Вече седмица т. нар. световни медии, отдавна превърнати в рупор на англо-американския империализъм, раздухват истерия: Русия готви инвазия в Украйна! Като пример, едно от заглавията, публикувани от британското издание на Mirror: „Вътре в украинските окопи в стил Първата световна война, на 150 фута от огромните руски сили за нахлуване“ (каква интензивност на патос!). Публикуват се снимки от местопроизшествието: смели украински войници позират в окопите, демонстрират оръжие пред журналисти. Това трябва да впечатли западните читатели. Вярно е, че снимките от фронтовата линия са направени в района на Песок (Донецка област), следователно ужасните „руски нахлуващи сили“ са милицията на ДНР, състояща се предимно от местни жители. С една дума, британските журналисти решиха да се състезават с "британските учени".
Освен това западните медии съобщават с тревога как войските на „изключително враждебната“ (дефиницията на министъра на сигурността на Обединеното кралство) Русия се насочват към украинската граница... близо до Елня. Както каза американският сатирик Амборс Берс, границата е въображаема линия между две държави, разделяща въображаемите права на едната от въображаемите права на другата. И след като границата е въображаема линия, защо да не си представим границата на Украйна близо до Елня! Освен това западният човек на улицата няма представа къде е тази Елня, той невинно вярва, че Украйна е някъде между Сирия, Либия и Полша, така че журналистите, независими от собствената си съвест, могат да издават всякакви „птици“ и да пишат заглавия с всякаква степен на жълтото.
Всички тези глупости дават повод за шеги, но самата ситуация е сериозна. Настъпва нов кръг на империалистическата борба. Американската империя неизбежно губи статута си на световен хегемон: съюзниците не се подчиняват, враговете почти не се страхуват. Призракът на Студената война излезе от скрина и военни експерти отново говорят за ядрен апокалипсис. Китай е обявен от САЩ за нова империя на злото, срещу която е необходимо да се хвърлят всичките сили на „свободния свят“, където Русия е средство за приближаване до китайските граници. Някога могъщият сталинистки СССР помогна на социалистически Китай, днес крехката буржоазна Русия се превърна в „стратегическа височина“ в северозападната част на непски Китай.
Освен това, дори ако олигархичната Руска федерация не е сравнима по икономически и политически потенциал с Китай, тя все още е основен конкурент на Съединените щати в региона и следователно е призната за враг на „цивилизования свят“ номер две или може би три. Страшен сън на англо-американските империалисти е обединението на Русия и Китай във военно-политически блок. Използвайки метода на моркова и тоягата, но действайки основно с тоягата, империалистите се опитват да забият клин между двете най-големи държави. Засега без осезаем успех, а агресивната политика на санкции и подготовката на военни провокации само тласка Путин в прегръдките на китайските му другари, което буди още по-отчаян гняв в „империята на доброто“.
Агонизиращи, американските империалисти се държат като бесни плъхове, които се втурват към всеки и изгризват всичко, на което се натъкнат, всявайки хаос и дестабилизация във всички региони, където успяват за да отслабят конкурентите. С особено усърдие световният хегемон се опитва да подпали Европа, да предизвика ново общоевропейско клане. А през 2014 г. с хищните си челюсти Вашингтон грабна Украйна – „задния двор на Русия“. Заедно с американския хищник, Британия, вечно бърборещият след него чистач, се втурна към украинските земи. И толкова твърдо Великобритания „влезе“ в Украйна, че според политически анализатори (http://k-politika.ru/britaniya-gotovit-novuyu-krymskuyu-vojnu/) започва да изхвърля своя „голям брат“. Основната задача на киевския режим, освен да разпродаде черноземното лакомство е да развали буржоазна Русия с всички налични средства и ако нещо се случи – „да се бори до последния украинец“. И именно този „случай” се опитват да разиграят с всички сили.
