-френските империалисти Лигата на нациите послушно гласувала резолюция срещу СССР и я изгонила от Лигата.
Но това не е достатъчно. Във войната на Финландия срещу Съветския съюз Великобритания и Франция помагали по всякакъв начин на финландските фашисти. Финландия постоянно била насърчавана да продължи войната. Англия и Франция усилено снабдявала Финландия с оръжие и подготвяла хиляди експедиционни корпуси за изпращане там.
През трите месеца на войната срещу СССР Англия прехвърлила във Финландия 101 самолета, около 200 оръдия, стотици хиляди снаряди, въздушни бомби и мини. Самият премиер Чембърлейн признава това в речта си в Камарата на общините на 19 март 1940 г. В същото време френският премиер Деладие казал на Камарата на депутатите, че Франция е прехвърлила 175 самолета, около 500 оръдия, 5500 картечници, милион снаряда и различни други оръжия за Финландия за войната със СССР.
Плановете на империалистите на Англия и Франция били добре изразени в меморандум, който британското правителство предал на Швеция на 2 март 1940 г. Бележката гласяла:
"Съюзните правителства разбират, че военното положение на Финландия става отчаяно. След внимателно обмисляне на всички възможности, те стигнаха до заключението, че единственото средство, чрез което те могат да окажат ефективна помощ на Финландия, е чрез изпращане на съюзнически войски и те са готови да изпратят такива войски в отговор на финландското искане " 7.
По заявление на Чембърлейн «…подготовката за изпращането на експедиционните части беше извършена възможно най-бързо и експедиционната армия беше готова за изпращане в началото на март ... два месеца преди датата, която фелдмаршал Манерхайм бе определил за пристигането им». Тогава Чембърлейн добавил, че числеността на тези части достигала 100 000 човека.
Едновременно и френското правителство подготвяло първата си експедиционна сила от 50 000 души. И цялата тази военна дейност на Великобритания и Франция се е състояла във време, когато тези страни не са проявявали никаква активност на фронта срещу нацистка Германия. Там се провела т.нар. „Странна война“.
Тази „странна война“ става по-разбираема, когато се смята, че военната помощ за Финландия срещу СССР е била само част от по-широк план на англо-френските империалисти. В Бялата книга на шведското външно министерство има документ, принадлежащ на шведския външен министър Гюнтер. Относно изпращането на британски войски във Финландия, Гюнтер пише:
«…изпращането на този контингент от войски беше част от общия план за атака срещу Съветския съюз ... този план ... започвайки от 15 март, ще бъде влязъл в сила срещу Баку и дори по-рано - през Финландия»8.
Плановете за атака на Великобритания и Франция срещу СССР с участието на Турция и Иран бяха потвърдени от документи от Бялата книга на германското външно министерство. Тази книга е препечатана след войната от германското информационно бюро.
Документите в тази книга9 представлявали телеграфна кореспонденция на френските генерали Вайганд и Гамелин в 1940 г. Фактът, че плановете за атака срещу Съветския съюз са измислени от империалистите на Великобритания и Франция, се потвърждава и от френския политик А. Керилис в книгата си "Де Гол- диктатор". Керилис посочва по-специално:
«Съгласно този план, чиито основни характеристики бяха очертани от Пол Рейно10, в писмо, което съм запазил, моторизираната експедиционна сила, ако се приземи във Финландия, през Норвегия, бързо ще хвърли безпорядъчните орди на Русия и ще отиде в Ленинград. .»11.
Прякият план за нападение срещу СССР във Франция е разработен от гореспоменатите генерал Уейганд и де Гол. Уейганд, който тогава командвал френските войски в Сирия, се похвалил, че: „... с малко подкрепления и двеста самолета, той щеше да превземе Кавказ и да влезе в Русия като нож в масло“. Що се отнася до Гамелин, през 1940 г. той разработва втори план за превземането на съветския Кавказ от обединените англо-френски сили. В центъра на този план било унищожаването на петролните полета в Баку, Грозни и петролното пристанище Батуми с помощта на авиация на далечни разстояния. Целта на този план бил да лиши СССР от петрол, да го отслаби на юг, да окупира Кавказ и Кубан, а след това от по-благоприятни позиции да се пазари с Хитлер за по-нататъшното разделяне на Съветския съюз.
