Но, първо, марксистите не използват вярата в работата и ежедневието си, а използват научни знания и опит от практическия живот, който се разбира на базата на теорията на марксизма-ленинизма.
И второ, в марксическите книги са дадени главните исторически основи, закономерности от това, което е станало и което става в живота ни днес.
Всъщност твърденията на такива другари към произведенията на класиците и болшевишката литература са че те не съдържат подробни методически указания за нито един конкретен случай от живота.. Разбира се, би било чудесно, ако преди 80-100 години болшевиките съставиха за нас един вид политическа „готварска книга“, в която те ще дадат точните събития на 2020 г. и за всеки окръг и за всяка наша клетка да са посочили рецепти (готови решения), които да направим.
Но болшевиките биха били шарлатани и буржоазни мошеници, ако се бяха опитали да напишат такъв наръчник (коренно противоречащ на марксизма и най-вече на материалистическата диалектика). А ние бихме били последните идеалисти и механисти, т.е. слуги на буржоазията, ако се придържахме към тези „рецепти“ и действия според тях. Основите на болшевизма са дадени, открити и разяснени са обективните закони на развитието на обществото, показват се примери за тяхното използване в интерес на работническата класа на практика, в революционната дейност на болшевишката партия, а днешната ни задача е да развием болшевизма, да го придвижим напред, прилагайки тези закони в конкретни условия, в конкретни място и час.
Но факта е факт: деморализация и упадничество сред някои другари съществуват. На тях са им вързани ръцете, защото партийния живот стои неподвижен, няма резултати и няма персонал, фашизмът настъпва, спонтанната вълна от народни протести не се увеличава така, както биха искали и т.н. От тук те и правят извода не само за това, че марксизма «се е заблудил», но и за това, че видимо комунизма е невъзможен въобще и че обществения път на робовладелци и роби, богатството за единиците и нищетата на масите е «единственния естествен порядък на нещата на земята». А диктатурата на пролетариата и соц.революция са рисковани експерименти «против естеството на природата».
Ново в произходящото сред някои наши другари няма.Това явление е известен от историята на болшевишката партия - такива настроения са стари, тяхната класова същност е дребнобуржоазна, кулашка, ликвидационна. В тази връзка деморализацията на някои другари прие не само формата на оттегляне от РП в политическа пасивност, тя все още е половината от неприятностите. У някои другари се получил скок в религиозно-обрядните форми. Вчера защитаваха марксизма с пяна в устата си и буквално притискаха онези около тях, като поискаха тези „незабавно да преминат на страната на работниците“, а днес тези другари се разпенват в устата, защитавайки православната вяра, доказвайки ни, че това е „истинският комунизъм“.
Както се казва, ако искаме да се отдалечим от болшевизма, а след това последователно, до най-плътната и реакционна крайност - да изречем махровата религиозност. От трудната и опасна революционна работа — в небесните райски кхрасти, където няма класова борба и където «всичко е по волята на бога».
Разбира се, авторитетът на РП не е толкова голям, че да подкрепи и укрепи всички слаби другари в трудни времена, в техните партийни дела и болшевишки проучвания. Но ето преди дни един от тези друари, колебаещ се засега между РП и мещанската еснафщина, между марксизма и «нормалния божи порядък», попита за това, не може ли РП да даде в кратък вид «сборник с главни цитати на класиците за религията», защото според неговото мнение, това днес ще подейства по-добре, в сравнение с дългите обяснения на РП по тази тема.
Какво имаме тук? Справедлива критика към нашите автори за лошото качество и недостатъчни антирелигиозни статии? Или има наблюдения отдолу, които показват, че точно в настоящия момент е необходима селекция от удачни и кратки цитати на класиците срещу религията и духовенството?
Видимо, натрупало се е и едното и другото. Но РП е давал достатъчно статии против религиите, в които има цитати от класиците на марксизма. Друго нещо е, че тези статии вече са забравени и може би работникът е прав, казвайки, че сега се нуждаем от кратък антирелигиозен сборник - като напомняне, а не дълги подробни материали.
Ako e такa, то повторението е майка на учението, макар че болшинството наши другари могат да кажат, че основите на марксизма те помнят и правилно разбират. Но да се повтарят основите на марксизма трябва тогава, когато са се забравили, а тогава, когато те още не са забравени. В противен случай неизбежно ще дойде момент, когато марксизма ще остане в съзнанието, като нещо безформено, наподобяващо марксизма само външно и вече е загубило същността си и следователно предразполага към съзнателно или несъзнателното му преразглеждане.
Това едно. Второто и главното се състои в това, че религиозния въпрос няма самостоятелно значение извън класовата борба на пролетариата. Този въпрос напълно е подчинен на революционната борба за сваляне на капитализма.
