Когато узнаеш подробно за «Сталинския план за преобразуване на природата» — такова име в бита получила Комплексната програма по научно регулиране на природата, осъществявата в СССР в края на 40-те — началото на 50-те години — това е величие просто потрясава! И придава огромна гордост за човешкия гений, който се оказал способен така добре да познае и овладее могъщите сили на природата, като успял да я превърне от враг във верен другар — заставил да служи на човека.
У нас зародил се в страната, където този план е разработен и даже започнал успешно да се осъществява — във Великия СССР, и ние имаме всички основания да се гордее с това. Защото това нашите бащи и деди започнали да въплъщават в живота този план — това им позволило да го направи социалистическия способ на производство, безразделно господстващ в СССР.
Капитализмът ни не може да мечтае за това! Това не позволява неговия гнил корен, на който той съществува — частната собственост на средствата за производство.
Друга работа е социалистическата държава, където трудовия народ сам управлява своята страна, и където няма никакви капиталисти и никакви експлоататори. Там действително интересите на трудовите хора превишават всичко — цялата икономика на социализма работи на удовлетворение на техните потребности.
Може да се казже едно, че ако Сталинския план за преобразуване на природата се беше напълно претворил в живота (защо не се е станало, ние ще говорим отделно), Съветския Съюз можеше без всякакво съмнение, да се нарече страната на построения комунизъм. Потребностите на съветските хора щяха да бъдат удовлетворени с лихва, а промишлеността на СССР щеше толкова да застигне развитите капиталистически страни, че шансове за икономическо (а значи и политическо!) преживяване на системата на капитализма в света нямаше да останат никакви.
Ние не преувеличаваме. Защото Сталинския план по преобразуване на природата си бил поставил за цел решаването на главния въпрос за жизнеосигуряване на човечеството за всички времена — въпроса с изхранването, защото да се реши той в Съветския Съюзе се събрали и решили един път завинаги. Селското стопанство на СССР се планирало да се издигне до такава висока степен, която да позволи в пълна степен да се удовлетвори цялата нарастваща потребност на съветските хора от хранителни продукти. (И не само хранителни, трябва да се каже, че селското стопанство в много отношения се явява основа на промишлеността — тя и доставя суровини.)
Не случайно, както си спомнят съвременниците на Й.В. Сталин той считал че комунизма практически ще настъпи тогава, когато хляба в страната започнат да раздават на населението безплатно, а кодато събеседниците на Сталин се удивили, как може, бесплатно, Сталин ги поканил към прозореца и ги попитал: «Какво виждате?» — «Река, другарю Сталин». — «Вода?» — «Вода». — «А защо няма опашка за вода? Ето виждате, вие и не се замисляте за това, може ли да има у нас в държавата такова положение и с хляба».(Ф. Чуев «140 беседи с Молотов», ТЕРРА, 1991 г.)
Хлябът е предоставен на гражданите по потребност съвършенно безплатно! (И не само хляба, но и плодовете, зеленчуците месо,то рибата и пр.)
Само след три години след началото на реализацията (примерно 1948 г.) Комплексната програма по научно регулиране на природата започнала да дава резултати. В 1951 г. производството на месо и бекон в СССР нараснало с 80 % (в това числе на свинско — 100 %), мляко — 65 %, яйца — 240 %. Рязко се повишили добивите от селскостопански култури, в т.ч. зърнови — на 25-30 %, овошки — 50-75 %, билки — 100—200 %. Отчитайки че в обработката се въвеждали и нови земи (поливни и мелиорирани), зърното в страната станало толкова много, че в съветските столови и кафето в началото на 50-те г. заедно започнали да го дават безплатно! И това в страна, която едва преживяла страшна война с огромни разрушения!
Опасността от реализацията на Сталинския план по преобразуване на природата световния капитал осъзнавал много добре. Той бързо съобразил, с какво го заплашват.