Америка открито провокира война между Русия и Украйна, като иска да превърне последната във втори Афганистан. Военната паника нараства в Европа. Дори "неутрална" Швеция заяви готовност да се защитава срещу "руската заплаха". Както съобщават медиите, на 25 декември Стокхолм повиши нивото на бойна готовност на въоръжените сили на Кралство Швеция. Върховният главнокомандващ на шведските въоръжени сили с фамилно име - може би иронично - Байдън съобщава:
„Сега цялото внимание на Европа и Съединените щати е приковано към Украйна и Русия и това, което се случва е невероятно. Чувстваме се отговорни, не седим със скръстени ръце и не чакаме, имаме повишена бойна готовност да защитим страната си. Готови сме да действаме своевременно при различни сценарии и не само в близост до нашите граници."
Европейският съюз разбира, че Америка заедно с Великобритания я подготвят за ролята на жертвена коза, но оплетена от всички страни в нишките на американския капитал, не може да направи нищо за да се спаси и бие безпомощно като муха в паяжина.
В същото време позицията на Руската федерация е изключително нерешителна и пасивна, въпреки че говорим за въпроси, касаещи минути на държавната сигурност. Дори в атмосфера на тотална антируска истерия, правителството на Путин се опитва любезно да подвие опашка пред Запада.
На неотдавнашна прес-конференция Путин съобщил:
„Сега ни казват: война, война, война. Създава се впечатлението, че може би подготвят трета военна операция? И ни предупреждават предварително: „Не се намесвайте, не защитавайте тези хора. Ако се намесите – ще последват такива и такива нови санкции”. Вторият вариант е като цяло създаването на такава „анти-Русия” на тази територия с постоянно помпане на съвременни оръжия, с промиване на мозъци на населението. И след това, под прикритието на тези нови оръжейни системи, да се насочат радикалите да разрешат проблема в Донбас с въоръжени средства. Но трябва да мислим за перспективите за осигуряване на нашата сигурност дори не днес или следващата седмица, а в близко бъдеще. Как трябва да живее Русия с това? През цялото време да следят какво ще стане там и кога ще се "прецакат"?
Нашите действия ще зависят не от хода на преговорите, а от безусловното осигуряване на сигурността на Русия днес и в историческа перспектива. В тази връзка ясно и твърдо дадохме да се разбере, че по-нататъшното движение на НАТО на изток е неприемливо. Какво е неразбираемо тук? Поставяме ли ракети близо до границите на Съединените щати? Не. Съединените щати дойдоха в нашата къща със своите ракети, те вече са на прага на нашата къща.
Не е ясно защо се сетиха за сигурността сега- в края на 2021 г., а през 2014 г. не се сетиха и блажено призоваваха, като Котарака Леополд всички да живеем в дружно.
Такава пасивност и показно миролюбие са продиктувани от слабостта на буржоазната държава, т.к. командващата класа на олигархията е страхлива и нерешителна, страхува се от конфликт със Запада. И без одобрението на олигархията в пазарната икономика държавното ръководство ще остане с гол тил. Затова вече осем години Русия води безплодна дипломация, опитвайки се да преговаря с Европейския съюз, Великобритания и САЩ за спазването на вехтите „мински споразумения“, които украинските власти открито плюят, а комисарите на ОССЕ нагло игнорират. Фашисткият режим в Киев можеше да бъде ликвидиран още през 2014 г., когато войниците на въоръжените сили на Украйна бяха „сварени“ в котлите на Дебальцево и Иловайск, но страхливата руска буржоазия предпочете да удуши победоносното контранастъпление на силите на ЛДНР и принудиха републиките да се предадат де факто. И сега цялата логика на ситуацията диктува признаването на ЛДНР и сключването на споразумение за военна защита на републиките, но буржоазната Руска федерация се страхува от санкции, страхува се от изолация от Запада.
