Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2016 06:47 - Единно, особенно и общо
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 7336 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 (Дополнительный материал в рамках Расширенного курса  диалектического материализма)

Изучавайки внимателно вещите и явленията, не е сложно да се види, че те се они отличават един от друг. Няма абсолютно однакви вещи. Даже две еднакви листа на дърво няма, всяко от тях се отличава от другите, имайки свои, само на него присъщи особености. Съвокупността от индивидуални, неповторими черти, принадлежащи на отделни вещи и отличаващи се от другите предмети, наричаме единични. Именно на основа такива черти ние можем например да отделим познат ни човек от хиляди други.

Но вещите не само са своеобразни и отличителни, но и сходни по между си. Няма вещи, които да нямат нищо общо по между си. Така например докато хората се отличават един от друг, но у тях има общи черти, благодарение на които те и се явяват хора. Даже вещи, които на пръв поглед нямат нищо общо по между си, при по-внимателно вглеждане ще се окажат сходни в някои същественни свойства, страни, качества.

Да вземе например минералите диамант и графит. Диамантът е кристал, скъпоценен камък, по твърдост превъзхождащ всички други природни вещества. Често е безцветен, но може да бъде и червен, оранжев, зелен. Диамантът е лош проводник на електричество. Графитът е черeн, мaзeн, много мек. Добър проводник на ток, непрозрачен, имеа метален блясък. Заедно с това се оказва, че освен различия те имат дълбоко вътрешно сходство. Те представляват природни разновидности на един и същ химически елемент — въглерод. Рязкото различие на техните физични свойства е обусловено от различния молекулярен строеж.

Значи, диаманта и графита наред със своите отделни, индивидуални свойства притежават всички свойства на въглерода. Тъй като въглерода се явява химически елемент, диаманта и графита имат така също свойства, присъщи на химическите елементи. Накрая и диаманта и графита са вещи, материални предмети и следователно са им присъщи черти, които са общи за всеички материални обекти.

Сходни, еднакво, повтаряши се черти, принадлежащи на редица вещи се наричат общи, а самите тези вещи образуват клас, или множество.

Както показва примера с диаманта и графита, общността на същественните свойства или страната на предметите не винаги е видна от пръв поглед, не винаги лежи на повърхността. Тя може да се корени в общия произход, в подчинение на едни и същи закономерности или в това, че дадени предмети представляват звена на единно цяпо развитие.

Характерът на общността също бива различна. Диамантът има редица свойства, които го отличават от другата разновидност на въглерода — графита. В същото време диаманта се явява въглерод. Накрая, диаманта представлява просто вещество. Ако свойство на въглерода се явява общо в сравнение със свойството да бъде диамант, то в отношение на свойствата да бъде просто вещество то се явява по-малко общо. По-малко общо свойство по отношение на свойства по-общо встъпва, като особенно.

Свойствата и чертите, които са присъщи на всички без изключение явления на действителността, се наричат всеобщи, или най-често общи. Всеобщите черти на развитие на вещите и явленията, формите на тяхното съществуване се изследват от диалектиката и се отразяват в нейните закони и категории. Най- важната и пределно обща от тези категорий се явява категорията материя, която обхваща безкрайното качественно и количественно многообразие на сета на вещите и явленията по тяхното всеобщо свойство да бъдат обективна реалност. В този случай познанието се отвлича от конкретна страна и връзки между отделните вещи и процеси, хваща главното, определящото, общото за всички, а именно тяхната обективност, съществуване независимо от човека и неговото съзнание.

Следователно, обективното не e само единично, но и общо. Особеност на обективното съществуване на общото се заключава в това, че то съществува не отделно от конкретните вещи, а в самите тези вещи както техните общи свойства, черти, страни. Да вземем, например ябълка, круша, слива и т. н. Те притежават свойства, които са присъщи на всички- те са плодове. Това е и общото им, съществуване в отделното и чрез отделното.

Както предишните, така и съвременните обективни идеалисти предполагат, че общото съществува отделно от единичното, от конкретните вещи, като нещо самостоятелно, че общото предшества единичното и го създава. Така разбирано общото се превръща в абсолютна идея, в идеална същност на конкретните вещи, които и определят тяхното битие. Но никой не е виждал "домът въобще" или "кон въобще", никой никога не е ял "плод въобще". В действителност хората имат работа само с конкретни домове, коне и плодове.

