Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2016 05:31 - Лъжливостта на нашите буржоазни застъпници
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове:
0



 Буржоазният застъпник обикноенно нарича себе си "нормален човек". При това той се  опира на нормите именно на буржоазния морал, на нормите на морала именно на своята класа. За буржоазния застъпник нормално се явява всичко това,  което за нас, работниците, въобще не се явява нормално, обратно, явява се абсолютно ненормално, безнравственно и исторически отживяло – частна собственост, експлатация, насилие на капитала и покорност на работниците. А ненормални буржоазния застъпник нарича именно това, което ние считаме за абсолютно нормално, прогресивно и исторически неизбежно: борбата на работниците за своето освобождение и за създаването на ново общество без класи.

 

Tова е разбираемо. Застъпникът служещ на господстващата класа, получава повече или по-малко щедро възнаграждение от стопанина, затова и повече или по-малко благополучно успял да се устрои. Той държи на тези трохи, които му се дават от стопанина, защото му дават покой, уют, макар и малък, но престижен и най-вече възможността да се нарече "нтеллектуален работник".

Таковa e положениетo na интелигентния застъпник.  Затова той и е готов да защити съществуващия строй, затова той и злорадства против тези, които се борят за по-добро общество.

Но съвършенно друго е положението у работника.  Положението на работника е такова – че той просто не може да не се бори за подобряване на своята участ.

Той е парий на буржоазния строй. На неговия гръб живеят всички други класи в буржоазното общество. На него се стоварват с цялата си тежест всички "прелести" на капитализма. Високият риск да се попадне под съкращение и да се загуби работата, да не изплатиш ипотеката, да се окажеш на улицата с жената и децата. Постоянният недостиг на пари (защото високата конкуренция на пазара на работна сила намалява заработената заплата под допустимия минимум), живота в дълг и в oпасност oт глaд принуждава да се купуват най-евтините и некачественни продукти, от което расте заболеваемостта, смъртността сред работниците. Нищетата също така принуждава трудещите се да търгуват с органи, да крадат, обричат се на деградация. Пиянство и наркомания сред младите, като показател за отсъствие на нашето бъдеще в условията на капитализма.

Чудовищно угнетение, пределна eксплoатация — това е неотменима черта на всеки експлоататорски строй, достигнал върховете на своето развитие. Не е изключение и капиталистическия строй, при който ние с вас живеем. А фашистските картелни отряди на нацгвардия създадени специално, за да задавят твоя другарски  протест! Освен всичко това неутолимата жажда на едрия хилещ се паразит опитващ се да вземе хляба от конкурента — това е единственната причина за самите войни, които вземат нашия живот в масов мащаб.

Ето на какъв живот обрича капитализма и всевластието на буржоазията, работническия човек. И ние указваме само на нищожна част от тези лишения при буржоазния строй, с който всеки обикновен човек се сблъсква ежедневно, ежечасно и ежеминутно.

Извънредно непоносимо става положението на работниците по време на криза. А всяка криза при капитализма е все по-силна и продължителна, отколкото предишните. А защо? Защото постоянно растящите производителни сили и социализацията на производственния процес встъпват в непримиримо противоречие с капиталистическата форма на собственост, присвояване и разпределение. И колкото по развито е нивото на производителните сили, толкова е по-остро противоречието, следователно, по-дълбока и продължителна е кризата. Значи, толкова е по-голямо страданието, неизгодите и лишенията за работниците. Значи – толкова е по-силна тяхната борба против капитала.

Капиталистите в борбата с работниците използват цялата мощ на своята машина на насилие и принуда, която се нарича държава. С помоща на неа капиталистите провеждат такива закони, които ограничават правата на работниците в класовата борба в нейните икономически, политически и идеологически форми. Но политическия гнет само засилва борбата на работниците. Политическата реакция на буржоазната държава навежда работниците на мисълта, че техния враг не е отделния капиталист, а цялата буржоазна държава, като цяло и борбата трябва да се води с цялата буржоазна държава. Най-съзнателните работници, приобщавани към марксизма, разбират необходимостта да се борят за социализъм, за отмяна на частната собственост и общество без класи – и носят тези идеи по нататък сред работнически маси. Такъв е пътя на значителна част от работническата класа проникната от социалистически идеи и ставаща готова за борба за своята пролетарска диктатура и за социализъм.

***

Както виждаме, борбата на работническата класа за социализъм е исторически неизбежна. Работническият клас, в силата на своето положение при капитализма — просто не може да не върви към борба за социализъм. Исторически неизбежна в края на краищата е също и победата на работническата класа. Работническиятклас не може да не победи, само защото е прогресивен, защото той носи в себе си прогресивния способ на производство.

Социалистическият строй ще стане първа степен на пътя към комунизъм, създавайки всички условия за ликвидация на делениятта в общества на класи. Работническият клас ще свали буржоазията, ще свали нейния държавен апарат на насилие и принуда, ще установи на нейните развалини свой държавен апарат и ще пристъпи към създаването на общество без противоположни класи, без гнет и експлоатация.

***

Но кой яростно защитава капиталистическия строй, който всички трудещи се обрича на позорно съществуване? Кой встъпва против борбата на работническата класа за своята свобода, петни я? Кой с пяна на уста, от ненавист, лъже и клевети на научня комунизъм? Само буржоазната класа, забогатяващата от чужд труд, и техните придворни подмазвачи.

Работническият клас избира пътя на борба за сваляне на това позорно недоразумение — с подъл, грабителски и угнетяващ порядък. Капитализмът вече е създал всички материални условия за нов обществен строй — обществен характер производство, централизирано вътрешно планиране на корпораций и монополи. Той е създал организирана сила, която да разруши капитализма и да го замени със социализъм — пролетариата.  Самият той окончателно е изкуфял, разложил се е, станал е спирачка на историческото развитие. Значи – неговия скорошен край е неизбежен. Това е закона на общественото развитие. А те са обективни. Те не зависят нито от волята на капиталистическата класа, нито от нейните подмазвачи.

Товарищ Святов




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707598
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031