Опортюнистите и буржоазните идеолози извадиха не малко копиа, за да убедят отначало съветските, а след това и руските трудещи се в това, че «сталинската теория за нарастване на класовата борба с придвижването към комунизъм» е лъжлива. Но так ли e?
За да отговорим на този въпрос и за да помогнем на нашите читатели да разберат (съответстващ анализаторски материал РП готви), предлагаме една статия, публикувана във вестник «Правда» № 43 от 12 февруари 1953 г. и посветена на юбилея от излизането на бял свят на една малко известна днес работа на Й.В.Сталин «Отговор на другаря Иванов Иван Филипович».
Непрекъснато да укрепваме могъществото на Съветската държава
Към 15-та годишнина от статията на Й. В. Сталин «Отговор на другаря Иванов Иван Филипович»
Нашата партия е побеждавала и ще побеждава, защото тя неизменно се ръководи от велико революционно учение на Маркс — Енгелс — Ленин — Сталин. Могъщата действителна сила на марксизма-ленинизма се подтвърждава от целия ход на историческите събития.
Правилно познавайки законите на общественото развитие и овладявайки тези закони, партията на Ленин — Сталин смело проправя нови пътища в историята: под нейно ръководство съветския народ удържал победа в Октомврийската революция, построил първото в света социалистическо общество и уверено върви към комунизъм.
Неоценимо значение за съдбата на нашата Родина, за цялото световно освободително движение на трудещите се има развитата и обогатена от сдругаря Сталин ленинска теория на социалистическата революция, теория за възможната победа на социализма първоначално в една, отделно взета страна.
Другарят Сталин разгромил предателските, капитулански «теории» на троцкистско-бухаринските и други врагове на народа, които се опитват да свалят партията от ленинския път, да лишат работническата класа от вяра в своите сили, във възможност от построяване на социализъм в нашата страна, обкръжена от пръстена на капиталистическите държави.
Обоснованото ленинско положение за победата на социализма в една страна, другаря Сталин указал на две от страните на този проблем — на вопроса за възможното построяване на пълно социалистическо обществ със силите на работническата класа и селячество на СССР и на въпроса за пълна гаранция от интервенция и реставрация на буржуазните порядки.
Първият въпрос обхваща взаимоотношенията на класите вътре в страната, строяща социализъм. Другарят Сталин е доказал, че работническата класа и селячеството в СССР напълно могат да бият икономически своята собственна буржоазия и да построят напълно социалистическо общество.
Но има и още единдруг въпрос — взаимоотношенията на нашата страна с други, капиталистически страни: може ли да се счита победата на социализма в нашата страна окончателна при условие,когато социализма е победил в една страна?
Другарят Сталин дал изчерпателен отговор и на този въпрос, показвайки, че без сериозна помощ от международния пролетариат, без победя ня социалистическата революция в края на краищата в няколко страни победата на социализма в една страна не трябва да се счита за окончателна в смисъл на пълна гаранция от капиталистическа интервенция. За да се отстрани такава опасност от интервенция е необходимо да се унищожи капиталистическото обкръжение.
Тези важни теоретични положения на другаря Сталин се явили научна основа на партийната политика в борбата за построяване на социалистическо общество в СССР.
Голям принос в ленинско-сталинското учение за победата на социализма в една страна, за ролята на социалистическата държава в строителството на комунизма се явила написаната преди петнадесет години на 12 февруари 1938 година, статия на Й. В. Сталин «Отговоро на другаря Иванов Иван Филиппович». Този документ има изключително важно теоретично и политическо значение, както за нашата страна, така и за страните с народна демокрация.
Статията на другаря Сталин била публикувана в това време, когато в СССР вече е била ликвидирана буржоазията и построени основните на социалистическото общество. Великите победи на социализма били закрепени в Сталинската Конституция, ознаменувала този със световно-историческо значение факт, че Съветския Съюз встъпил в нова полоса на развитие — полоса по завършване на строителството на социализма и постепенен преход към комунизъм.
