На 3 юли семейните лекари в Латвия (лекари, водещи първичен прием на болните) решили да започнат безсрочна стачка. Причината за протеста — дългите опашки пред кабинетите, високите вноски на пациентите и малките заплати на персонала. Искането на лекарите — да се увеличи бюджетното финансиране на здравеопазването.

По време на стачката останалите на местата си медицински сестри и помощници на лекарите оказват минимална помощ на жителите на републиката и разяснявайки своите стачни искания.

Властите в Латвия се опитали да спрат стачката с даване изпълнението на задълженията на лекарите на интерни (студенти в горните курове в медицинските вузове), но студентите отговорили с единодушен отказ, защото са напълно солидарни с протестиращите.

Възникналата критична ситуация в здравеопазването в Латвия е — закономерно продължение от различните реформи и «оптимизации», проводими в предишните десетилетия от буржоазните правителства на републиката, заради някаква цел за подобряване на системата за здравеопазване. Но всъщност това се оказало не подобрение, а пълно разваляне на отрасъла. Латвийските реформи в медицинския отрасъл до болка напомнят всичко това, което се провежда днес в Русия: съкращаване на заплатите на медиците, увеличение на часовете на медицинските работници, фиксирано време на прием на болни, максимална бюрократизация на процеса «оказване на медицински услуги», унищожаване на числото лечебни учреждения, най-вече в селските местности, съкращаване на обема на безплатна медпомощ за населението и максималното разпространение на платената медицина, която всъщност се оказала абсолютно бездушна и с крайно ниско качество, а се декларира, както и в Русия, пряко противоположно — «достъпност и качество».

На дело се получило, че е достъпна тя само за тези, у които имат много пари. За бедните (1/3 от латишите се намират на границата на нищетата) услугите на лекарите стават съвършено недостъпни. На работниците в здравеопазването се  увеличава натоварването в пъти, заставяйки ги да работят на износ и съзнателно създавайки такива условия, при които те не са в състояние да обслужват всички, които се нуждаят от медпомощ. «Ако ми е нужно да спасявам една дама, аз не мога да спася друга. Защото аз имам две ръце! Един ще живее, но друг… ще умре! Поради недостиг на ръце ние не можем пълноценно да работим», — медсестра от отдела за интензивна терапия в болница Илга Елере.