Класиците много са писали и са встъпвали против религиите. За да не разтягаме темата, ние ще дадем най-основното обобщение, нещо което бързо стига до съзнанието, образно и разбираемо показва класовата същност на религията и нейната смъртна вражда спрямо работническата класа, към всички работещи хора.
Едно време К. Маркс, вървейки по строго научния път, открил действителните закони, по които се развива обществото, законите на историята. Изучавайки експлоататорските общества, Маркс показал, че движещата сила за развитието на такива общества е борбата на класите- роби срещу господари, потиснати срещу потисници.
В хода на тази борба в обществото се появяват всякакви политически, правови, философски и религиозни учения и възгледи. Тези учения и възгледи се явяват една от формите на класовата борба. Настоящите буржоазни политически теории, закони, религиозен морал и други експлоатационни доктрини имат една обща цел и са призвани да защитават, охраняват и освещават интересите на буржоазията.
Маркс и Енгелс, критикувайки и излагайки основите на капиталистическата система, не можаха да подминат вечния слуга на робските собственици - религията, която според Ленин е:
«…един вид духовна сивота, в която робите на капитала удавят човешкия си образ, исканията си за живот, достоен за човек»[1].
Маркс и Енгелс открехнаха от религията тайнствения и воал:
«…всяка религия не е нищо повече от фантастично отражение в главите на хората на онези външни сили, които доминират в ежедневието им, отражение при което земните сили приемат формата на свръхестествено»[2].
През цялата своя история религията е играла крайна реакционна роля. Няма такава мерзост и престъпление на робовладелците, които да не защитавали и не оправдавали религията. Неслучайно, говорейки за християнството, което проповядва човеколюбие по всякакъв начин, Маркс отбелязва:
«Социалните принципи на християнството оправдават древното робство, възхваляват средновековното крепостничество и са в състояние, в случай на нужда, да защитават, макар и с жалка гримаса, модерното потисничество на пролетариата.
Социалните принципи на християнството проповядват необходимостта от съществуването на класи - доминиращи и поробени - и за последните те имат само благочестиво желание първите да му се възползват.
Социалните принципи на християнството прехвърлят на небето възнаграждението, обещано от консистерния съветник за всички мерзости, Извършени на земята, и по този начин оправдават продължаването на тези мерзости на земята.
Социалните принципи на християнството провъзгласяват всички мерзости на потисниците срещу угнетените или като справедливо наказание за първоначалните и други грехове, или като изпитание, което Господ в своята мъдрост изпраща на хората, изкупени от него.
Социалните принципи на християнството възхваляват малодушието, самоуважението, самоунижението, подчинението, смирението, с една дума - всички качества на погребението, но за пролетариата, който не иска да се третира като измет на човечеството, за пролетариата, смелостта, самоосъзнаването, чувството за гордост и независимостта е по-важна от хляба.
На социалните принципи на християнството лежи печата на необяснимостта и фанатизма, а пролетариата е революционен»[3].
Маркс и Енгелс разобличили буржоазно-попските теории за «божественния» произход на религиите, за религиите като «вродено качество на човека». В една от ранните си работи Маркс пише по този повод:
«…Човек създава религията, религията не създава човека. Религията е самосъзнанието и благополучието на човек, който или все още не е намерил себе си, или вече се е изгубил отново. Но човек не е абстрактно, извън света витаещо същество. Човек — това е света на човека, държавата, обществото. Тази държава, това общество създават чрез религията извратен светоглед, защото самите те са извратили света ... Религия — това е въздуха на угнетените твари, душа на безсърдечния свят, дух на бездушното безвремие. Та е — опиум за народа.
Отмяната на религията, като илюзорно щастие на хората, е търсене на истинското им щастие. Искането да се откажеш от илюзията за своето положение е искане от отказ от положение, което се нуждае от илюзии. Критика на религиите има, следователно в зародиш е критиката към онези, чийто свещен ореол е религията»[4].
Какво означават тези думи на Маркс в практически смисъл?
Oзначавaт, че пролетариата се бори против капиталистическия свят, против порабването и експлоатацията и затова той не може да не се бори против религиите-служители на капитала. Означава, че общество, изградено върху експлоатация и разграбване на една класа от друга, не е вечно и би било последната глупост да се откаже и да се отдалечи от борбата с капитала в момента, в който вече е с единия крак е в гроба.
Думите на Маркс означават също така, че за свободните трудещи се, разбили капиталистическото робство, изчезва заплахата от глад, нищета, безработица. Заедно с капитализма се унищожават най-дълбоките корени на религията в материалния живот и човешкото съзнание: бедност, потисничество, експлоатация, страх за утрешния ден, унижение, безсилие, беззаконие. Победилите работници вече не се нуждаят от илюзиите за „по-добър свят“ и райски живот, защото един по-добър свят и щастлив живот могат да се организират и материализират със собствените си ръце, без никаква надежда за богове, дяволи и русалки.