Даже днес буржоазията сеплаши от него, а когато си спомни, то говори само за 1/100 част от него. Буржоазните източници на информация, започвайки с популярната Уикипедия, пишат за Сталинския план по преобразуване на природата изключително, като засаждане на полоси от дървета в някои региони в СССР. Фактически те подменят Сталинския план по преобразуване на природата — грамадна и разностранна програма, включваща в себе си едва ли не всички отрасли на съветското народно стопанство от биология и химия до енергетика и машиностроене, а Държавния план по засажданена горски полоси, изложен в Постановление на Съвета на Министрите на СССР и ЦК ВКП(б) от 20 октомври 1948 година «План за полезащитни лгорски насаждения, внедряване на сеитбооборот, строителство на микрояовири и водоеми за осигуряване на високи устойчиви добиви в степните и лесостепни райони на Европейската част от СССР», който, макар и да представлявал сам по себе си велик световен проект съзнателно и целенасочено въздействие на човека на природата, но явяващ се само част от глобалната Сталинска програма!
За държавния план по засаждане на горски полоси в СССР буржоазните СМИ разказват относително не лошо, и затова ние тук няма да повтаряме. Ние ще дадем тук тази информация, която практически няма да намерите, ако не знаете точно, какво да търсете.
Ред. РП
Програма за велико строителство и преобразуване на природата
В. А. Ковда
Социалистическата държава проявява постоянна грижа за максимално удовлетворяване на растящите потребности на съветското общество. В СССР се разгърна с нарастващи темпове мирно строителство във всички области от живота, бързо увеличаваща се численост и благоденствие на населението, непрекъснато расте неговото културно ниво.
Победата на социализма в нашата страна създала изключителни възможности за планомерно осъществяване на системи от мероприятия, коренно сменящи географията на Родината, отстранявайки неблагоприятните елементи в природна обстановка и създаващи на нови, по-благоприятни за човека природни условия.
Създадено е ново, рационално географско разполагане на промишлеността. Съветският народ усвои Севера и усвоява полупустините и пустините. Осушава обширни пространства от блата в Беларусия, в Колхида, в Западен Сибир, и се създават нови плодородни земи в планините Кавказ, Алтай, Памир.
Социалистическата държава, осъществява програма по велики сталински строежи на комунизма, програма по строителств на велики световни хидровъзли и канали, създаване на защитни горски насаждения, сеитбооборот и широко напояване, преобразува географската среда, приспособявайки ги към задачите на по-бързото развитие на производителните сили с цел ускоряване процеса на преход от социализъм към комунизъм.
Диаметрално противоположни процеси ние виждаме в света на капитализма. Цялата вътрешна и външна политика на империалистическите държави се определя от интересите по осигуряване на максимална печалба на монополистите.
Разбираемо е че в условията на капиталистическия строй, особено в съвременния период на неговото съществуване, проблемите по изменение и подобряване на географската среда в интерес на развитието на обществото остават неразрешими. (Става въпрос за екологичните проблеми, за които днес така много се говори в буржоазния печат. — прим. РП) Още повече, хищническата природа на капиталистическия строй води до унищожаване на естествените богатства, к влошаване на географичската среда. Например хищническото унищожаване на горите при капитализма води до развитие на засуха, ерозия на почвите, бурни наводнения или пресъхвания на реки. Исзтребването на растителност в сухите степи и пясъчни области се съпътстват от страшни черни бури и движение на пясъчните дюни. Монокултурата в полетата води до изтощаване на почвеното плодородие. Изхвърлянето на промишлени отпадъци унищожават рибните богатства в реките. (Всичко това днес ние виждаме в гигантски мащаби в капиталистическия свят, в това число у нас в Русуя. — прим. РП) В Калифорния, например, се изкореняват стотици хиляди плодни дървета за поддържане на високи цени на плодовете. (Същото стана и у нас на юг например, в Краснодарския край, където заради чуждестранните производители на плодове бяха унищожени посадените още в съветско време на огромни овощни градини с ценни сортове плодови дървета. — прим. РП) Бомбардировките на англо-американските пирати разрушават хидротехническите съоръжения на Корея, Виетнам. Причинителите на войните разпространяват колорадски бръмбари, готвят атомни бомби за унищожаване на градове и народи, използват престъпно бактериологическо оръжие. (Много интересна информация! Оказваа се колорадския бръмбар в СССР се появил съвсем не случайно. Това е резултат от измислена и целенасочена диверсия на световния капитал, най-вече американския, против първата в света социалистическа страна, за да не и се даде възможност в пълна степен да осигури на съветските хора важен хранителен продукт — картоф. — прим. РП)
Анархия, безплановост на производството и разпределението, конкуренцията на различните капиталистически фирми между себе си, частната собственост на земята и средствата за производство поставят непреодолими препятствия и граници за целесъобразно комплексно използване на природните ресурси в страните на капитализма.