Многo философи, в това число материалисти-метафизици, попаднали в противоположна крайност. Те отричали обективното съществуване на общото, заявявайки, че обективно съществуват само отделни вещи. Общо, според тяхното мнение, е не нищо друго, освен резултата от човешкото мислене и се създава човешки разум за собствена употреба. Общото от тази гледна точка представлява само значението на думите на нашия език.

Материалистическата диалектика изхожда от това, че единичното и общото съществуват взаимосвързано. Във "Философски тетрадки" В. И. Ленин писал: "…отделното не съществува обратно, както в тази връзка, която води към общото. Общото съществува само в отделното, чрез отделното. Всяко отделно е (така или инача) общо. Всяко общо е (частичка или страна или същност) на отделното. Всяко общо само приблизително обхваща всички отделни предмети. Всяко отделно непълно влиза в общото и т. н. и т. н."[1].

Всеки конкретен предмет представлява единство на общо, особенно и единично. Така например всеки пролетарий притежава индивидуални черти (единично). Ако той е докер, то той притежава особеностите на пристанищните работници (особенно). У него има и черти, свойственни на всеки пролетарий— той живее продавайки своята работна сила (общо).

Диалектико-материалистическото разбиране за общото и неговата взаимовръзка с единичното е много важно за правилното разбиране на действителността. Общото се корени в същността на вещите, встъпва като проява на тяхното вътрешно единство. Затова познанието на същността на предметите и явленията, законите на тяхното развитие се заключава в познание на общото. А общото се познава, через единичното. В началото с помоща на органите на чувства човек възприема единичното, отделни явления и техните различни свойства. След това мисленето анализира тези възприятия, отделя същественното от несъщественното, общото от единичното и ги синтезира, съчетавайки общите и същественни признаци на коя да е класа явления, изработвайки понятие за тези явления. Понятието винаги отразява общите и заедно с това същественните черти, свойственни на определена класа явления. Като цяло процеса на познание става единично чрез особенното към общото и всеобщото.

Категориите на единичното и общото помагат вярно да се разбере процеса на възникване на новото. Работата е в това, че новото в природата и в обществото често възниква не веднага. Първо то се заражда, като единично, след това укрепва и се формира, става особенно, а след това общо или даже всеобщо. Така се зараждат всички нови начинания и движения, например така е възникнало и укрепнало социалистическото съзнание в пролетариата, принудено да води непримирима класова борба с капитала в капиталистическото общество. Комунистическата общественна формация отначало започнала да се натрупва в една страна, а след това социалистическата революция победила в голяма група от страни, образуващи световната система на социализма. Комунизмът встъпил тогава вече, като особено. Независимо от това, че той е претърпял временно поражение, неговата неизбежна победа във всички капиталистически страни все едно ще доведе до това, че той ще стане всеобщ, ще обхване целия свят.

Невярно решение на въпроса за съотношението на общото и единичното води до сериозни теоретически и политически грешки. Така например за догматизма е характерно неразбирането на това, че общото съществува особенно от единичното и затова се проявява винаги в една или друга конкретна форма, в зависимост от условия, конкретна обстановка и специфични особености на развитие на явленията. Игнорирането на спецификата на единичното, преноса на центъра на тежестта на използване на общото, независимо от изменението на условията и обстоятелствата, неизбежно води до това, че догматиците твърдят, че общите формули, не анализират в необходима степен новите обстоятелства и така се откъсват от живота, от народните маси.

Друга грешка, свидетелстваща за невярно решение на въпроса за отношението на общото и единичното — това е недооценката, а то и прякото отрицание на ролята на общото и преувеличение ролята на особеното и единичното. Тази грешка се явява источник на релятивизъм, който в политиката обикновено е свързан с десния ревизионизъм. Известно е че ревизионистите замазват или пряко отричат наличието на общи за всички страни закономерности на социалистическите революции, преувеличават значението на особеностите на отделните страни и ако такъв род идеи получат господство в обществото, те неизбежно ще доведат до победа на контрареволюцията, шще върнат капитализма. Марксизмът-ленинизмът изхожда от това, че реализацията на общите закономерности на социалистическите революции се явява задължителни, или те имат решаващо значение и в същото време изискват разкриване и отчитане особеностите на проява на тези закономерности във всяка страна в зависимост от нейните конкретно-исторически условия.

[1] В. И. Ленин. Полн. собр. соч., т. 29, стр. 318




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 687727
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031