Класовата същност и корените на религиите с гениална сила разкрил Ленин.
«Религията е опиум на народа— това изречение на Маркс е крайгълен камък на целото светосъзрение на марксизма във въпроса за религиите. Всички съвременни религии и църкви, всички религиозни организации, марксизмът винаги счита за органи на буржоазна реакция, служещи за защита на експлоатацията и опияняване на работническата класа»[5].
Класовото лице на религии и църкви най-добре се вижда в моменти на остри политически сътресения. Църквата излиза открито или скрито на страната на буржоазията, мобилизирайки буквално всички средства за религиозна измама и тясно се слива с най-реакционните сили на обществото. Така е било в ерата на първата руска революция от 1905 г., когато свещениците подкрепиха черносотенците и царските наказатели, като така е било и по време на първата империалистическа война. Така става и днес, когато църквата стои на служба у фашизма.
Настоящата офанзива на фашизма предизвика бурни чувства у масите, които нарушиха сънното състояние на психиката. Например в Украйна и в ЛДНР, където от 2014 г. се води „малка“ империалистическа война, тези насилствени чувства на работниците се засилиха и се разделиха на „потоци“.
Първо- нарасна страха и отчаянието по повод на това, че «нормалния живот повече никога няма да се върне». От тук и усилването на религиите. Църквите след известен спад отново започнали да се пълнят. Френският реакционер Баррас бил прав, когато говорил: «Където е страданието, там е и религията».
Второ- нараснала ненавистта към «врага»: в ЛДНР — към украинския народ, не разбираща държавата и класите и техния интерес във война; на Украйна — към Русия, също не разбиращи класите, безразборно, като че ли руските работници са завладели за себе си от Украйна Крим и Донбас. Свещениците, особено в Украйна, играят своята роля в настройването на народа срещу народа, което е икономически и политически изгодно само за финансовия капитал, оставяйки настрана истинските разбойници и извършители на войната. Важна задача на фашистката буржоазия във войната в Донбас беше да скрие истинския хищнически характер на войната, да разпали шовинистичните чувства и да задуши революционните настроения в работническата класа. И въпреки че средства, като телевизията за това изглеждаха достатъчни, буржоазията се нуждаеше и все още се нуждае от заблуда на масите с по-умни методи, които свещениците владеят.
Така в Украйна, а и в РФ много църковници се «мобилизирали» по-особено. Те проповядват, че войната всъщност е „грях“, но „днес трябва да защитаваме отечеството“ (т.е. интересите на собствениците на украинските банки и монополи) или „да защитим руснаците в Донбас и Крим“ (т.е. интересите на собствениците на банки и монополи, които наредиха на държавата да завземе тези райони).
При това поповете утешават угнетените маси с това, че истинския живот започва на небето и уж там ще се възнагради за всички земни мъчения. Но още Фоербах критикувал защитниците на религиите, които твърдели, че те са добри, защото утешават страдащите. Всъщност „утешителното“ дело на религията е двойно реакционно: онзи, който утешава роба, вместо да го насилва да въстане срещу робството, помага на собствениците на роби.
Накрая трето- на този фон нараства и чувството на всички съзнателни работници — ненавист към своето правителство и своята буржоазия.
Получаева се именно така, както е писал Ленин в брошурата «Крахът на II Интернационал»:
«Всички и всякакви угнетяващи класи се нуждаят за охраната на своето господство от две социални функции: функцията на палача и функцията на попа. Палачът трябва да потисне протеста и възмущението на потиснатите, свещеникът трябва да им очертае перспективи (това е особено удобно да се направи, без да се гарантира „осъществимостта“ на такива перспективи…), за да се смекчат бедствията и жертвите, като се запази класовото господство, и по този начин да ги примири с това господство, за да ги обезсърчи от революционните действия, да подкопае революционното им настроение, да унищожи революционната им решителност».
В статията «Социализъм и религия» Ленин по-подробно разглежда реакционната същност на религиите и отношението към тях на съзнателните работници:
«Икономическото потисничество на работниците неминуемо предизвиква и поражда всякакъв вид политическо потисничество, омаловажаването на социалното, омаловажаването и несигурността на духовния и морален живот на масите. Работниците могат да спечелят за себе си повече или по-малко политическа свобода да се борят за икономическото си освобождение, но никакво количество свобода няма да ги освободи от бедност, безработица и потисничество, докато силата на капитала не бъде отхвърлена.