Да вземем общоизвестния пример с Асуанската стена на река Нил в Египет. Тя се строила и надстроявала безкрайно дълго (около 70 години) и се използвала само за иригация, защото английските капиталисти в никаква степен не били заинтересовани в индустриализация на Египет.
Известно, че банкерския дом Дж. Морган дълги години спирал осъществяването на проекта по хидротехническо строителство на река Св. Лаврентий, преминаваща по границата на САЩ и Канада. Президентът Рузвелт безуспешно се опитвал от 1932 година да разгърне това строителство. Зад гърба на Морган стояла, както говорил американския сенатор Айкен, хиляда едри капиталисти, които повече били заинтересовани в това, да получат печалби, отколкото да осигурят благосъстояние на 136 милиона човека.
Енергията на реките в САЩ се използва едва на 40%. Хищнически се експлоатират богатствата в недрата и в преследване за максимални печалби, американските капиталисти оставят в земята значителна част от нефта, газта изпускат във въздуха и остават в шахтите до 1/3 от недобитите въглища.
Уместно е да си спомним една от великите световни злоупотребистанали при строителството на Панамския канал: 1,5 милиарда франка били разхищени от предприемачите и роздадени във вид на подкупи на длъжностните лица. Безславно се забъркали в тези афери строителите — братя Лесепс и инженер Айфел. (Ну, колосално разхищение при строителството на каквото и да било в буржоазна РФ няма да удиви. Тя отдавна изпревари всички предишни световни рекорди на капитализма. Една никому не нужна Сочинска Олимпиада колко струва! Не отстъпва и космодрума Восточний, над който вече ни се смее целия свят. — прим. РП)
Съществуващите в САЩ хидровъзли често имат едностранно предназначение: или само енергетическо или само иригационно.(Ето тази едностранност на производителните сили на капитализма ние днес виждаме. Даже ния дават, като "ефективност". Но на дело ефективно е именно комплексното използване, които капиталистическия способ на производство да се осъществи не е способен. Много са паметни през годините на Перестройката истериците, които говореха в съветските тогава още СМИ за това че тракторните заводи в СССР при необходимост мигновено били способни да се престроят на военна продукция и да произвеждат танкове, а не мирна селскостопанска техника. Може да се казже, че цялата кръпка от този пример проядоха. Само че това лошо ли е ако е нужно Родината да се защитава? Това капитализма не го интересува, колко човека от народа ще преживеят във войните, а социализма за самите хора съществува, за тяхното благо, а не за благото на единици, взели за себе си стопанисването на живота. — прим. РП) При това комплекса на останалите стопански въпроси не намира своето разрешение. Конкуренцията на железопътните компаний, съпротивата на собствениците на топлоелектростанций, конкуренцията между сухопътния и речен транспорт спират развитието на хидротехническото строителство в САЩ. (Тази конкуренция между компаниите от различните транспортни отрасли на икономиката уби в буржоазна Русия целия речен транспорт и свързаното с ниго уникално производство. А у нас в страната той беше най-евтин, а значи действително ефективни. Днес да се отиде където и да се отиде в Русия станало практически невъзможно — и цените хапят, и задръстваният по автомагистралите са такива, че там, където за доставка на товара се изисква един ден се налаг да се използват три. А това са сериозни икономически загуби. — прим. РП)
* * *
Унищожавайки капиталистическия строй, социалистическото общество осигурява всестранно, комплексно използване на природните богатства, целесъобразно е да се съчетава различните отрасли на народното стопанство, икономическите възможности на различните стопански и природни области на страната.
Принципът на комплексно, всестранно използване на природните ресурси се развивал и разширявал в Съветския Съюз с укрепването на съветската социалистическа държава. Волховската ВЕЦ се явила първи пример за комплексно използване на природните ресурси в интерес на различните отрасли от народното стопанство
Строителството на Днепровския хидровъзел разрешава проблема с беспрепятственото плаване по целия Днепър, осигурявайки електроенергия на промишлеността и мините в Южна Украйна, удовлетворявайки нуждите на градското стопанство и битовите потребности на населението на важния икономически район на юга на Съветската страна.
Във великите строителства на комунизма ние виждаме по-нататъшно развитие и разширение на комплексното използване на природните ресурси за различните отрасли на народното стопанство и различните икономически райони на страната.
