Един критик упреква проривистите, че не искат да включат буржоазната политическа икономия в марксизма. Той се позовава на фразата на Ленин от увода на статията „Три източника и три съставни части на марксизма” и на определенията на политическата икономия на Енгелс от „Анти-Дюринг” и Сталин от „Икономически проблеми на социализма в СССР”.

Критикът смята, че нашата позиция повтаря позицията на ... Бухарин и икономистът Ярошенко, които вярват, че задачата на комунизма е само да организира производителните сили. Да кажем, тъй като не искаме да считаме политическата икономия за част от марксизма, това означава, че можем да приписваме всякакви икономически възгледи на нас, като ги предоставяме за по-голям ефект с препратка към опортюнистите и враговете на народа.

Проблемът е в това, че такива критики не желаят да вникнат в нашата позицию, те са само обхванати от страстта на експозицията.

Още през 2013 г. Валери Алексеевич в статията си „Как поддръжниците по думите на НАУЧНИЯ комунизъм се борят срещу НАУЧНИЯ централизъм“ анализира подробно догматичното разбиране на източниците и „съставните части“ на марксизма, характерно за късните съветски учебници.

Нашият критик, следвайки утъпкания път на повечето съветски „марксисти“, не иска да разбере 1) че статията на Ленин е публикувана през 1913 г. в легално, цензурирано списание; 2) че статията на Ленин е написана за работници и членове на партията, които тепърва тръгват по пътя на запознаване с теорията на марксизма; 3) че Ленин използва историческия метод за опростяване на представянето на материала, показвайки връзката между най-високите постижения на буржоазната култура и марксизма, който ги преработва научно и ги вкарва в строго съответствие с диалектиката, тоест чрез отрицание.

Нашият критик се опира на това, че Ленин написал:

«На тези три източника и заедно с тези съставни части на марксизма ние накратко и ще се спрем».

Можете да се придържате към отделни думи и да изведете от тях добре познатата фрагментация на теорията на марксизма, предприета от корпуса на философите и икономистите от СССР, или можете да схванете същността на написаното от Ленин, и не само в тази кратка статия. Опитайте се да овладеете марксистката теория като цяло. Нашите критици приеха объркването, създадено от философите и икономистите от СССР, за номинална стойност. И те се втурват с нея.

И така в първата част на статията Ленин пише:

«Задълбочавайки и развивайки философския материализъм, Маркс го довел до край, разпространил го до познание за природата на познание за човешкото общество».

С други думи философския материализъм на Маркс е първичен по отношение към познанието за обществото.

Историческият материализъм е нивото на развитие на диаматиката (диалектически материализъм), тоест диаматика, приложена към познанието на обществото. Следователно, между другото, терминът „материалистично разбиране на историята“, поне на руски език, се оказва по-точен от „историческия материализъм“, предложен от Енгелс и подкрепен от Ленин и Сталин.

В самото начало на втория раздел на своята статия Ленин пише, че след откриването на законите на социалното развитие възниква обективно необходимостта от изследване на икономическата система, тоест производствените отношения, тъй като те са в основата. Ленин заявява, че буржоазната политическа икономия е дала на Маркс само началото на трудовата теория за стойността.

Излишно ли е да казваме, че съдържанието на марксистката теория по въпроса за икономическата система на капитализма и още повече по въпроса за изграждането на комунизма е безкрайно далеч от съдържанието на буржоазната политическа икономия? До каква степен е правилно да се нарича теорията за разширеното възпроизводство на обществото като основен обект на теорията и практиката на комунизма с термина „политическа икономия“, който е чисто експлоатационен по своето значение?

Никой не спори с изказванията на Сталин и цитатите на Енгелс в „Икономически проблеми на социализма в СССР“, че марксизмът изучава както специфичните закони на отделните формации, така и общите закони за развитието на обществото, включително икономическите. В този случай ние предлагаме само да се откажат от неправилните термини „политическа икономия на социализма“ и „марксистка политическа икономия“, чието семантично значение не причинява нищо друго освен недоразумения.

И така, в какво отношение, според мнението на нашите критици, са философията на марксизма (т.е. диаматиката и нейният продукт - материалистичното разбиране на историята) и законите на капитализма, открити от Маркс въз основа на критика към буржоазната политическа икономия? В какво отношение, според мнението на нашите критици, е философията на марксизма и марксистката теория за изграждане на комунизъм, разработени въз основа на анализ на всички експлоататорски формации и дори примитивен комунизъм? Ако всъщност всичко това са съставни части на марксизма, тогава втората част е получена от една част, а третата от втората. Случва ли се други части на цялото да са получени от една част от него?