След войната станало ясно, че от средата на 1939 г. подготовката на англо-френските правителства за атака срещу СССР била в разгара си. Империалистите искали да започнат война срещу Съветския съюз вместо война с Германия. Усилията на британското правителство да постигне споразумение с хитлеристите за това кой какво ще получи при поражението и разчленяването на СССР стават разбираеми.
Но тези планове на империалистите се провалиха. До края на зимата на 1940 г. Финландия е победена от Червената армия и е принудена да се предаде, въпреки огромните усилия на Великобритания и Франция, които призовали белите финландци да продължат войната, независимо от всичко. На 12 март 1940 г. е подписан съветско-финландският мирен договор. Това означавало, че отбраната и сигурността на СССР срещу агресията на Хитлер била подобрени на север, в Ленинградска област. Линията на отбраната била отхвърлена от Ленинград на северозапад със 150 км до Виборг.
Но „източният“ фронт на отбраната на СССР имал огромен прозорец в Прибалтика. През трите балтийски държави Германия имала лесен и бърз път за атака срещу Съветския съюз. Били сключени пактове за ненападение с балтийските държави, но там нямало реална защита. Подобна била ситуацията и на юг. Молдавия и Буковина били официално обединени със СССР, но там нямало части на Червената армия, които биха могли да държат отбраната в румънско и унгарско направление.
За да бъде завършен фронтът на отбраната срещу нацистката агресия по цялата линия от Балтийско до Черно море, било необходимо да се затворят тези „прозорци“. В средата на юни 1940 г. съветските войски влизат в Естония, Латвия и Литва. На 27 юни 1940 г. части на Червената армия влизат в Буковина и Молдова, която е откъсната от Румъния от Съветска Русия след Октомврийската революция. Войските веднага заели отбранителни позиции по старите граници. Така формирането на „източния“ фронт срещу агресията на Хитлер е завършено.
Англо-френските правителства продължили да се карат и да обвиняват СССР в агресия поради създаването на "източен" фронт срещу нацистите. Това е разбираемо, тъй като позициите на Съветския съюз били укрепени и шансовете за незабавна атака и поражение на СССР намалявали донякъде. Империалистите на Великобритания и Франция разбирали, че създаването на „източен“ фронт е от полза не само за съветския народ, но и за народите на цяла Европа, в полза на демокрацията срещу фашистката тирания. Но това, което СССР направило за народите на Европа и демокрацията през 1940 г., не съответствало на плановете на западния империализъм, който се нуждаел от военен грабеж и установяването на фашистки режим в собствените си страни.
Тогава правителствата на Англия и Франция обявили за „нарушаване на националните права“ на Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша. Те не искали да признаят, че действията на Съветския съюз целят да предотвратят превръщането на тези страни в безсилни колонии на хитлеристка Германия, в плацдарм за най-удобното нападение срещу СССР. Всичко това било против експанзионистичните планове на британския империализъм.
Англия и Франция разбрали, че става въпрос за създаване на пречка за напредването на германските армии във всички области, където това е възможно. Те разбрали, че Съветският съюз се стремил да организира силна отбрана, за да може по-късно, в случай на военна агресия срещу него, да премине в контранастъпление, да победи войските на Хитлер и да създаде възможност за свободно развитие на европейските държави. Но това развитие на събитията противоречало на плановете на западния империализъм. Нямало други начини да победят агресията на Хитлер, но правителствата на Англия, Франция и САЩ не се нуждаели от бърза и пълна победа над нацистка Германия. Те се нуждаели от война в Европа, но война, която щяла да върви изцяло според плановете им за преразпределение на света и ограбване на народите. И тези планове бяха осуетени от СССР.
По същото време обаче британското правителство разположило войските си в Египет. То направило това въпреки протестите в самия Египет, в Европа и дори в САЩ. Правилно ли беше да се направи в този момент? Напълно правилно. Необходимо било да се блокира с всички сили пътя на агресията на Хитлер към Суецкия канал, да се защити Египет от опитите за покушение от нацистка Германия, да се организира победа над нацистите в Северна Африка и да се предотврати превръщането на Египет и Либия в колонии на германския империализъм. Само враговете на демокрацията или лудите могат да твърдят, че тези действия на британското правителство са агресия. СССР не претендира за това.