Куйбишевският хидровъзел разрешава проблемите на електроенергетиката, речния и сухопътен транспорт, борбата със засухата и напояването на зърненитех култури, електрификацията на селското стопанство, използването на полезните изкопаеми, удовлетворяване нуждите на градското стопанство и населението от електроенергия.
Сталинградският хидровъзел, решава тези големи народностопански задачи, както и Куйбишевския хидровъзел, позволявайки допълнително напояване в Долното Заволжие на 1,5 милиона хектара земя, осъществявайки наводняване на 11,5 милиона хектара прикаспийски пустини за нуждите на животновъдството, осигурявайки вода на горските насаждения полезащитно и промишлено предназначение и включвайки в сферата на стопанското използване перлата на прикаспийската пустиня — Волго-Актюбинската низина.
Главният Туркменски канал и свързаните с него хидросъоръжения хармонично разрешават проблемите на енергетиката на Туркмения, транспортните връзки наи Арал с Каспий, напояването на площи от 1,3 млн хектара за производство на памук и субтропически култури, обводнявайки Каракумската пустиня на площ от 7 милиона хектара, което позволява да се развива интензивно овцевъдство и коневъдство, осигурявайки водоснабдяване на железните пътища и пристанища, нефтената и химическа промишленост на югозападна Туркмения, снабдяване с електроенергия и прясна питейна вода Туркменската ССР и Кара-Калпакски АССР.
Волго-Донския воден канал на името на В. И. Ленин комплексно разрешава въпросите на транспорта, напояването, наводняването, водоснабдяването, електрификацията на промишлеността и селското стопанство. Същото е характерно и за строителството в Южна Украйна и в Северен Крим.
Така всяка от великите сталински строежи на комунизма се отличават с изключително широк комплекс от народностопански проблеми, успешно разрешаеми от строителството.
Но с това не се изчерпват новите забележителни особености на икономическото значение на великите строежи на комунизма. Електроенергията на Куйбишевската и Сталинградската ВЕЦ се прехвърля в Московския и сродните с Поволжието промишленни райони. Вече се задават контурите на големите високоволтови енергосистеми, осигуряващи най-целесъобразно и ефективно използване на електроенергетичните ресурси на социалистическата държава в промишлеността, транспорта, селското стопанство на огромни пространства — от Астрахан до Горки и от Москва до Урал. (Така е била построена — уникалната Единна енергосистема на СССР, която безпроблемно снабдяваше цялата огромна страна с нейната мощна икономика, и даже позволявала експортирайки електроенергия в страните от социалистическите държави, докато не бе разрушен от реставрирания капитализъм. — прим. РП).
Куйбишевският и Сталинградски хидровъзели са свързани между себе си и едновременно служа за звена на по-общ план. Преди построените на Волга хидровъзли — Иванковския, Щербаковската, Угличската, строящите се Горковски и Молотовски съвместно с Куйбишевския и Сталинградски хидровъзели решават важната народностопанска задача за целесъобразно използване на водно-енергетическите ресурси на Голяма Волга, нейните транспортни и иригационни възможности, земеделски фондове в нейния басейн.
Каховският хидровъзел и Молочанското водохранилище в съчетание с Днепровския хидровъзел решават тази задача рационално използване на водно-енергетическите ресурси на Днепър, земеделските богатства и климата в Украйна и Крим, транспортните възможности на големите реки.
Такa, великите строежи на комунизма откриват нов етап в комплексното използване на природните ресурси в нашата Родина.
Великите сталински строежи на комунизма решават така сщо проблемите с водоснабдяването на пустините и сухите степи в интерес на тяхното пълно стопанско усвояване. Териториите на пустините и сухите степи са извънредно богати на полезни изкопаеми. Строителството на Сталинградския и Мингечаурски хидровъзели и Главния Туркменски канал решават тази задача.
По-нататък водоснабдяването на районите на Кара-Богаз Гола, Красноводск или Небит-Дага са сложен проблем. А между другото комуналното и промишлено стопанство в тези градове, израстващи в пустините се нуждаят от вода.
Осигуряването на вода ще позволи да се вдигне производителността на труда, да се създават нови ценности, да се създава в пустините културен живот.