Нашите победи завъртяха главите на някои политически незрели работници. Въпреки ленинизма, те започнали да твърдят, че ние имаме вече окончателна победа на социализма и пълна гаранция от интервенция и реставрация на капитализма.
Й. В. Сталин в своя отговор до другаря Иванов разобличил цялата грешка и опасност от подобни твърдения. Такива хора, говорил другаря Сталин «…ако те са субективни даже преданни на нашето дело, обективно са опасни за нашето дело, защото те със своето фукане волно или неволно (това е все едно!) преспиват нашия народ, демобилизират работниците и селяните и помагат на врага да ни засипе изненадващо в случай на международно усложнение».
Другарят Сталин подчертал, че победата на социалистическото строителство в нашата страна не означава, че ние вече сме гарантирани от опитите на международната буржоазия да извършат военно нападение на нас с цел възстановяване на капитализма в СССР. Ние не живеем на остров, говорил Й. В. Сталин, а в система от държави, значителна част от които враждебно се отнасят към страната на социализма.
«Всъщност- писал другаря Сталин — ще е смешно и глупаво да си затворим очите от факта на капиталистическото обкръжение и да мислим, че нашите външни врагове, например фашистите не се опитват в удобен случай да извършат спрямо СССР военно нападение. Така могат да мислят само слепите самохвалковци или скритите врагове, желаещи да преспят народа. Не по-малко смешно ще е да отричаме, че в случай на малък успех на военна интервенция интервентите ще се опитат да разрушат в завзетите им от тях райони съветския строй и да възстановят буржоазния строй».
Другарят Сталин твърдял, че не трябва да се счита окончателна победата на социализма в нашата страна докато не бъде решен проблема със сигурността на СССР от опасна военна интервенция. Този проблем може да се реши само в съединяване на сериозните усилия на международния пролетариат с още по сериозните усилия на целия съветски народ. Затова нашите задачи се състоят в това да се усилят и укрепнат интернационалните връзки на работническата класа на СССР с работническата класа от буржоазните страни, усилване и укрепване на нашата армия, флот и авиация, да се държи целия народ в състояние на мобилизационна готовност пред лицето на опасността от военно нападение.
Ръководейки се от мъдрите указания на нашия велик вожд другаря Сталин, партията приела мерки за по-нататъшно укрепване на социалистическата държава. И когато фашистските агресори извършили вероломното нападение над СССР, имайки за цел унищожаването на съветския строй и възстановяването на капитализма, те срещнали единодушен отпор на съветския народ и били разбити.
В резултат от разгрома на немската и японска фашистска тирания международното положение в Съветския Съюз се изменило коренно. От капиталистическата система отпаднали Китай и редица народно-демократични страни в Европа, които се сплотили около Съветския Съюз.
Но може ли на това основание да се окаже, че капиталистическото обкръжение за нас вече не представлява опасност, че ние вече сме се избавили от заплахата от нова империалистическа агресия?
Такова твърдение би било неправилно, но и много вредно. Не трябва да се забравя, че капитализма господства още в голяма част от страните, в това число и в редица големи икономически развити страни. Капиталистическо обкръжение живее и действа. Империалистическият лагер начело със Съединените Американски Щати готви престъпни планове за нова световна война, насочени против СССР и страните с народна демокрация.
Реакционните империалистически кръгове все още мечтаят, че ще разгромят социализма и ще увековечат капиталистическото робство. Ръководителите на империалистическите държави открито призовават към война против страните от лагера на демокрацията и социализма. Така например днешния държавен секретар на САЩ Далас в своето встъпление в сенатската комисия по чуждестранни работи на 15 януари заявил, че САЩ няма да прекратят борбата «…докато комунизма господства върху една трета от човечеството».
Американските империалисти усилено се готвят за война, създават агресивни блокове, непрекъснато разширяват мрежа от военни бази, стараят се да се приближат до границите на Съветския Съюз, водят агресивна война против корейския народ.
