Обявяването на студена война от САЩ на Китай, както за първи път по отношение на СССР, има отбранителен характер. Империализмът се страхуваше от СССР, а днес се страхува от Китай и неспособен да нанесе военно поражение на врага, се стреми да ограничи нарастването на влиянието му с превантивни мерки. Но има и разлики между новата студена война и старата. Бързото развитие на Китай създава условия за обединяване на силите около него, насочени към промяна на световния диктат на колективния Запад. Тази формула е една стъпка под формирането на лагера на мира и прогреса от страните на социализма и народните демокрации, но може да се окаже по-стабилна в сегашните условия.

Сега, както никога досега, е ясно, че „великите сили“ на Запада, представляващи незначително малцинство от държави се опитват по инерция да диктуват волята си на останалия свят, без да искат да вземат предвид фактът, че международната ситуация се е променила. И тук максимално се проявява тяхната реакционна същност – задържане на развитието на останалия свят, насаждане на най-мракобесните форми на светоглед и разлагащи се образци на буржоазната култура.

След разпадането на СССР, Съединените щати и техните съюзници от НАТО, под прикритието на борба с международния тероризъм и установяване на демокрации от западен стил, намериха нов предлог за борба срещу движения, целящи национално освобождение. И сега, когато Китай се превърна в най-големия партньор на африканските страни, Западът говори за необходимостта от драстично засилване на борбата срещу международния тероризъм на „черния континент“. Подобни процеси протичат и в Латинска Америка, където САЩ с всички средства се опитват да попречат на реализирането на съвместни проекти на КНР с всички страни, които се противопоставят на диктатурата на Вашингтон. Да не говорим за натиска върху страните от Югоизточна Азия, където Западът се опитва да организира гражданска война в Мианмар, както и да настрои Индия, Япония, Филипините срещу Китай, използвайки тайванския фактор. Сега борбата срещу Китай се превръща в битка срещу много страни. Целта е все същата – да се раздели света на части и да се възстанови хегемонията на евро-американската олигархия. Зад лозунгите за свобода и права на човека се усеща гнусната миризма на хитлеризъм.

В момента комунистически Китай се превръща в алтернативна сила на западния империализъм. Китай заявява интереса си към развитието на други народи и държави. Ще помогне ли нарастващото влияние на Китай за разпространението на марксизма и борбата за комунизъм?

Другарят Сталин в доклад пред актива на московската организация на РКП(б) указвал:

„След октомврийската победа навлязохме в третия стратегически период, в третия етап на революцията, който има за цел преодоляването на буржоазията в световен мащаб. Колко дълго ще продължи този период е трудно да се каже. Във всеки случай няма съмнение, че ще бъде дълготраен, както няма съмнение, че ще има своите приливи и отливи. Световното революционно движение навлезе в отлива на революцията в този момент и този отлив, поради редица причини, за които ще говоря по-долу, трябва да бъде заменен от прилив, който може да завърши с победа на пролетариата, но може няма да завърши с победа, а да бъде заменен от нов отлив, който от своя страна трябва да бъде заменен от нов прилив на революция. Ликвидаторите на периода, през който преминаваме, казват, че настъпилото затишие е краят на световната революция. Но те грешат, както грешаха и преди, в периодите на първия и втория етап на нашата революция, когато всеки отлив на революционното движение беше предприет за поражението на революцията.

Такивва колебания вътре във  всеки етап от революцията, вътре имат стратегически период.

Какво означават тези колебания? Казват ли, че позицията на Ленин за нова ера на световната революция е загубила или може да загуби своето значение? Разбира се, че не! Те само казват, че революцията обикновено се развива не по права възходяща линия, в порядъка на непрекъснато нарастване на подем, а чрез зигзаг, чрез напредване и отстъпление, чрез приливи и отливи, закаляване на силата на революцията в хода на развитието и подготвя окончателната си победа."

Тези думи са казани от Сталин през 1925 г., след края на Първата световна и Гражданската война. Но това изобщо не ни пречи да оценим ситуацията в наше време, ръководейки се от теоретичните положения, изложени в този доклад.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. можем да констатираме отлива на революционното движение и стабилизирането на капитализма в полза на силите на световната реакция, които успяха временно да се отърват от главния си враг и да отложат смъртта си. В същото време унищожаването на СССР и социалистическия лагер изобщо не доведе до пълно унищожаване на лагера на световната революция. Останаха КНР, КНДР, СРВ, Лаоска НДР и Куба, чието съществуване и развитие не само дразни световния империализъм, но и го заплашва.