Осъществяването на сталинската програма на велико хидротехническо строителство създава изключителни условия за по-нататъшно развитие на съветския сухопътен и воден транспорт. Евтината електроенергия от Куйбишевската, Сталинградската и Каховска ВЕЦ позволи да се осъществи широката електрификация на железопътния транспорт в нашата страна.
Перспективата на коренно преобразуване и общо разширение се открива за речния транспорт. Через система от канали Москва се свързва с Балтийско, Бяло, Азовско, Черно, Каспийско и Аралско морета. Плавателно значение има и Южно-Украинския канал.
Вече встъпи в строй Волго-Донския плавателен канал В. И. Ленина. Благодарение на пълноводността на водохранилищата значително нараства тонажа на съдовете. Открива се възможност за евтин воден транспорт по линиите Москва — Сочи, Архангелск — Астрахан, Москва — Астрахан — Красноводск — Тахиа-Таш.
Нарастват двустранните потоци от товари, следващи от отдалните райони и към столицата на нашата Родина, в много пъти намаляващи разходите по превоз на тези стоки.
Главният Туркменски канал, осигурява транспортна връзка на рек Сир-Дари, Аму-Дари и Аралско море с Каспий и неговите реки — Урал, Волга, Кура.
Цимлянското, Маничско водохранилища, Невинномиския канал (построен преди), идващи от реките Кубан и Волго-Донския канал обединяват басейните на реките Кубан, Дон и Волга.
* * *
Основоположниците и ръководителите на Съветската държава В. И. Ленин и Й. В. Сталин дават на електрификацията особенно място в развитието на страната. Още не завършила войната, довела до разгром на белогвардейщината и англо-франко-американските интервенти, когато под ръководството на В. И. Ленин и Й. В. Сталин бил съставен държавен план по електрификация на Русия.
Встъпвайки на VIII конгрес на Съветите в 1920 година, В. И. Ленин нарекъл плана по електрификация на съветска Русия втора програма на партията. «Нашата партийна програма не може да остане само партийна програма— говорил Ленин — Тя трябва да се превърне в програма на нашето стопанско строителство, иначе ще е негодна и като партийна програма. Тя трябва да се дополни от втора партийна програма, работен план по възстановяването на народното стопанство и довеждането и до съвременната техника. Без план по електрификация ние не можем да преминем към действително строителство»[1].
Й. В. Сталин в писмо, написано в март 1921 година до В. И. Ленин, със следните думи характеризира плана по електрификация на Русия: «Превъзходна, добре съставена книга. Майстерски написала действително единния и действително държавния стопански план без кавички. Единствен в наше време марксистски опит за полагане под съветска надстройка стопанскоизостанала Русия с действително реална и единствено възможна при днешните условия на технически-производственната база»[2].
Й. В. Сталин указвал на необходимостта незабавно практически да се пристъпи към осъществяването на този план. Разяснявайки значението на електрификацията в живота на Съветската страна, Й. В. Сталин говорил: «…Под електрификация на страната Ленин разбира не изолирано построяване на отделни електростанциий, а постепененй «преход на стопанството на страната, в това число и земеделието (курсив мой. — Й. Ст.), на нова техническа база, на техническата база на съвременното крупно производство», свързано така или иначе, пряко или косвенно, с делото на електрификацията»[3].
За ролята на електрификацията в създаването на социалистическото общество Й. В. Сталин писал: «На нас е нужно милиони 15—20 индустриални пролетарий, електрификация на основните райони в нашата страна, кооперировано селско стопанство и високо развита метална промишленост. И тогава ние няма да се страхуваме от нищо»[4].
Дореволюционна Русия заемала едно от последните места в световното производство на електроенергия, произвеждайки ежегодно 1,9 милиарда киловат-часа. Планът ГОЕЛРО предвиждал построяването в течение на 10—15 години на 30 районни електростанций с обща мощност от 1 милиард 500 хиляди киловата и годишна изработка на до 8,8 милиарда киловат-часа електроенергия.
Последващите успехи в развитието на икономиката на съветската социалистическа държава надминали предположенията на плана ГОЕЛРО. Към 1937 година Съветския Съюз изработвал ежегодно 36,4 милиарда киловатчаса электроенергия.
XVIII конгрес на ВКП(б), определя перспективите на прехода на Съветската държава към комунизъм, установил, че ръста на електроенергетиката в СССР трябва прогресивно да изпреварва развитието на промишлеността, създавайки постоянно устойчив резерв от електроенергия за социалистическата индустрия и селското стопанство.