Стремeйки се да подронят отбранителната способност на миролюбивите страни, американско-английските империалисти засилват в СССР и страните с народна демокрация свои шпиони, убийци и диверсанти. В своята подривна дейност против СССР империалистите използват различни враждебни ни елементи, буржоазни националисти и други врагове на нашия народ. Съдебните процеси над шпионско-заговорническите банди в страните с народна демокрация, а така също разобличаването на корумпираните шайки от вредители и шпиони в СССР, скриващи се под маската на лекари (съответната статия от вестник «Правда» ще бъде публикувана в РП в близко време — на нея много често се говори, когато се споменава за т. н. «Делото на докторите», но текста на самата статия за читателите е недостъпен — прим. РП), показват, че подривната и вредителска дейност се явява съставна част от агресивните планове на американския империализъм.
Eто защо от всички съветски хора се изисква висока политическа бдителност, непримиримост към каквито и да било прояви на безгрижие и небрежност. Другарят Сталии учи нашите хора винаги да бъдат нащрек «…за да няма никаква «случайност» и никакви фокуси на нашите външни врагове не могат да ни застигнат нас и изненадат…»
Партията възпитава всички трудещи се в дух на беззаветна любв и преданост към социалистическата Родина, в дух на постоянна грижа за изцяло укрепване на Съветската държава. Обобщавайки опита от развитието на Съветската държава и отчитайки международната обстановка, другаря Сталин подчертавал, че страната на победилия социализъм трябва да не отслабва, а изцяло да усилва своята държава, органи разузнаване, армия, ако тази страна не иска да бъде разгромена от капиталистическото обкръжение.
Съветският Съюз провежда последователна световна политика и безопасност на народите. Taзи политика изхожда от това, че мирното съществуване между капитализма и комунизма и сътрудничество са напълно възможни при наличие на желание за сътрудничество, при готовност да се изпълняват взети на себе си задължения, при съблюдаване принципа на равноправие и невмешателство във вътрешните работи на другите държави.
Историческият опит показва, че колкото по-големи са нашите успехи, толкова по-голяма ненавист и страх те предизвикват у нашите врагове. Грандиозните победи на Съветския Съюз във възстановяването и развитието на народното стопанство в послевоенните години, величественната програма на комунистическо строителство, плановете от историческите решения на XIX конгрес на партията, а така също големите успехи в развитието на страните с народна демокрация — всичко това предизвиква злоба в лагера на империалистите.
В това време докато Съветския Съюз и народно-демократичните страни непрекъснато вървят напред по пътя на прогреса и процветанието, капиталистическия свят се блъска в стени все повече задълбочаваща се обща криза. Империалистическата буржоазия се опитва да намере изход от противоречията на пътя на разгръщане на нова война.
Да се обуздаят и изолират авантюристите от лагера на империалистическите агресори, да се свалят техните престъпни планове — истинската задача на всички прогресивни хора в света. Тя може да бъде решена със съвместните усилия на всички народи, с по-нататъшното укрепване на силите на мира, демокрацията и социализма.
В историческата реч на XIX конгрес на партията другаря Сталин подчерта цялата важност на по-нататъшното укрепване на братските, интернационални връзки на съветския народ с трудещите се от всички страни.
«Ще е грешно да се мисли — говори другаря Сталин — че нашата партия, станала могъща сила, не се нуждае повече от поддръжка. Това не е вярно. Нашата партия и нашата страна винаги са се нуждаели и ще се нуждаят от доверие, сачувствие и в поддръжка на братските народи зас граница.
Особеността на тези поддръжки се състои в това, че всяка поддръжка от миролюбив стремеж на нашата партия към братска партия означава заедно с това поддръжка на своя собствен народ в неговата борба за съхранение на мира».
Всепобеждаващите идеи на Ленин—Сталин вдъхновяват трудещите се на борба за тържество на комунизма. Съветският народ е уверен в своите сили. Гениалният труд на Й. В. Сталин «Икономическите проблеми на социализма в СССР», неговата реч на XIX конгрес на партията, решенията на конгреса дали на партията и народа ново могъщо идейно оръжие в борбата за укрепване на социалистическата държава, за осъществяване на величественна задача по построяване на комунизма в нашата страна. Геният на Сталин осветява народа по пътя към мира, свободата и щастието.
С.Титаренко