При това е важно да уточним, какво се подразбира под стабилизация. Сталин пише:

„Но какво е стабилизация? Това не е ли стагнация и ако стабилизацията е в застой, може ли да се приложи към съветската система? Не. Стабилизацията не е стагнация. Стабилизацията е консолидиране на тази позиция и по-нататъшно развитие. Световният капитализъм не само се е укрепил въз основа на тази ситуация. Той отива по-далеч и се развива напред, разширявайки сферата си на влияние и умножавайки богатството си. Не е вярно, че капитализмът не може да се развива, че теорията за разпада на капитализма, изложена от Ленин в неговия "Империализъм", уж изключва развитието на капитализма. Ленин напълно доказа в своята брошура за империализма, че растежът на капитализма не премахва, а предполага и подготвя прогресивния разпад на капитализма.

Така имаме две стабилизации. Капитализмът се стабилизира на един полюс, затвърждава постигнатата позиция и се развива. На другия полюс съветската система се стабилизира, консолидира завоюваните си позиции и върви напред по пътя към победата.

Кой кого — в това е същността».

След унищожаването на СССР и социалистическия лагер започва нов етап в историята на западния неоколониализъм и борбата срещу беззащитните срещу агресорите държави. През цялото това време, от 1991 г. насам, САЩ и страните от НАТО организираха военни нахлувания, държавни преврати и сваляха неприемливи правителства. Онези, които оказаха яростна съпротива, се оказаха под най-тежките икономически санкции, търговска блокада и политически натиск. Без разбиране на тази обща картина е невъзможно да се разбере логиката на конфронтацията във всяка страна по света, като се вземат предвид нейните специфични особености.

Както указвал Сталин:

„Стабилизацията при капитализма, като временно укрепва капитала, в същото време ще доведе до изостряне на противоречията на капитализма: а) между империалистическите групи от различни страни; б) между работниците и капиталистите на всяка страна; в) между империализма и колониалните народи на всички страни."

От перечислените от Сталин признаци на този момент може да отделим два.

Първо- обективното има засилване на противоречията между основните западни империалисти, представени от САЩ, Европейския съюз, Великобритания, от една страна, и Руската федерация, Турция и Иран като империалисти от „втория ешелон“.

Второ- има обективни противоречия между пролетариата и капиталистите. Но при липсата на комунистически актив, способен да внесе елемент на съзнание в елемента на недоволството, тази конфронтация не надхвърля икономическите изисквания и следователно не е опасна за буржоазията.

Що се отнася до третата характеристика – противоречието между империализма и колониалните народи – поради факта, че международният дневен ред се е променил значително от 1926 г., днес колонии в стария смисъл на думата няма и те са официално обявени за „независими държави“. Но това съвсем не означава, че колониализмът е изчезнал, той също се е променил в съответствие с духа на времето. Този колониализъм в нова форма може да се види в страните от Африка и Латинска Америка, където западните корпорации експлоатират бедните страни. Разбира се, западните „правозащитници“ не виждат нищо от това, а ако го виждат, то за показ и между другото.

В сегашните условия трябва да се отбележи, че във всяка комунистическа страна се води класова борба при условия както на специфични вътрешни обстоятелства, така и при външен империалистически натиск. Разбира се, от една страна това укрепва връзките между народите на тези страни, тъй като без усилия в тази посока империализмът ще има възможност да раздели отношенията им. Но от друга страна, комунистическите страни нямат подкрепа сред пролетариата на Запад, тъй като местните широки маси са под влиянието на олигархията, която с всички сили се опитва да култивира шовинизъм и антикомунистически настроения. Поради тези обстоятелства комунистическите страни трябва да засилят контактите си с антизападните режими, което укрепва позициите и на двете страни. Например, нарастването на икономическото и политическото влияние на КНР дава възможност за успешно разцепване на западните капиталисти, лишавайки ги от монолитната им организация и привличането на страните от Африка и Латинска Америка, извеждайки ги от зоната на влияние на Запада.

Изхождайки от казаното, можем условно да разделим картата на мира на няколко части:

1. Комунистически страни, тъй като властта във всички тези страни се упражнява от комунистическата партия. Във всяка една от тези страни има вътрешна борба между прогресивните сили, които се застъпват за непримирима борба срещу капитализма, и реакционните сили, насочени към прекратяване на тази борба. В момента тези страни не работят толкова за изграждането на комунизъм, колкото са заети със задачата да оцелеят в лицето на икономическия и политически натиск от Запада.