Разговорът за някои от съставните части на марксизма има поне някакъв смисъл само в областта на дидактическото представяне на материала. Тоест текстът за марксизма като наука като цяло, за по-лесно възприемане, може условно да бъде разделен на съставните му части. Ако говорим за самия марксизъм, тогава философията на марксизма, тоест диаматика, се позовава на икономическите и политическите теории на марксизма, като първоначална методология и теоретична основа. Като някаква фундаментална основа.

Факт е, че освен тази отделна фраза на Ленин, нищо в неговото наследство не показва такава формулировка на въпроса. От друга страна, тези, които харесват тази фраза, изхвърлят от "съставните части" на марксизма, например, учението за класовата борба.

Нещо повече, истинските болшевики, говорейки за „съставните части“, бяха наясно, че това е само условна специализация. Така например, Каганович в реч за Института на червените професори отбеляза:

„Един ИКПист трябва да се специализира в своята област, но всеки ИКПист е член на партията, болшевик, марксист-ленинист, и ние не можем да направим това: икономист се подготвя - той трябва да се занимава изключително с икономика; един философ се готви - съдбата му е само да философства и т.н. Ние се борим срещу такава "специализация".

Всъщност има неразделни компоненти на единното маркс-ленинско учение. Разбира се, има специализация и тя е необходима. Във всеки институт трябва да установите основното, от което трябва да отидете, основното, какво трябва да направите в по-голямата си част. Но не можете да докарате специализацията до абсурд. Не трябва да забравяме, че всички тези специалности са във взаимодействие в живота, всички те са неразривно свързани.

Партията изисква конкретен подход, ясна целенасоченост в теоретичната работа. Водейки борба срещу разликата между практика и теория, борба на два фронта - с разделение, тесен практицизъм - от една страна, със схоластика, формализъм - от друга, партията изисква от теоретичните кадри задълбочено проучване на марксистско-ленинска теория и тактика и най-тясното съгласуване на практиката с теорията, свързваща теоретичното изследване с целия опит и задачи на социалистическото строителство. "

Или ето в постановление на ПБ ЦК ВКП(б) се говори за съвсем други «съставни части», а не за което говорят нашите критици-буквоеди:

„Създавайки„ Курс по история на ВКП (б) “, Централният комитет на КПСС (б) си постави за задача да предостави такова ръководство по теория и история на ВКП (б), в което изкуствено разделени компоненти на едно марксистко-ленинско учение - диалектически и исторически материализъм и ленинизъм, а историческият материализъм ще бъде свързан с политиката на партията - ръководство, което ще покаже неразривното единство, цялост и приемственост на учението на Маркс и Ленин, единството на марксизма-ленинизма и разясни новото, въведено от Ленин и неговите ученици в марксистката теория въз основа на обобщаване на новия опит на класовата борба на пролетариата в ерата на империализма и пролетарските революции ”.

Както виждаме, тук под изкуствено разделени съставни части се разбира вече диалектическия материализъм, историческия материализъм и ленинизма.

Ако обаче внимателно, задълбочено изучите марксистко-ленинската теория и прочетете статията на Ленин няколко пъти, става ясно, че изкуственото разделение, дадено от Ленин на съставните му части, има образователен и дидактически характер. Ако следваме този подход, тогава можем да кажем, че условните компоненти в развитието на теорията на марксизма са: 1) диаматика, включително материалистическо разбиране на историята, 2) диаматична критика на политическата икономия, доведена до положително представяне на теория за изграждане на комунизъм и 3) преподаване на класовата борба.

Всички тези "съставни части" се съдържат буквално във всяко произведение на класиците и във всяко произведение на истинските марксисти. От гледна точка на опознаването и изучаването на диаматиката обаче тя е най-широко представена предимно в произведенията „Анти-Дюринг“, „Материализъм и емпириокритика“, „Анархизъм или социализъм“ "За диалектическия и исторически материализъм", "Марксизмът и въпросите на езикознанието" и филосовските работи на в работите на В. А. Подгузова. Диаматичната критика на политическата икономия, доведена до положително представяне на теорията за изграждане на комунизма, е представена предимно в трудовете „Капитал", Критика на политическата икономия ",„ Критика на готическата програма "," Икономически проблеми на социализма в СССР "и в съответните статии за комунизма. Учението за класовата борба се усвоява предимно в хода на изучаването на практиката на класовата борба, особено в условия след завземането на властта от болшевиките. Това е най-трудната "съставна част" от гледна точка на овладяването, която обхваща много много произведения на класиците. Според мен най-плодотворното запознаване с тази доктрина се осигурява от трудовете на Сталин за стратегията и тактиката на комунистите (5-6 т. СС) и, разбира се, „Кратък курс“.

А. Редин
30/06/2021