Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2019 12:00 - Средна печалба
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 142 Коментари: 0 Гласове:
0



29. Средна печалба

В различните отрасли на капиталистическата промишленост нивото на органичен строеж на капитала е нееднаква. Иначе и не може да бъде. В экономике сосущест­вуют старые и молодые отрасли производства (напри­мер, производство угля, с одной стороны, нефти и газа, с другой). Не следует забывать также, что такие от­расли промышленности, как машиностроение, имеют более высокий уровень технического оснащения, чем предприятия по производству кожи и т. п. Словом, да­леко не одинаковый уровень органического строения капитала в разных отраслях производства — явление вполне закономерное.

Какво произлиза от това?

Излиза следното. Ние вече изяснихме, че нормата на печалба зависи от органичния строеж на капитала. Предположим, что в какой-либо стране во всех отраслях промышленности, норма прибавочной стоимости одинакова. В таком случае владельцы предприятий разных отраслей полу­чат далеко не одинаковую норму прибыли. Для под­тверждения такого вывода приведем следующую таб­лицу

Страна Постоянен капитал (с) Променлив капитал (v) Добавена стойност (m) Стойност на стоката Отраслова норма на печалбата (в %)
Машиностроене 90 10 10 110 10
Текстилна 80 20 20 120 20
Кожарска 70 30 30 130 30

Това означава, че при една­кви условия нормата на печалба за капиталиста ще бъде по-ниска в този промишлен отрасъл, в който­ органичния строеж на капитала е по-висок и о­братно.

Възниква въпроса, а да допуснем ще станат ли собствениците на машиностроително предприятие доволни от 3 пъти по-ниска норма на печалба, в сравнение с предприемачите-кожари? Разбира се не. Владельцы машино­строительных заводов постараются сократить свое про­изводство, если невозможно увеличить на нем норму прибыли, и вложат капиталы в кожевенную промышленность.

Какво става по-нататък? Производството на машини и оборудване в страната се съкращава, но затова пък расте производството на кожи. Цены на ко­жевенные товары, которых станет значительно больше, чем требуется для удовлетворения спроса, упадут, и, наоборот, увеличится спрос, а вместе с ним и цены на машины и оборудование. Норма прибыли в машиностроении увели­чится, а в кожевенной промышленности упадет. Нач­нется опять перелив капитала из отраслей с низкой нормой прибыли в отрасли с высокой нормой прибыли, пока нормы при­были в этих отраслях не выровняются, не станут приблизительно одинаковыми. Значи, изравняването на нормата на печалба до средна се осъществява в резултат от конкуренцията на капиталистите от различните отрас­ли или от междуотраслева конкуренция.

Но има конкуренция и от друг тип — вътреотраслова. Вътреотрасловата конкуренция е борба между ка­питалистите от един промишлен отрасъл, произвеждащ едни и същи стоки. Каждая отрасль состоит из предприятий, которые различаются по мощности и степени технического совершенства применяемых ма­шин, уровню организации производства и, в конечном счете, по уровню производительности труда. Затова е не­избежна разликата в индивидуалната стойност на стоките у различните производители-капиталисти. Например, стойността на метър тъкан от един и същ вид и сорт може да бъде у един фабрикант по-ниска от друг с 10, 20, 30 и повече процента.

Вътреотрасловата конкуренция води до уста­новяването на обществена или, т. н. пазарна стойност. Тя се определя от обществено необходимите условия при производството, господстващи в даден отрасъл.

Как капиталистa може дa победи във вътриотрасловата кон­курентна борба с другите капиталисти?

Това може да стане, когато издръж­ките при производство в неговото предприятие са по-ниски, в сравнение с другите капиталисти и следователно, когато стойността на неговата стока е по-ниска от пазарната стойност. Ако това той не направи, няма да види голяма печалба и дори може да се окаже в положение да ликвидира своето производство!

Ежедневната действителност на капиталистическия свят ни дава хиляди примери за истината на това положение. Едни предприятия се унищожа­ват в резултат от разоряване, други се сливат с по-стабилни за да станат конкурентноспособни.

