Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2015 15:27 - Стахановско движение: какво е това труд за себе си II
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 381 Коментари: 0 Гласове:
0



 В края на 1943 г. по молба на московската работничка Е. Баришникова се зародило широко движение за подобряване на производ­ството, за изпълнение и преизпълнение на про­изводственните задания с малко число заети работещи. Подобряването в организацията на технологиите позволили на заводите от танковата промишленост без загуби за делото да се ликвидират 115 мал­ки цехове, 513 производственни участници и над 600 бригади. Благодарение на това са били освободени 2297 инженери, техници и служащи и 3790 квалифицирани работници. Освобождаващите се инженери, тех­ници и работници се използвали на други участъци и предприятия и в частности за възстановяване на промишлеността в районите, освободени от немските окупатори.

Стахановското движение по време на войната се явило могъщо средство за укрепване и могъщество на Съветския Съюз, залог за победа, ефективен път за подобряване благосъстоянието на широките маси. За първи път по време на войната (от 1942 година) редица стахановци в промишлеността, транспорта, селското стопанство, като новатори в производството били присъдени Сталински премии. Само за първите 2 години на войната над 50 хил. работници и служащи за самоотвержена работа били наградени с ордени и медали на СССР. Най-високо отличие на трудещите се е било званието Герой на социалистиче­ския труд.

Изпълнението на първата следвоенна пети­летка преминало в условия на мощен подем на Стахановското движение. То се разгърнало във форма на скорост­ни методи в минната промишлено­ст, масов преход на многостанъчни работи на тъкачни фабрики и т. н. Във цялата страна масов отклик получило движението, започнато от коломенските комсомолци за преход на канцеларските служещи в производството за изпълнение на недостатъчно квалифицирани работници. В трудната за селското стопанство 1946 година, когато силна засуха поразила значителна част от територията на страната, именно стахановците-колхозници показали пътя към невиждано високи добиви. Страна бързо се правила от руините, в плановете бил невиждан подем в развитието на цялата промишленост и селското стопанство на СССР. Основа, главна движеща сила на този подем трябвало да станат и станали съветските герои – стахановци.

Клеветници на Стахановското движение: отдавна слушаме вашия рев за това че в СССР бедния руски народ работел под заплаха от болшевишките палки, че рекордните показатели в съветската икономика достигнати не от свободни творци в цеховете и на полята на страната, а "в лагерите, невинни и измъчени жертви на 37–ма година", и тези на свобода, до всеки работещ стоял чекист с револвер и го принуждавал да работи. Но ние не сме лъжещи и не продажни истерици, затова спокойно и смело, по дела с факти в ръце отговаряме на вашия вой и пуритански сълзи. Четете  нас внимателно!

Вие плюете и си съчинявате собственни фантазии "за страшните сталински лагери", защото други аргументи нямате.

Вече не може да се отрече превъзходството на свободния труд над капитала, и затова на вас са ви казали просто да умъртвите сталинския СССР от официалната история. Глухо мълчите за това, как се е развивал икономическия потенциал на великата страна. Тези от вас, които днес имат високи академични титли явно са се учили в съветските ВУЗове лошо. Там вие сте си изгубили своята обективност. Вие така и не можахте (а няко можаха, но не открито) да признаят този прост факт, че хората не могат да бъдат заставени да работят много и добре.

В наемното капиталистическо робство, лековерно представяте европейската версия която вече много години вие възхвалявате и след Хрушчов представяте за истински социализъм, наемния работник се труди, за да преживее физически и да съхрани живота на семейството. Той категорично е отстранен от средствата за производство, и не влияе на разпределението на печалбата. Той е чужд на мислите за съхранение и подобряване на средствата за производство. На него му е безразлична съдбата както на отраслите, в които работи, така и в страната, в която живее. Наeмният работник при капитализма – това е социално-икономически квартирант, който винаги може да бъде изхвърлен, както за пределите на фирмите, така и за пределите на обществата, пълноправен член на който той себе си считал.

От друга страна, даже обективната необходимост в повишаване на производителността и качеството на продукцията, в модернизация на производството се приема от работника отчуждено, не като свой кръвен интерес, а като влошаване на своето положение, така както работника тук напълно очевидно е че ръста и модернизацията ще бъдат проведени за неговия разход, във вреда на неговото настояще и без всякакви оптимистични перспективи на неговото бъдеще.

Капитализмът произвежда роби – в отношение към чужда собственост, в отношение към чуждата собственост на страната. А роба да желае процветание не може даже на другия роб, не говорейки за рабовладелци или обслужващата на робовладелеца държава.

В този лежащ на повърхността на буржоазното общество "невидим", "незабележим" от апологетите на капитализма, закон за издиханието, показващ принципната разлика между наемния роб на капитала и свободния творец на комунизма: миньора Алексей Стаханов първи показал на дело, че такава твърда работническа стъпка към великата цел, кой е истинския стопанин на своята земя и как се строи щастливото Бъдеще – бъдещето на комунизма.

Материал подготовил В. Бородаенко          




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 795031
Постинги: 1768
Коментари: 230
Гласове: 359
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31