2. Лагерът на реакцията са страните от колективния Запад, начело със САЩ. Благодарение на действията на Китай този лагер също няма единство, но все пак е обединен от желанието да запази господството си на всяка цена.

3. Антизападните режими заемат междинна позиция. От една страна, те са партньори с КНР и други комунистически страни единствено поради съществуващите противоречия със западните страни, тъй като местната буржоазия е заинтересована да запази властта си, а следователно и капитализма с всички произтичащи от това последици. От друга страна, те могат успешно да търгуват с Европа и САЩ и в същото време практически нямат политически контакти с тях.

Буржоазията на тези режими естествено е разделена на условни „патриоти“, стремящи се да запазят властта на основата на олигархичен консенсус при възникващия държавен монопол, и „западняци“, разчитащи на олигарси, изцяло контролирани от Запада.

Някои от тези режими, като във Венецуела или Сирия, са леви, полусоциалистически. Други, като Руската федерация, са открито враждебни на комунизма, участват само в политиката на умиротворяване на пролетариата и формиране на империалистическо мислене в него. Има и такива като Ислямска република Иран, които се съпротивляват на западния империализъм, но в същото време по своята същност са абсолютно реакционни поради господството на религията. Така, въпреки всички различия, тези режими са обединени в съпротивата на западния империализъм, поддържането на капитализма в своите страни и сътрудничеството с комунистическите страни.

Ако говори по-широко, то участниците в глобалната световна политическа програма може да разделим на два лагера:

1. Западен. Включва всички страни от колективния Запад и техните сателити по света. Въпреки вътрешнополитическата разпокъсаност, НАТО остава нейна основна ударна сила. Но все по-явните центробежни тенденции в самия Европейски съюз, както и натрупването на противоречия между САЩ, Великобритания и Европейския съюз, показват, че НАТО, въпреки твърденията за единство, няма да продължи дълго в историческа перспектива. В същото време за оцеляването на Запада е необходимо да се разруши сегашната система на международните отношения, тъй като в нейните рамки той не е в състояние да запази позициите си при равни условия и обективно губи от Китай.

2. Антизападен. Основната роля тук играе Китай като основна икономическа, политическа и военна сила, заинтересована от премахването на западната хегемония. От това се интересуват и други комунистически страни, както и спомагателни сили под формата на антизападни буржоазни режими. И първият и вторият се интересуват от собственото си оцеляване, но класовите цели се различават коренно. Пред партиите на комунистическите страни изникнаха нови задачи - да устоят на новата Студена война и да не допуснат да бъдат унищожени придобитите от тях придобивки. Буржоазните антизападни режими по своята същност са заинтересовани от запазването на капитализма и в този исторически момент са ситуационните партньори на КНР.

Сега пред нас стои задачата по-марксистски да характеризираме текущата световна повестка и да указжем на това, накъде се движи историята.

Изхождайки от ставащите процеси в световната политика, може да съставим характеристика на текущия исторически момент:

1. Интензивното развитие на Китай, нарастването на неговото икономическо и политическо влияние поставя западния капитализъм пред сериозна заплаха от изтласкване от световните пазари, загуба на печалби, а оттам и икономическо и политическо влияние.

2. Китай, инвестирайки пари в развитието на страните от Азия, Африка и Южна Америка, както и разширявайки сътрудничеството с тях в икономиката и политиката, увеличава влиянието си и по този начин ги извежда от западната зона на влияние. Разбира се, с политиката си Пекин по някакъв начин "обвързва" тези държави към себе си. Но при дадените обстоятелства не би могло да бъде другояче.

3. В такива условия не се говори за революционен процес, но действията на КНР, РФ, ИРИ и КНДР, както и други антизападни режими в борбата срещу американския империализъм стесняват неговите възможности и „хранителна база“ , който служи на каузата на мира.

От тази точка трябва да започне разглеждането на международния дневен ред и новата Студена война, насочена към забавяне на развитието на Китай, който успешно осъществява излизане на своя капитал с глобалия проект "Един пояс, един път", заставайки на пътя на империалистичеки САЩ и събирайки около себе си все повече подръжници. Но новата Студена война, която САЩ обявиха на КНР е само пролог към нова световна война, която ще се различава значително от двете предишни. И пълномащабната подготовка, за която вече е невъзможно да се скрие.

Продължение…

К. Киевский
29/11/2021