Религията е един от видовете на духовен гнет, лежащ навсякъде на народните маси, задавени с вечна работа за други, нужда и самота.Безсилието на експлоатираните класове в борбата срещу експлоататорите неизбежно поражда вяра в по-добър живот в отвъдното, точно както безсилието на дивака в борбата с природата поражда вярата в богове, дяволи, чудеса и др. Религията учи на смирение на онзи, който работи и има нужда през целия си живот и търпение в земния живот, утешавайки се с надеждата за небесна награда. А тези, които живеят от труда на други хора, религията учи на милосърдие в земния живот, предлагайки им много евтино извинение за цялото им експлоатационно съществуване и продаване на билети за небесното благополучие на разумна цена ...
Но рoба, осъзнал своето рабство и надигнал се на борба за своето освобождение, наполовина престава да е роб. Съвременният класово съзнал се работник, възпитан от мащабната фабрична индустрия, просветен от градския живот, отхвърля с презрение религиозните предразсъдъци, оставя небето на разположение на свещеници и буржоазни фанатици, завладявайки по-добър живот за себе си тук, на земята. Съвременният пролетариат взема страната на социализма, който привлича науката към борбата срещу религиозната мъгла и освобождава работника от вярата в отвъдния живот, като го обединява за истинска борба за по-добър земен живот.
…Би било абсурдно да се мисли, че в общество, основано на безкрайно потисничество и ограбване на трудовите маси, религиозните предразсъдъци могат да бъдат разсеяни по чисто проповеднически начин. Би било буржоазно ограничение да забравим, че потисничеството на религията над човечеството е само продукт и отражение на икономическото потисничество в обществото. Никакви книги и проповеди не могат да просветлят пролетариата, освен ако той не бъде просветлен от собствената си борба срещу тъмните сили на капитализма…».
В статията „Относно отношението на работническата партия към религията“ Ленин пише:
«…Социалното потисничество на работните маси, тяхната привидно пълна безпомощност пред слепите сили на капитализма, което причинява всеки ден и час хиляди пъти повече от най-страшните страдания, най-дивите мъки на обикновените работници, отколкото всякакви извънредни събития като войни, земетресения и т.н. - това е най-дълбокият модерен корен на религията. «Страхът е създал боговете». Страхът от сляпата сила на капитала, който е сляп, защото той не може да бъде предвиден от масите на хората, които на всяка стъпка от живота на пролетарския и дребния собственик заплашват да го доведат и донесат „внезапна“, „неочаквана“, „случайна“ разруха, смърт, превръщане в просяк и др. в бедняк, в проститутка, смърт от глад - това е коренът на съвременната религия, който материалистът трябва да има предвид преди всичко и преди всичко, ако не иска да остане материалист от подготвителната класа».
На 26 януари 1924 г. в своя реч на траурното заседание на II Всесъюзен конгрес на Съветите на СССР Сталин говорил:
«Тежка и непоносима е загубата на работническата класа. Мъчителни и тягостни са страданията на трудещите се. Роби и собственици на роби, крепостни и крепостнци, селяни и земевладелци, работници и капиталисти, потиснати и потисници - така светът е бил изграден от незапомнени времена и това остава в огромното мнозинство от страните.
Десетки и стотици пъти се опитвали трудещите се в продължение на векове да изхвърлят от плещите си угнетителите и да станат господа на своето положение. Но всеки път, разбити и опозорени, те били принудени да се оттеглят, скривайки негодуванието и унижението, гнева и отчаянието в душите си и фиксирайки погледа си към непознатото небе, където се надявали да намерят избавление. Веригите на робството останаха непокътнати или старите вериги бяха заменени с нови, също толкова болезнени и унизителни. Само у нас потиснатите и угнетени маси от трудови хора успяха да изхвърлят от управлението капиталистите и да ги заменят с управлението на работниците и селяните.»[6].
Трябва да мислим, че Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин напълно отговорили на всички съмнения и колебания на нашия украински другар. Въпросът е за малкото: да изучавате болшевизма не повърхностно, но задълбочено (и тогава няма да има съмнения относно правилността на вашата кауза); да действате практически в работната и трудова среда, съчетавайки знания и опит на практика. И резултатите ще бъдат, колкото и външно да изглежда, че историята стои неподвижна и капитализмът се засилва.
Ответ товарищам подготовил: М. Иванов
[1] Ленин В. И. ПСС, 5-е изд. — М.: Гос. изд-во полит. лит., 1968, стр. 143.
[2] Энгельс. Анти-Дюринг. М.: Партиздат, 1936, стр. 229.
[3] К.Маркс, Ф. Энгельс. Соч., т. 5, стр. 173-174.
[4] К.Маркс, Ф. Энгельс. Соч., т. 1, стр. 399-400.
[5] Ленин. Соч., т. 14, стр. 68.
[6] II Съезд Советов СССР. Стенографический отчёт. 1924, стр. 26.
Това вече го играхме. Същите клоуни
Тъжни новини за псевдонационалисти
