Постинг
18.06.2020 10:00 -
На тази дата през... Георги Димитров
138 лет назад на 18 юни 1882 година се родил Георги Димитров – водещ деятел на българското и международно комунистическо движение, лидер на социалистическа България (1946-1949), глава на Коминтерна (1935-1943), антифашист.
Родил се в работническо семейство. В 1902 година встъпил в българската социал-демократична партия. Заедно с Благоев приел активно участие в оформлението на революционната партия – тесни социалисти. В 1909 година бил избран за член на ЦК на тази партия. В 1904 – 1923 година Димитров – един от ръководителите на революционното профсъюзно обединение в България. В годините на Първата световна война въвел антивоенна революционна пропаганда. В 1919-1920 година ръководил масово стачно движение на българския пролетариат, а в 1923 година – въоръженото възстание на българските работници и селяни. След поражението на възстанието Димитров, задочно е осъден на смърт, бил принуден да емигрира. Зад границата работел на ръководни постове в Изпълкома на Коминтерна. В 1933 година бил арестуван от фашистските власти в Берлин по обвинение за подпалване на райхстага.
На Лайпцигския процес от скамейката на подсъдимите Димитров смело разобличил фашизма, призовавайки към сплотяване на редиците на трудещите се от целия свят. Широкото движение на протеста и явната несъстоятелност на обвиненията принудили фашистите да освободят Димитров. В 1934 година той дошъл в СССР. В 1935 – 1943 година се явява генерален секретар на Изпълкома на Коминтерна. От 1937 до 1945 година – депутат на Върховния Съвет на СССР.
В 1942 година под ръководството на Компартията, начело с Димитров в България бил създден Отечествен фронт, обединяващ всички антифашистски сили в страната. На 9 септември 1944 година българските трудещи се под ръководството на Компартията извършиха революционен преврат и взели властта в свои ръце. През ноември 1945 година Димитров се върнал в Родината. През нояември 1946 година бил избран от Великото народно събрание за председател на Съвета на Министрите. Димитров се явява генерален секретар на ЦК на Компартията на България и ръководител на Отечествения фронт от 1948 година до своята смърт в 1949 година.
Родил се в работническо семейство. В 1902 година встъпил в българската социал-демократична партия. Заедно с Благоев приел активно участие в оформлението на революционната партия – тесни социалисти. В 1909 година бил избран за член на ЦК на тази партия. В 1904 – 1923 година Димитров – един от ръководителите на революционното профсъюзно обединение в България. В годините на Първата световна война въвел антивоенна революционна пропаганда. В 1919-1920 година ръководил масово стачно движение на българския пролетариат, а в 1923 година – въоръженото възстание на българските работници и селяни. След поражението на възстанието Димитров, задочно е осъден на смърт, бил принуден да емигрира. Зад границата работел на ръководни постове в Изпълкома на Коминтерна. В 1933 година бил арестуван от фашистските власти в Берлин по обвинение за подпалване на райхстага.
На Лайпцигския процес от скамейката на подсъдимите Димитров смело разобличил фашизма, призовавайки към сплотяване на редиците на трудещите се от целия свят. Широкото движение на протеста и явната несъстоятелност на обвиненията принудили фашистите да освободят Димитров. В 1934 година той дошъл в СССР. В 1935 – 1943 година се явява генерален секретар на Изпълкома на Коминтерна. От 1937 до 1945 година – депутат на Върховния Съвет на СССР.
В 1942 година под ръководството на Компартията, начело с Димитров в България бил създден Отечествен фронт, обединяващ всички антифашистски сили в страната. На 9 септември 1944 година българските трудещи се под ръководството на Компартията извършиха революционен преврат и взели властта в свои ръце. През ноември 1945 година Димитров се върнал в Родината. През нояември 1946 година бил избран от Великото народно събрание за председател на Съвета на Министрите. Димитров се явява генерален секретар на ЦК на Компартията на България и ръководител на Отечествения фронт от 1948 година до своята смърт в 1949 година.
Търсене
За този блог
Гласове: 470