Трябва да се добави, че тук въпросът не е конкретно за руските олигарси. Буржоазната класа по принцип е страхлива, дори когато става дума за защита на собственото си буржоазно отечество, какъвто беше случаят с Франция през Втората световна война. Времената, когато буржоазите се катереха по барикадите и прочуто гилотираха благородниците, отдавна са отминали. Днес капиталистите са смели само по отношение на слабите безпомощни страни от "третия свят", които очевидно не са в състояние да отвърнат на нарушителя. А действията на американските империалисти в Украйна не са признак на сила, а на страх: страхувайки се да влязат открито във войната срещу „авторитаризма на Путин“, те се опитват да напомнят украинската армия с военни средства, за да я настроят след това към Руската федерация, въпреки че разбират, че тя е обективно неспособна да заплашва Русия...
В допълнение към слабостта на пазара на РФ, позицията му също е противоречива: от една страна, Русия признава суверенитета на украинската буржоазна държава и Донбас като част от Украйна, а от друга страна, говори за марионетката на Зеленски, арогантно договарящ със САЩ и Европа за съдбата на украинския народ и народа на Донбас.
Нещо повече, сега Путин явно търгува със Съединените щати за неутралитет в Студената война не подкрепяки Китай. Публичното предложение на МВнР за сключване на споразумение със САЩ и НАТО не е нищо повече от „пакт“, признаващ сферата на влияние на Руската федерация в Източна Европа. Това е цената, за която Путин е готов да предаде приятелството си с Китай .
Възможна ли е пълномащабна война с въоръжени сили? Това е най-малко вероятният сценарий, тъй като руската олигархия не го подкрепя. Буржоазната Руска федерация ще се страхува от военни провокации до последно. Войната е възможна само ако Съединените щати принудят въоръжените сили на Украйна да започнат мащабна операция срещу ЛДНР, всъщност да се самоубият, в който случай ще видим нещо подобно на горещата фаза от 2014-2015 г.
Ако се случи война, ще възникне въпросът: победата на коя страна е по-желана от гледна точка на класовата борба? Лесно е да се каже: чумата е и в двете ви капиталистически къщи и ще е вярно. Въпреки това, докато пролетариатът на Украйна и Русия няма собствена партия, той е принуден да избере по-малкото от двете злини. Хипотетичната победа на Руската федерация и силите на ЛДНР над украинската армия, която унищожава собствения си народ, и изгонването на американо-британските „варяги“ от Украйна биха били по-малкото зло. Такъв изход от събитията може да донесе редица прогресивни неща: 1) избавление от страданията на жителите на Донбас, измъчени от гражданската война; 2) освобождаване на народа на Украйна от нацисткия тираничен режим; 3) възможността местните комунисти да излязат от нелегалност. И накрая, поражението на режима в Киев ще отслаби влиянието на американския империализъм в региона.
Тук може да се възрази: та нали влиянието на руския империализъм ще расте. Но трябва да се разбере, че американският и руският империализъм не са равни нито по потенциал, нито по степен на реакционност. Отслабването на американския империализъм като най-агресивен и мощен, а следователно и най-реакционен, от гледна точка на международното изравняване на класовите сили е прогресивна мярка. За комунизма е много по-добре да има много малки и слаби империалисти, отколкото да има един силен.
Но за да не се налага на руските и украинските пролетарии постоянно да избират по-малкото от многото злини, ние комунистите и класово съзнателните работници, трябва да работим за създаване на партия от болшевишки тип. Глупаво е да се надяваме на катастрофа, която уж ще събуди класовото съзнание в масите и те сами ще издигнат лидери и ще организират партия „отдолу”. Преди решаващите събития трябва да имаме време да подготвим достатъчен брой марксистки кадри, за да можем да подемем агитация сред масите. Историческата практика показва, че десетина болшевики са достатъчни за един среден град. Затова долу с маловерците, които хленчат, че сме твърде малко и нищо няма да се получи! Не трябва да отслабваме, а да засилваме нашата пробивна пропаганда, завладяваща умовете на напредналите пролетарии на Русия, Украйна и други страни, за да счупим след това врата на всички олигархични правителства, които предават народа си на всяка крачка.
Р. Огиенко
31/12/2021