Последователната линия на партията и съветското правителство за развитието на електрификацията в СССР осигурила в 1940 година доведе до годишна изработка на електроенергия до гигантска величина — 48 милиарда киловатчаса, което позволи на Съветския Съюз да заеме второ място в световния баланс от електроенергия.
За тези години бяха построени големи хидроелектростанции: Волховска, Днепровска, Свирска; на Волга — Иванковска, Угличска, Щербаковска; в Закавказието — РионВЕЦ, ЗаВЕЦ; в района на Ташкент — Чирчикска, и редица други. Независимо от това че Великата Отечественна война отвлече съветския народ от мирно строителство, а част от хидро и топлоелектростанцийте в Съветския Съюз се оказаха временно в окупираните территории и бяха разрушени от фашистските окупатори, Съветския Съюз не прекъснал строителството на електростанций в Кавказ, Средна Азия и Сибир.
В своята историческа реч пред избирателите на 9 февруари 1946 година Й. В. Сталин дал величественна програма на следвоеното възстановяване на народното стопанство и неговото икономическо развитие по пътя на създаване на материално-техническа основа на комунистическото общество. Успешното преизпълнение на първия следвоенен петгодишен план осигурил на Съветския Съюз в 1950 година изработката на 86,7 милиарда киловатчаса електроенергия. Великите строежи на комунизма след своето завършване ще осигурят допълнителна изработка на електроенергия в количества около 23 милиарда киловатчаса.
Нарeд с великите строeжи нa комунизма се съоръжават и големи хидроелектростанции в районите на градовете Горкои на Волга, в района на град Молотов на Кама, Мингечаурската ВЕЦ на Кура, Уст-Каменогорската ВЕЦ на Иртиш и др.
В близките 10—15 години Съветската държава и предстои, изхождайки от програмата за развитие на промишлеността в СССР, дадена от Й. В. Сталин в реч пред избиратели на 9 февруари 1946 година, да се доведе годишната изработка на електроенергия до 250 милиарда киловатчаса. (Изработката на електроенергия в 1988 година в СССР бе 1705 млрд. квтч. — прим. РП)
Съветската държава притежава гигантски хидроенергетически ресурси, с много превишаващи хидроенергетическите ресурси на другите страни.[5]:
СССР — 2 457 млрд. квтч.
США — 800 »
Бразилия — 528 »
Канада — 465 »
Франция — 51 »
О това, какво велико значение има всеки киловатчас електроенергия в промишлеността, може да се съди по интересните данни на акад. А. В. Винтер. Един киловатчас електроенергия позволява да се добие и достави от шахтите 75 килограма въглища, да излеят 50 килограма метал, да се произведат 10 метра памучни тъкани, да се произведат и опаковат 42 килограма захар, да се осигури електрострижене на 15 овце и т. н. За производството на една лека кола са необходими 1 500—1 800 киловатчаса.
За да се създаде мощен трактор и голям локомотив са, достатъчни съответно 5 хиляди и 60 хиляди киловатчаса електроенергия[6].
Електроенергията леко се трансформира в топлинна, светлинна, механична енергия, и както отбелязал В. И. Ленин, отличава се с голяма делимост и леко се предава на големи разстояния.
Всички тези свойства на електроенергията позволяват в условия на социалистическо общество да се използва, като универсално средство за механизация и автоматизация на всички производственни процеси с цел повишаване производителността на труда.
В Съветския Съюз непрекъснато нараства далечността и мощността на предаване на електроенергията. След пускането на Волховската ВЕЦ се е транспортирала енергия с напрежение 34 хиляди волта. ДнепроВЕЦ си е поставил задача да усвои напрежение от 165 хил. волта, Свирската ВЕЦ — 220 хил. волта. Строящите се гиганти на Волга изискват преход в напрежение от 400 хиляди волта.
Великите строежи на кммунизма, осигуряват допълнително производство от над 20 милиарда киловат-час електроенергия ежегодно, като ще изиграят решаваща роля в по-нататъшното повишаване на общото ниво на електрификация на страната, ускорявайки прехода към комунизъм.
Гениалната формула на В. И. Ленин «Комунизмът е Съветска власт плюс електрификация на цялата страна» намира своето въплъщение във великото строителство, осъществено по сталински план.