Така например в промишлеността и търговията на САЩ за 1929—1938 г. е имало 185498 сливания и поглъщания на фирми, в 1939—1948 г. —  64 745, в 1949—1958 г. — 106383. За периода 1970—1979 г. в САЩ само в промишлеността е имало поглъщане на 7466 компании[1].

В 1992 г. общия обем сделки по сливания и поглъщения в света са за над 340 млрд. дол., в 2000 г. тази цифра достига 3,2 трлн. дол. (увеличение с над 9,5 пъти за 8 години).[2] Числото на сделките по сливания и поглъщания в света в 2005 г. са били 12388 (на обща сума 2428 млрд. дол.), в 2007 г. — 16029 (3670 млрд. дол.), в 2009 г. — 9859 (1711 млрд. дол.), в 2012 г. — 13670 (2295 млрд. дол.), в 2014 — 16537 (3259 млрд. дол.), 2015 — 18324 (4704 млрд. дол.)[3]

В Русия в 2005 г. общия обем сделки по сливания и поглъщания е съставил 40,5 млрд. дол., 2007 г. — 159, 4 млрд. дол., 2009 — 46,1 млрд. дол.[4] В 2010 г. числото на сделките по сливания и поглъщания в Русия са били — 522 (на обща сума 62.12 млрд. дол.), в 2013 г. — 534 (на обща сума 184,55 млрд. дол.)[5]

Още по-силно тези процеси се отразяват на съдбата на мелките предприятия — само за 1948—1951 г. във всички отрасли на стопанството на САЩ са се разорили 1 414 301 малки предприятия. За периода 1969—1976 г. 3/4 от всички компании в САЩ с число на заети под 50 човека прекратили своето съществуване. Американските икономисти Б. Бекер и Ф. Джилмън писали тогава: «Петгодишен рубеж на съществуване успешно преодоляват само четири от десет малки компании, а десетилетие — една от пет».[6] Особенно возросло число банкротств в начале 80-х годов. В 1990-2000 гг. общее количество регистрации банкротств в США превысило 1200 тыс. в год[7].

В Русия аналогична ситуация. По данни на Росстат в 2015 година в страната са закрити 325,7 хил. компании, в 2016 г. — 711 хил. По подсчетам Федеральной налоговой службы, в 2016 году число ликвидированных компаний за все годы торжества капитализма в России составило 5,22 млн. юридических лиц.[8]

Резултатите от междуотраслевата конкуренция е различна. Пре­ливайки капитал от един отрасъл в друг бързо започва да расте производството на изгодни стоки. А это неизбежно сказывается на ценах: они падают, поскольку предложение товаров растет куда быстрее, чем спрос на них. Поэтому выгоднейшая отрасль через определенное время теряет свои преиму­щества. В тех же отраслях, на продукцию которых ра­стет спрос, цены повышаются и соответственно растет норма прибыли. Това е постоянен процес на преливане на ка­питала в резултат от междуотраслова конкурентна борба непременно води до образуване на обща, повече или по-малко равна, средна норма на печалба на равновелик капитал, в каквато и област на отрасъл да функционира.

Ето защо се получава така, че собственици на равновелик капитал получават средна норма на печалба, независимо от това, какво се произвежда на техните предприятия: тъкани, въглища, машини или други стоки.

К курсу «Политическая экономия капитализма»

[1] Б.Н. Ичитовкин Под прессом большого бизнеса, М., Политиздат, 1985 г., стр. 32.

[2] http://www.rusus.ru/?act=read&id=535

[3] Там же, рис. 2

[4] там же, рис. 3

[5] там же, табл. 1.

[6] Б.Н. Ичитовкин Под прессом большого бизнеса, М., Политиздат, 1985 г., стр. 60-61.

[7] http://www.simpleeconomic.ru/silems-562-1.html

[8] https://aftershock.news/?q=node/498736&full

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 794981
Постинги: 1768
Коментари: 230
Гласове: 359
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31