- Какво изучава политическата икономика.
Отначало малко за произхода на думата "политикономия". Тази дума се състои от гръцките думи: "политейа", което означава общественно устройство, и "ойкономиа", което се е образувало в резултат от сливането на две думи: "ойкос" — домостопанство и "номос" — закон. В буквален смисъл думата "политикономия" означава наука за законите на стопанството.
Като самостоятелна наука политическата икономика се развива с възникването на капитализма през XVI в. Буржоазните учени са предприемали много опити да определят предмета на тази наука. В най-голяма степен въпросите на политическата икономика са били разработени от класиците на буржоазната политическа икономика, и преди всего английскими учени А. Смит и Д. Рикардо.
Но истинска наука политическата икономика станала след революционния преврат, извършен от великите учители на работническата класа Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Там, където буржоазните икономисти разглеждат икономическите явления — стопка, пари, капитал — като отношения между вещи, Маркс разкрива отношенията между хората, класите, отношенията, които се натрупват в процеса на производство на материални блага. Марксиската политическа икономика дава единственно правилно, научно обяснение на явленията в икономическия живот на обществото.
Великият продължател на делото на К. Маркс и Ф. Енгелс — В. И. Ленин развил по-нататъкц марксистското икономическо учение. Обобщавайки новия опит в икономическото и политическо развитие на човечеството, той cъздал учението за империализма, като последен стадии на развитие на капитализма. Основите на политическата икономика на социализма са заложили съветските учени, сред които водеща роля принадлежи на Й.В.Сталин.
Марксистско-ленинската политическа икономика изучава отношенията, които се натрупват между хората в процеса на производство на материални блага, т. е. производственните отношения, законите на тяхното развитие. Но производственните отношения съществуват във взаимна връзка с производителните сили. Затова политическата икономика изучава производственните отношения, като форма на развитие на производителните сили на всяка общественно-икономическа формация. Тя разкрива вътрешното противоречие между тези две страни на този или друг способ на производство, като источник на неговото движение.
Политическата икономика — наука историческа, тъй като тя разглежда икономическите отношения в тяхното възникване, развитие и изчезване. "…Политическата икономия — писал Ф. Енгелс — по своята същност — историческа наука. Тя има работа с исторически, т. е. постоянно изменящи се материал; тя изследва преди всичко особенни закони на всяка отделна степен на развитие на производство и обмяна, и едва в края на това изследване тя може да установи немного, съвършенно общи закони, използвани за производство и обмяна въобще".
Независимо от това, че политикономиката изучава различни исторически епохи, и в СССР са съществували даже учебници с имена "Политическа икономика на капитализма", "Политическа икономика на социализма" и "Политическа икономика на докапиталистическите формаций", това не означава, че съществуват различни науки — една за капитализма, друга за социализма и т. н. Марксистската политическа икономика — единна наука, която изучава производственните отношения на всеки способ на производство в съответствие с неговите специфични икономически закони. В това и се заключава задачата на политическата икономива- да разкрие съдържанието на тези закони, да покаже характера на производственните отношения на даден способ на производство и неговата връзка с миналото и бъдещото развитие на човечеството, както от една формация расте друга, както растящите производителни сили подготвят и създават нови производственни отношения.
И така, политическата икономика е наука за развитието на производственните отношения на хората. Тя изяснява икономическите закони на развитие на производството, разпределението, обмена и потреблението на материални блага на различните степени на общественното развитие.
Политическата икономика — наука класова, партийна. Иначе и не може да бъде: изяснявайки същността на производственните отношения, политикономиката разкрива причината за произхода на класите, съдържанието на класовите интереси и така показва неизбежността на борбата между класите с непримиримите интереси. Законите и изводите на политическата икономика обхващат коренните интереси на всички класи. И е напълно закономерно, че всеки клас по-своем тълкува икономическите явления — буржоазията предпочита да ги скрие, а работническия клас пряко говори за него.
В капиталистическото общество съществуват два основни класа: буржоазия и пролетариат. Съответно се формира буржоазна политическа икономика и пролетарска политическа икономика. Съществуването на различни групи дребна буржоазия е обусловило възникването на дребнобуржоазна политическа икономика.
В период на борба против феодализма буржоазията е била водещ клас. Тогава тя е била заинтересована от научно освещаване на икономическите явления, защото нейните класови интереси съвпадали с обективния ход на историческото развитие.
Но, ставайки господстващ обществен клас, буржоазията престанала да бъде прогресивна. Когато на историческата арена дошъл работническия клас, буржоазията и нейните икономисти били заинтересовани само от едно — да защитят и съхранят капиталистическия строй. Буржоазната политическа икономика станала ненаучна, реакционна, вулгарна. Десетки различни "школи" и "направления" в съвременната буржоазна политическа икономика поставят пред себе си една-единственна цел — да скрият противоречията на капитализма. Ленин говорил, че "нито един професор по политическа икономика, може да даде най-ценни работи в областта на фактически, специални изследвания, не трябва да се вярва на нито една дума, когато става въпрос за общата теория на политическата икономика. Защото тази последната е — такава партийна наука в съвременното общество, както и гносеологията. Като цяло професорите-икономисти не са нищо повече от чиновници накапиталистическата класа, а професорите по философия — учени чиновници по теология".
Пролетариатът е обществен клас — кръвно заинтересован в прогресивното развитие на човечеството. Това се обяяснява с това, че класовите интереси на пролетариата изразяват интересите на постъпателното развитие на обществото. Именно затова пролетарската, марксическа политическа икономика са единственно научни, защото те обективно, правдиво разкриват закономерностите на икономическото развитие на обществото.