Правилно ли е постъпило правителството на САЩ тогава, кацайки войските си в Мароко? Той направи това въпреки протестите на мароканците и пряката военна съпротива на френското правителство на Петен, чиято власт след това се разпростира върху Мароко. Правителството на САЩ също постъпило правилно при тези специфични обстоятелства. Необходимо е да се създаде база за противодействие на фашистката агресия в Западна Европа, необходимо е да се лиши правителството на Хитлер от суровини, удобни бази и силни точки в Северозападна Африка. Действията на САЩ създадоха възможност за освобождаване на Франция от нацистка окупация и колониално потисничество. Само враговете на демокрацията или лудите могат да разглеждат тези действия на САЩ като агресия. СССР не разглежда тези действия като агресия.
Но ако тези правителства са действали правилно в тази ситуация, макар и много далеч от своите граници, тогава може ли съветското правителство да бъде обвинено в „агресия“? Фактите са следните. До лятото на 1940 г. е организиран „източен“ фронт срещу нацистка Германия. СССР разположило войските си възможно най-на запад от Ленинград, Москва, Киев, Минск. Това беше единственото средство за блокиране на пътя за настъпление на германските войски на изток, за създаване на силна отбрана, за да се премине в контранастъпление и заедно със съюзниците да се победи цялата хитлеристка армия. Това било единственото средство да се предотврати превръщането на миролюбивите европейски страни в хитлеристки колонии. Само враговете на демокрацията или лудите могат да определят тези действия на съветското правителство като агресия.
Правителствата на Чембърлейн и Деладие със сигурност не били луди. Но те квалифицирали политиката на съветското правителство за създаване на „източен“ фронт срещу фашизма именно като агресия. Те организираха изключването на СССР от Обществото на нациите. Не ечудно. Правителствата на Англия и Франция действаха като адвокати и чиновници на Хитлер, като врагове на демокрацията и съучастници на фашизма. Британският и френският империализъм е брат на германския империализъм. Като цяло направиха едно в опитите си да унищожат СССР и съветския социализъм, да го ограбят, да превърнат съветските хора в свои роби и да преразделят останалия свят. Тогава не се получи. Следователно буржоазни клеветници и фашисти все още се борят със сталинисткия СССР, тъй като могат да очернят неговата политика, но не и да я победят.
Но какво би станало, ако съветската власт не беше създала „източен“ фронт срещу фашизма през 1940 г.? Какво би станало, ако отбранителната линия, още преди германската атака, беше преминала не по линията Виборг-Каунас-Белосток-Брест-Лвов, а по старата граница Ленинград-Нарва-Минск-Киев?
Това веднага прави възможно нацистите да спечелят пространство от стотици километри. Германският фронт ще се приближи до Ленинград, Москва, Минск и Киев на 200-300 км. Това би ускорило значително напредването на Вермахта дълбоко в СССР, би ускорило падането на Киев и цяла Украйна. Това би довело до превземането на Москва, превземането на Ленинград от обединените сили на Германия и Финландия и би принудило СССР да влезе в дългосрочна отбрана някъде по линията Архангелск-Волга-Каспийско море. СССР би загубил наведнъж до 70% от цялата тежка и военна индустрия и селско стопанство и щеше да бъде доведен до ръба на бедствието.
Подобно неблагоприятно положение на СССР би позволило на Германия да освободи 40-60 дивизии на изток и да ги изпрати при превземането на британските острови и да подсили германско-италианския корпус в района на Египет и Либия. Това можело да доведе до факта, че британското правителство ще трябва да избяга в Канада, а Египет и Суецкият канал да попаднат в ръцете на Хитлер.
Но това не е всичко. Оказвайки се в най-трудната ситуация, СССР би бил принуден да изведе по-голямата част от войските си от границата с Манджурия и да ги прехвърли на запад, за да засили отбраната срещу Германия. Това би позволило на Япония да освободи до 30 от своите дивизии в Манджурия и да ги хвърли срещу Китай, Филипините, превземането на Югоизточна Азия и в крайна сметка срещу въоръжените сили на САЩ в Тихия океан.
Разбира се, Германия и Япония на Хитлер в крайна сметка щяха да бъдат победени. Но отсъствието на „източен“ фронт срещу Германия през 1940 г. би довело до факта, че войната ще се проточи още 2-3 години, т.е. щеше да приключи не през 1945 г., а през 1947-48 г. А това са допълнителни милиони жертви и огромно унищожаване на производителните сили.
Конец 2-й части. Часть 3.
РП
1 «Архив Дирксена». Записка «О развитии политических отношений между Германией и Англией за время моего служебного пребывания в Лондоне», составленная в сентябре 1939 г.
2 Между СССР и Францией уже был пакт 1935 г., но к нему не была принята военная конвенция — по в