* * *
Блестящи перспективи се откриват за развитие на социалистическото селско стопанство в СССР.
Пустинният пояс заема в Съветския Съюз около 3 милиона квадратни километра. Площа на степите, подложени на засуха, също е голяма. В дореволюционна Русия засухите се повтаряли през 4—5 години, а в такива райони, като Поволжието — и през 2—3 години. Слабостта на едноличното селско стопанство и пълната незаинтересованост от царското правителство в борбата със засухата водели до жесток глад на селското население. На народни бедствия се сблъсквали помешчиците и кулаците, търгуващи с хляб. Достиженията на родната агрономическа наука, в частност, научните открития на Докучаев, Костичев, Измаилски, Тимирязев, не намерили приложение в дореволюционното земеделие на Русия.
В 1912 година в статията «Глад» В. И. Ленин писал: «Ограбвани от помешчици, смачкани от произвола на чиновниците, оплетени от мрежите на полицейските забрани и насилие, свързани от новата охрана на стражари, попове, земски началници, селяните също така били беззащитни против стихийните бедствия и против капитала, като диваци в Африка»[7]
Ограбването на селяните и разхищението на почвеното плодородие в царска Русия привели до това, че повторяемостта на засухите и глада с течение на времето нараствала. «През 1891 година гладът взел голямо количество жертви, а от 1897 г. почти непрекъснато следващи една след друга»[8].
Едва Великата Октомврийска социалистическа революция, унищожила помешчическия строй и победата на колхозното земеделие освободили oрачите в Русия от експлоатацията на помешчици, капиталисти и кулаци от ужасите на суша и глад. На мястото на 24—25 милиона еднолични селски стопанства израснали 123 хиляди колхоза, които имат развита техническа база във вид на 8 400 машинно-тракторни станций. Разсадници с развита техника в съветското земеделие се явяват 4 540 совхоза. Големи технически въоръжени и осигурени с агрономически ръководства, колхози, създадени на мястото на милиони селски стопанства са способни не само да се противопоставят на стихийните засухи, но и систематически да повишат плодородието на земите.
Машиностроителната промишленост на Съветския Съюз снабдява социалистическото земеделие с първокласни трактори, почвообработващи и комбайни. Само за петилетката — от 1946 до 1950 година — селското стопанство на СССР получило 536 хил. трактора, 93 хил. комбайна, 341 хил. тракторни плуга, 254 хил. тракторни сеялки. Химическата промишленост осигурила на колхозите и совхозите в СССР всички видове торове. Площа на поливните земи се увеличила в сравнение с навечерието на Отечественната война с 2 милиона хектара.
Над 90% от обработваемите земи в колхозите в 1950 година били обработвани с трактори, около 87% с плугове с резци. В структурата на посевните площи значително нараснала степента на техническите и фуражни култури.
Влиянието на стихийните фактори на времето започнали прогресивно да отслабват. Сушите започнали да се повтарят по-рядко. Ако в царска Русия сумарната продукция от зърнени култури е била не повече от 4—5 милиарда пуда, то Съветската страна ежегодно събирала около 7.6 милиарда пуда. Производството на пшеница в 1950 година било с 376 милиона пуда повече от 1940 година. В 1950 година средния добив от пшеница в 750 района на СССР била 100 пуда и повече[9].(Добивите от пшеница в буржоазна Русия в 2010 и 2012 г. не превишавали указания показател в СССР от 1950 година. — прим. РП)
Продукцията от маслени култури в СССР още в довоенния период значително превишавала продукцията от маслени в дореволюционна Русия. Производството на памук в предвоенния период се увеличило до 2.7 милиона тона.
Но сушите още достигат степните и лесостепни райони на Съветския Съюз, предзвиквайки неравномерност в добивите на колхозните и совхозни полета. Успешното преизпълнение на първия следвоенен петилетен план по възстановяване и развитие на народното стопанство поставило на преден план задача по пълно преодоляване на причините, предизвикващи сушите в основните зърнени райони на СССР.
За ролята на напояването В. И. Ленин още в 1921 година писал: «Напояването ни е много нужно и най-много пресъздава пейзажа, възражда го, премахва старото, укрепва прехода към социализъм»[10]. Й. В. Сталин говори за необходимост да се направи всичко възможно, за да се застраховаме от случайни суши[11].
Напояването позволява в условия на жарък слънчев пустинен климат, в полупустините и сухите степи напълно да се удовлетворяват всички потребности на растенията, да се получават изключително високи добиви от памук (до 100—150 центнера от хектар), ориз (до 150—170), пшеница (до 50—100). При напояване в слънчевия, топъл климат на Прикаспието, Туркмения, Крим, Азърбайджан леко може за една година да се получат до 2, 3 добива от селскостопански растения от всеки хектар поливна земя.
Новото напояване трябва да въвлече във влагооборот на напояваните земи във напояваните райони около 60 милиарда кубически метра вода.
В рамките на такава велика по дължина държава, какъвто се явява Съветския Съюз, влагата участвала в създаването на нови органични вещества няма да бъде в бъдеще загубена за човека. Кондензацията на парообразна влага и повторното и падане във вид на атмосферни валежи трябва с времето да осигурят смегчаване на климата и в прилежащите територий на сухите степи и пустини.
По площ на напоявани ами Съветския Съюз заема първо място в света.
Социалистическото земеделие благодарение на осъществяването на, строителството на нови напоителни системи, както казал Л. П. Берия, ще получи допълнително 0,5 милиарда пуда пшеница, 30 милиона пуда ориз, 6 милиона тона захарно цвекло. Великите сталински строежи на комунизма позволяват да се увеличи годишната продукция на памук с още 3 милиона тона.
Много важно е да се подчертае значението на сталинската програма на хидротехническо строителство и преобразуване на природата от тази страна, която е сравнително малко осветена в нашия печат.
Решавайки задачите по създаване на нови напоителни системи, въвеждайки сеитбооборот и горски защитни насаждения, ликвидирайки причините, предизвикващи засушаване, социалистическото земеделие едновременно решава много важния проблем с борбата с почвената ерозия. Ерозията на почвата, иначе казано е измиване или издухване на горния слой от почвата, в резултат от въздействие на държдовни води или силни ветрове нанасяйки много голяма вреда на почвеното плодородие.
Селското стопанство в капиталистическите страни не е в състояние да се справи с ерозията на почвите. Произволното разполагане на частни земеделски владения и зами без съответствие с релефа на местностите, конюнктурата, случайния и затова обикновенно нецелесъобразен състав на културите, отсъствие на сеитбооборот, а така също защита на полетата от прашни бури и дъждовни води с помоща на горски насаждения — всичко това наред с безплановото, хищническо използване на почвеното плодородие на горите и пасищата водят до това, че ежегодно на полетата се измива или издухва значителна част от обработваемия слой. Американският почвовед професор Пенни пише, че за последните 60 години почвеното плодородие в зърнените райони на САЩ са намалели с 40—50% в резултат от хищническото използване на земите. Директорът на Организацията на Обединените Наций по продоволствие и селско стопанство доктор Орр съобщил, че от ерозия е опустошена или силно изтощена четвърт част от площите обработваеми земи и пасища в САЩ.
Tова явление поразило днес селскостопанските райони в Австралия, Южна Африка, Латинска Америка. (Днес тази беда достигна и до Русия. И я доведе капитализма. В буржоазна Русия ежегодно от обработваемите склонове се изнася 500 млн. тона плодородна част от почвите, при това процесите на ерозия се проявяват, основно в зърнопроизвеждащите райони в Южните части на Руската Федерация.[12]. — прим. РП)
Чуждестранните другари идващи в нашата страна, в беседи питат, как стоят работите с ерозията на почвите. И когато съветските учени ги запознаят със сталинската програма по преобразуване на природата, с това, как в Съветския Съюз планомерно се осъществява закрепването на клисурите с помоща на специални гоески насаждения, как се поставят горски насаждения на границата на полята за защита от суховей и прашни бури, както и се въвеждат правилни сеитбообороти, как колхозния строй позволява на съветското земеделие целесъобразно да се разполагат на полета според релеефа и да се планира територията така, че да се исзключи възможността да се измие почвата въобще — всичко това произвежда огромно впечатление на слушателите.
В процеса на осъществяване на сталинската програма по преобразуване на природата нашето социалистическо земеделие успешно решава задачата по ликвидация на подвижните пясъци.
Делото за геноцид над палестинците пред ...
Русия: Градът обявен за извънредно полож...